Решение № 3605 от 28.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3605 гр. -, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110133467 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 128616/22.06.2022 г., подадена от А. Г. А., ЕГН: **********, чрез адв. Б. Р., с която е предявен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС срещу ответниците Ц. Г. А., ЕГН:

**********, и Г. Г. А., ЕГН: **********.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от името на ответниците Ц. Г. А., ЕГН: **********, и Г. Г. А., ЕГН: **********.

В срока по чл. 131 ГПК са депозирани отговори на исковата молба от страна на ответниците Ц. Г. А. и Г. Г. А., в които се излагат съображения, че процесният имот е придобит по време на брака сключен между общия наследодател на страните Г. * А. и А--, в която връзка се моли последната да бъде включена в лицата между които да бъде допуснато извършването на делбата, като се сочи, че от А-- против А. Г. А. е предявен собственически иск с правно основание чл. 108 ЗС, с предмет процесния недвижим имот, във връзка с което е образувано исково производство висящо пред СРС, 39 състав.

С определение, постановено в проведено на 17.10.2022 г. открито съдебно заседание по делото, съдът на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спрял производството по настоящото гр.д. № 33467/2022 г. по описа на 1

Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, до приключване, с влязъл в сила съдебен акт на производството по предявения за разглеждане положителен установителен иск, предмет на искова молба № 32654 от 21.02.2022 г., послужила за образуване на гр.д. № 8906/2022 г. по описа на СРС, ГО, 39 състав.

С влязло в сила на 17.11.2023 г. определение № 13169/02.11.2023 г. по гр. д. № 10910/2022 г. по описа на СГС, ГО, I – 20 състав, като е взел предвид направения отказ от иск, съдът е прекратил производството по гр. д. № 10910/2022 г. по описа на СГС, ГО, I – 20 състав.

С определение № 44665/13.12.2023 г., постановено в настоящото производство, съдът е възобновил производството по гр.д. № 33467/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

В исковата молба се твърди, че страните са наследници по закон на Г. * А., ЕГН: **********, починал на 23.07.2021 г. Поддържа се, че на основание Заповед № РД-41-1468/28.09.1987 г., последният е придобил следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор --.41 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. -, одобрени със Заповед № РД-18-19/16.09.2015 г., с последно изменение на КККР, засягащо процесния имот от 15.09.2021 г., с адрес: гр. -, район „*“, ж. к. „*“, ---, с площ по документ за собственост от 102,03 кв. м., който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор --, разположена в поземлен имот с идентификатор --, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж - --.42 и ***; под обекта - **; над обекта - *, ведно с мазе № 4, с площ от 6,94 кв. м., при съседи по документ за собственост: мазе № 5, стълби, двор, коридор, заедно с 1,580 % ид. ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж на стойност 3348 лв.

Ищецът поддържа, че страните не могат да поделят доброволно описания по-горе имот, поради което моли предявеният иск за делба да бъде уважен и такава да бъде допусната при равни квоти между страните по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор --.41 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. -, одобрени със Заповед № РД-18-19/16.09.2015 г., с последно изменение на КККР, засягащо 2 процесния имот от 15.09.2021 г., с адрес: гр. -, район „*“, ж. к. „*“, ---, с площ по документ за собственост от 102,03 кв. м., който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор --, разположена в поземлен имот с идентификатор --, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж - --.42 и ***; под обекта - **; над обекта - *, ведно с мазе № 4, с площ от 6,94 кв. м., при съседи по документ за собственост: мазе № 5, стълби, двор, коридор, заедно с 1,580 % ид. ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж на стойност 3348 лв.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговори на исковата молба, като признават, че са наследници по закон на Г. * А. и в това си качество са станали съсобственици на процесния имот, но считат, че делбата следва да бъде извършена с участието на майка им А--, тъй като същата е била в брак с наследодателя, когато последният е придобил имота, предмет на делбата. Поддържат, че е налице висящо гражданско дело пред СРС, 39 състав, по което ще се установи какъв дял притежава А-- от имуществото, придобито по време на брака й с Г. * А.. Молят, като съделител да бъде конституирана А--, ЕГН: 6810176550 и процесния имот да бъде допуснат до делба при равни квоти между страните.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 69, ал. 1 ЗН вр. чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на съсобствен недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор --.41 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. -, одобрени със Заповед № РД-18-19/16.09.2015 г., с последно изменение на КККР, засягащо процесния имот от 15.09.2021 г., с адрес: гр. -, район „*“, ж. к.

„*“, ---, с площ по документ за собственост от 102,03 кв. м., който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор --, разположена в поземлен имот с идентификатор --, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж - --.42 и ***; под обекта - **;

3 над обекта - *, ведно с мазе № 4, с площ от 6,94 кв. м., при съседи по документ за собственост: мазе № 5, стълби, двор, коридор, заедно с 1,580 % ид. ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж.

По отношение на иска за делба на недвижимо имущество:

По иска за делба на съсобствен недвижим имот в тежест на ищеца е да докаже, че имотът, чиято делба се иска, е съсобствен между него и ответниците при твърдените квоти, като докаже фактите, от които произтича съсобствеността, така както са описани в исковата молба.

