Решение № 738 от 19.04.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 738 гр. Бургас, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Филип Ст. Радинов при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело № 20212120105499 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени Т. Т. К. срещу „Дитсманн“ АД, искове да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 93/02.06.2021 г., да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „***“, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение в размер на 31404,78 лева за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, считано от 02.06.2021 г., но за не повече от шест месеца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 128 т. 2 и чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 225 от КТ.

Съединен е иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2052,60 лева, представляващо допълнително възнаграждение по чл. 70 ал. 9 от КТД за април и месец май на 2021 г., на основание чл. 128 т. 2 от КТ.

Твърди се, че на 28.12.2017 г. между страните е сключен индивидуален трудов договор, понастоящем безсрочен, по силата на който ищецът е назначен на длъжност „***“ с място на работа гр. Б. и основано месечно възнаграждение за труд към 01.04.2021 г. в размер от 3421 лева. Сочи се, че на 17.02.2021 г. между ответника и Синдикат на българските нефтохимици „***“ е сключен колективен трудов договор (КТД), по силата на който работодателят следва да заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер от 30 % от основното възнаграждение за ВОМА и СМУ. Поддържа се, че в периода от м.04.2021 г. до м.05.2021 г. на ищеца не е заплащано допълнително трудово възнаграждение. Изложено е, че на 02.06.2021. на ищеца е връчена заповед, с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 предл. 2 от КТ.

Поддържа се, че извършеният подбор е незаконосъобразен, като се твърди, че на ищеца не са връчени документи за извършения подбор и на същия не ясно по какви критерии е 1 преценено, че не е достатъчно квалифициран, при условие, че ищецът притежава найвисоката, международно призната квалификация за съответната длъжност и 20 г. опит в областта, 15 г. от които са на длъжност „***“.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.

Твърди се, че трудовото правоотношение е прекратено, вследствие надлежно осъществена процедура, като със Заповед № 89/27.05.2021 г. е взето решение за съкращаване на една щатна бройка от общо четири бройки за длъжността „***“. Сочи се, че щатната бройка е реално съкратена, като в новото щатно разписание щатните бройки са три. По отношение на подбора се излага, че е назначена тричленна комисия, която е извършила подбора по зададените от закона критерии, по които ищецът е получил най-нисък резултат. Твърди се, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, тъй като макар и същият да притежава най-висока квалификация, останалите работници работят по-добре. Оспорва се твърдението на ищеца, че подбора е незаконосъбразен, тъй като на последния не са представени документи от осъществения подбор, като се сочи, че за работодателя не съществува такова задължение. По отношение на претенцията за допълнително трудово възнаграждение се посочва, че според чл. 70 ал. 9 от КТД такова се изплаща при спазване на определени критерии за приложимост, съгласувани със синдикалното ръководство.

Поддържа се, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца липсват такива критерии, съгласувани със синдикалното ръководство, поради което ответникът счита, че на същия не се дължи допълнително трудово възнаграждение. Твърди се, че бонусите изплащани на някой от работниците под формата на „оценъчен коефициент“ е осъществявано с нарочни заповеди на работодателя, но за месец април и май на 2021 г. за ищеца не е предвиден такъв бонус. В условията на евентуалност, в случай, че бъде прието, че иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ е основателен се оспорва претендирания размер, като се твърди, че последното брутно трудово възнаграждение на ищеца е било в размер 4207,83 лева, а в размера посочен от ищеца с исковата молба. Направено е евентуално възражение за прихващане между претенцията по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ и изплатените от работодателя обезщетения по чл. 220 ал. 1 и чл. 222 ал. 1 от КТ.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа исковете. По делото е депозирана писмена защита от 01.04.2022 г.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа отговора на исковата молба. По делото е депозирана писмена защита от 01.04.2022 г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение по сключен между тях на 28.12.2017 г. индивидуален трудов договор, по силата на който ищецът е заемал длъжност „***“ и че това правоотношение е прекратено със Заповед № 93/02.06.2021 г. на работодателя, на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 предл. 2 от КТ. В заповедта е наредено да се изплати на работника обезщетение по чл. 224 от КТ.

Видно от представеното допълнително споразумение към трудовия договор на ищеца /л. 24/ е, че към 26.01.2018 г. основното трудово възнаграждение на същия е 2700 лева, а по силата на допълнително споразумение от 01.07.2018 г. последното е повишено на 2700 лева, считано от същата дата.

2

По делото е представен сключен между ответника и Синдикат на българските нефтохимици „***” колективен трудов договор от 17.02.2021 г. Видно от чл. 70 ал. 9 от същия работодателят се е задължил да предвижда средства в бюджета на предприятието за допълнително трудово възнаграждение 30 % от основната заплата за ВОМА и СМУ и на 40 % от основната заплата за РАПК и ГПР при спазване на определените критерии за приложимост, съгласувани със синдикалното ръководство.

От представения по делото оригинал от трудова книжка е видно, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, ищецът не е изпълнявал друга работа по трудово или служебно правоотношение.

