Решение № 1559 от 30.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1559 гр. Бургас, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20242120101259 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от А. П. М. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. И. М., срещу „ВИНТЕХПРОМ“ АД с ЕИК 112033856, със седалище и адрес на управление: град Пазарджик, обл.

Пазарджик, общ. Пазарджик, бул./ул. „Мильо Войвода“ № 6.

По твърдения в исковата молба и уточняваща молба, ищецът е имал сключен трудов договор с ответното дружество, съгласно който е изпълнявал длъжността „***“. Трудовият договор е бил прекратен със Заповед № ***/19.02.2024 г., като основанието за прекратяването му е било „намаляване обема на работа“. Ищецът сочи, че заповедта за прекратяването на трудовия договор му е връчена лично срещу подпис на дата 19.02.2024 г.

Твърди се още, че в заповедта било вписано, че следва да му се изплатят следните обезщетения, а именно - на основание чл. 220, ал.1 от Кодекса на труда - за неспазено предизвестие обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение и на основание чл. 224, ал.1 от Кодекса на труда - обезщетение за седем работни дена. Ищецът намира, че при прекратяване на трудовото му правоотношение на посоченото правно основание му се дължи и обезщетение и на основание чл. 222, ал.1 от Кодекса на труда.

Още на следващия ден след прекратяване на трудовият договор 1 започнали разговори между него и ответната страна за заплащане на дължимото обезщетение при и по повод прекратеното трудово правоотношение. От страна на ответника следвали обещания за погасяване на дължимото, но до момента на предявяване на иска - безрезултатно.

На дата 21.02.2024 год. Ищецът отправил до ответната страна покана /чрез Телепоща/ за заплащане на дължимите към него обезщетения по повод прекратения му трудов договор, но отново без никакъв положителен резултат.

Ищецът твърди, че ответното дружество не му е заплатило и месечно възнаграждение за месец декември на 2023 год. в размер на 2 279.44 лв., за месец януари на 2024 год. в размер на 2019.03лв. и за месец февруари на 2024 год. в размер н 1 546.08 лв.

Предвид изложеното ищецът твърди, че ответното дружество му дължи сумите както следва - 2 578 лв. на основание чл. 222, ал.1 от КТ, сумата в размер на 896 лв. на основание чл. 224, ал.1 от КТ, както и сумата в размер на 2 578 лв. на основание чл. 220. ал.1 от КТ, като моли ответникът да бъде осъден да му ги заплати.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В първото по делото заседание, проведено на 11.07.2024 г., редовно призованият ответник не е изпратил представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът от своя страна, чрез процесуалния си представител, изрично е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа (Разпореждане № 2600/05.03.2024г., връчено на ответника на 19.03.2024г.), на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Видно от изпратената до ответника призовка, същата е редовно връчена по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на всяка една от исковите претенции ищецът е ангажирал писмени доказателства, съобразно разпределената по делото доказателствена тежест, които съответстват на твърденията за дължимост на посочените обезщетения за неспазено предизвестие, за прекратяване на трудовото правоотношение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и неплатено трудово възнаграждение за месеците декември 2023, януари 2024г. и февруари 2024г.

Преценени в тяхната съвкупност и предвид липсата на възражение от ответника, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на 2 претенциите.

Воден от горното, настоящият състав на Районен съд Бургас счита, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, а именно 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото, въпреки че е бил редовно уведомен за същото и не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие, 3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, 4. на страните са указани последиците от неспазване на срокове и неявяване в заседание, 5. искът е вероятно основателен.

Предвид гореизложените констатации съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло, като на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не следва да се мотивира по същество.

По разноските:

Съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт сумата от 508,94 лв., представляваща дължима държавна такса за всеки един от предявените искове с правно основание чл. 128 от КТ, чл. 220, ал. 1 от КТ, чл. 222, ал. 1 от КТ и чл.

224 от КТ.

В полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, същият е заплатил сумата от 500 лв. в брой, поради което и същата следва да му бъде присъдена.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ВИНТЕХПРОМ“ АД с ЕИК 112033856, със седалище и адрес на управление: град Пазарджик, обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, бул./ул. „Мильо Войвода“ № 6, да заплати на А. П. М. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2 578 лв. (две хиляди петстотин седемдесет и осем лева), представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение, но за не повече от 1 месец, на основание чл. 222, ал.1 от КТ;

ОСЪЖДА „ВИНТЕХПРОМ“ АД с ЕИК 112033856, със седалище и адрес на управление: град Пазарджик, обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, бул./ул. „Мильо Войвода“ № 6, да заплати на А. П. М. с ЕГН **********, с 3 адрес: ***, сумата от 6317,50 лв. (шест хиляди триста и седемнадесет лева и петдесет стотинки), представляваща неплатено трудово възнаграждение за месеците декември 2023, януари 2024г. и февруари 2024г., на основание чл.

128 от КТ;

ОСЪЖДА „ВИНТЕХПРОМ“ АД с ЕИК 112033856, със седалище и адрес на управление: град Пазарджик, обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, бул./ул. „Мильо Войвода“ № 6, да заплати на А. П. М. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2 578 лв. (две хиляди петстотин седемдесет и осем лева), представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор, на основание чл. 220, ал.1 от КТ;

ОСЪЖДА „ВИНТЕХПРОМ“ АД с ЕИК 112033856, със седалище и адрес на управление: град Пазарджик, обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, бул./ул. „Мильо Войвода“ № 6, да заплати на А. П. М. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 896 лв. (осемстотин деветдесет и шест лева), представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 7 работни дни, на основание чл. 224, ал.1 от КТ;

ОСЪЖДА „ВИНТЕХПРОМ“ АД с ЕИК 112033856, със седалище и адрес на управление: град Пазарджик, обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, бул./ул. „Мильо Войвода“ № 6, да заплати на А. П. М. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща сторените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „ВИНТЕХПРОМ“ АД с ЕИК 112033856, със седалище и адрес на управление: град Пазарджик, обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, бул./ул. „Мильо Войвода“ № 6, да заплати в полза на съдебната власт по сметка на РС Бургас сумата от 508,94 лв. (петстотин и осем лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща дължимата държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4