От представената и приобщена към материалите по делото Заповед № РД-41-1468/28.09.1987 г. на Столичен народен съвет – Изпълнителен комитет се установява, че въз основа на влязла в сила заповед по чл. 98 ЗТСУ /отм./ № РД-40-644/22.04.1987 г. и на основание чл. 100 ЗТСУ /отм./ апартамент 41, находящ се в гр. -, район „*“, ж. к. „*“, ---, е предоставен в обезщетение на Маргарита Г. Зарева за нуждите на сина й Г. * А.. Съгласно чл. 95 ЗТСУ /отм./ ред. изм. ДВ, бр.3/11.01.1980 г., недвижимите имоти, необходими за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, се отчуждават с мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно на общинския народен съвет, при който е създаден Съвет за архитектура и благоустройство. Съгласно чл.100, ал.1 ЗТСУ (отм.) органът по чл. 95 издава допълнителна заповед за конкретните обекти, които се отстъпват като обезщетение, включително за правото на строеж, за тяхната оценка и за приложението на чл. 89, ал. 1, и чл. 90. Нормата на чл.102 ЗТСУ /отм./ предвижда, че правоимащите, обезщетявани с отстъпване на жилище или друг обект, могат да поискат съответните обекти да се дадат направо на определени от тях членове на семейството им или на други роднини по права линия до първа степен, които отговарят на условията по законните разпоредби за придобиване на имота. Исканията за това се правят с нотариално заверено заявление. По силата на чл.103, ал.1 ЗТСУ (отм.) правоимащият придобива собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение по силата на самата заповед на органа по чл. 95, при условие, че е изплатил разликата, която евентуално дължи между стойността на отчуждения имот и стойността на отстъпения имот, освен ако за плащането е даден срок съгласно с действащите разпоредби по кредитиране на жилищното 4 строителство.

Когато със заповедта по чл. 100 ЗТСУ е отстъпено в обезщетение жилище за нуждите на семейството на низходящ на отчуждения собственик, правото на собственост върху имота възниква направо в полза на низходящия – в случая в полза на Г. * А. /в посочения смисъл - решение № 519 от 7.12.2003 г. по гр. д. № 51/2003 г. на ВКС, I ГО; решение 314/21.12.2012 г. по гр. д. № 394/2012 г. на ВКС, II ГО, решение 339/22.04.2009 г. по гр. д. № 311/2008 г. на ВКС, III ГО, решение 548/25.07.1990 г. по гр. д. 422/90 г. на ВС, I ГО и др./.

Решение № 893/26.01.88 г. на ІV г. о. приема, че собственикът, чиито имот е отчужден, придобива собствеността на имота, отстъпен като обезщетение по силата на самата заповед на органа по чл. 95 ЗТСУ (отм.), но при условие че е изплатил разликата, която евентуално дължи между стойността на отчуждения и получения като обезщетение недвижим имот защото - съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗТСУ /редакция до изменението на текста ДВ бр. 45/1984 година/ усилието е прекратително.

Според чл. 259, ал. 1 изр. 2 и 3 ППЗТСУ (отм.) /редакция към 1988 година/ разликата в стойността на двата имота следва да бъде изплатена в полза на инвеститора най-късно до откриване финансирането на обекта, като това може да стане с заем - ако това не се стори, то се издава нова заповед за имот с по-ниска стойност или парично обезщетение.

Решение № 1176/08.12.1986 г. по гр. д. № 743/86 г. на ІІ г. о. приема, че собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение за отчужден имот, се придобива по силата на самата заповед на органа по чл. 95 ЗТСУ (отм.). С този стабилен административен акт се прехвърля правото на собственост върху отстъпения като обезщетение имот, а по късно издадения нотариален акт има само констативно /удостоверително/ значение.

А с Решение 2964/12.10.1981 г. по гр. д. № 2258/81 г. на І г. о., също се приема, че собственикът, който е обезщетен с отстъпване на недвижим имот при отчуждаване, придобива собствеността на отстъпения имот по силата на заповедта за неговото конкретизиране а евентуалното неплащането на разликата между стойността на отчуждения и получения в обезщетение недвижим имот има значение на прекратително условие.

Спорният по делото момент е дали процесният имот е станал съпружеска 5 имуществена общност, доколкото към датата на постановяване и влизане в сила на Заповед № РД-41-1468 от 28.09.1987 г., наследодателят на страните Г.

* А. е бил в граждански брак с А--, сключен на 04.08.1985 г. и прекратен на 28.02.1989 г. /видно от събраните по делото доказателства/.

Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗТСУ (отм.) редакция до изм. ДВ Бр. 45/1984 година, отчужденият собственик придобива собствеността на имота, определен като имотно обезщетение, по силата на самата заповед на органа по чл. 95 ЗТСУ (отм.), при условие, че е изплатил разликата, освен ако за тази разлика има сключен заем с кредитен институт, но докато отстъпеният имот не бъде изграден правото на собственост не може да възникне и дотогава заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.) доказва правото на обезщетение.

Собствеността се придобива от изграждане на обектите в груб строеж, тъй като от този момент те съществуват като имоти, самостоятелни обекти на вещни права /в този смисъл решение № 26 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 3124/2008 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС/.

Придобивният момент на правото на собственост на жилище, отстъпено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот, настъпва с влизане в сила на заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.), само ако определените като обезщетение недвижими имоти са налични и съществуват /в този смисъл решение № 26 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 3124/2008 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС/, което в конкретния случай не е било налице.