Приобщена по делото е Заповед № 89/27.05.2021 г. на ответника, с която е наредено да се съкрати една щатна бройка на длъжност „***”, считано от 01.06.2021 г., като след извършване на подбор бъде прекратен съответният трудов договор.

Със Заповед № 90/27.05.2021 г., работодателят е утвърдил ново щатно разписание на длъжностите, в което считано от 27.05.2021 г. щатните бройки на длъжност „***” са намалени от четири на три.

Приобщен по делото е протокол за проведен подбор от 28.05.2021 г. от който се установява, че комисия от трима е извършила подбор между заемащите длъжността "***" по критерии професионална квалификация и оценка на работата. По критерия професионална квалификация са поставени следните оценки по скала от едно до пет: К. П. Д с оценка 5, К.

М. Д. с оценка 3, С. Д. К с оценка 5 и ищецът с оценка 5. При критерия „Оценка на работата” са взети предвид следните способности на работниците: точно и качествено изпълнение на всички задачи възложени в процеса на работа, спазване на вътрешните правила, познаване на оборудването, нормативната база, оперативната организация и организацията на ремонтите, за които отговаря работникът, спазване на работното време, умения за работа с техническата и проектната документация и способност за работа в екип.

По този критерий са поставени следните оценки по скалата от едно до десет: К. П. Д средна оценка 10 /съответно дадени са по 10 точки за всяка от способностите/, К. М. Д. средна оценка 10 /съответно дадени са по 10 точки за всяка от способностите/, С. Д. К средна оценка 9 /съответно дадени са по 9 точки за всяка от способностите/ и ищецът средна оценка 5,5 /точките са съответно 4, 5, 9, 5, 5 и 5/.

Представени по делото са фишове за месеците от март до юли 2021 г., видно от които е, че възнаграждението на ищеца през тези месеци е съответно 5042,55 лева, 4207,83 лева, 4207,82 лева, 11577,19 лева и 4207,84 лева. Представени по делото са на хартиен носител и извлечения за извършени преводи на заплатата на ищеца за описаните месеци.

Представени по делото са заповедни на работодателя, с които е определян Оценъчен коефициент, на основание чл. 19 ал. 3 от Вътрешните правила за работната заплата и съгласно КТД за месеците от април до юли на 2021 г.

По инициатива на ищеца е разпитан свидетелят С.Б. /на длъжност „***” при ответника/, от чийто показания се установява, че с ищеца се познават от 1996 г., като е чувал само позитивни отзиви за неговата работа от негови колеги и подчинени, но свидетелят заявява, че няма преки наблюдения над работата на ищеца. На въпрос на процесуалния представител на ответника, свидетелят отговаря, че е имал конфронтация с ръководството на ответника, но към настоящия момента няма такава.

По инициатива на ищеца е разпитан свидетелят К. К., от чийто показания се установява, че познава ищеца от 2002 г., като смята, че е добър професионалист и е технически грамотен човек. Свидетелят заявява, че не му е известно дали ищецът е имал конфликти с колеги и с ръководството на ответника.

По инициатива на ответника е разпитана свидетелката Д. Н. /на длъжност „***” при ответника и член на комисията по подбора/, от чийто показания се установява, че с ищеца се е работило трудно, като между него и работодателя са възникнали сериозни 3 конфликти, вследствие на поведението му. Същият не е споделял плановете си със своя екип, като е поставял съответните задачи непосредствено преди момента, в който те следва да бъдат изпълнени. Установява се, че ищецът е забранявал достъпа до документация на мениджъра на проект г-н Т., поради което същият не е могъл да осъществява контрол върху работата. Установява се, че са констатирани грешки от технически характер вследствие работата на ищеца – липсващи елементи, некачествени производствени елементи, непроизведени елементи. Свидетелят посочва, че са правени опити да се работи нормално с ищеца и че оценките са дадени на база комплексни наблюдения. По отношение на претендираното от ищеца допълнително възнаграждение свидетелят посочва, че със сключването на колективния трудов договор е уговорено, че следва да бъдат приети критерии за дължимост на тези възнаграждения, съгласувани между ответника и синдиката. Установява се, че до прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца такива критерии не са били приети, като работодателя с нарочна заповед е определял кои длъжности ще получат бонус и кои не. От момента на съгласуване на критериите със синдиката е започнало изплащането на допълнителни възнаграждения на всички длъжности.

По инициатива на ответника е разпитан свидетелят Д. Х. /на длъжност „***” при ответника и член на комисията по подбора/, от чийто показания се установява, че е бил пряк ръководител на ищеца и счита последния за добър професионалист, като сочи, че за това комисията по подбора му е дала висока оценка по този критерий. Установява се, че способностите на ищеца за екипна работа не са добри, тъй като същият е авторитарен и има високо мнение за себе си. Установява се, че ищецът не е допускал началника на контрола върху качеството до работната площадка. Свидетеля сочи, че ищецът е задържал проекти и чертежи в себе си, планирал е сам всичко и е споделял с екипа непосредствено преди момента, в който работата е трябвало да се извърши по начин, че ако той отсъства от работа и самата работа ще спре. Вследствие на този тип работа на предприятието се е наложило да заплати неустойка за един обект, поради изоставане на графика.