Решение № 3733 от 15.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3733 гр. София, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20231110217430 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, във вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН като с искане на жалбоподателя В. П. К. от 10.07.2024 г. се иска изменението на решението в частта, в която е осъден да заплати на СДВР сумата в размер на 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение и е оставено без уважение искането за разноски и се постанови заплащане на ползваната правна помощ, както и с молба от жалбоподателя В. П. К. чрез адв.

Е.. К. – САК от 10.07.2024 г., подадена електронно на 10.07.2024 г. и по пощата на същата дата, входирана на 11.07.2024 г. и съответно на 16.07.2024 г. за поправка и допълване на съдебен акт решение в частта за разноските като бъде осъдено СДВР да заплати на адв. Е.. К. – САК сумата от 800 лв. за осъществена правна помощ на юрист и да бъде намалено юрисконсултското възнаграждение на 1/3 от определеното 80 лв.

Съдебното производство е образувано по жалба, подадена от В. П. К. срещу наказателно постановление (НП) №23-4332-017812/26.07.2023 г. на началник сектор към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР.

В хода на административнонаказателното производство пред СРС жалбоподателя е бил представляван от процесуален представител адвокат Е..

К. - САК.

1

Същата е представила адвокатско пълномощно за процесуално представителство и договор за правна защита и съдействие за договорено възнаграждение в размер на 1200 лв. по чл.38, ал.1 от ЗАдв за три броя наказания.

Представен е и списък за разноски за възнаграждение на адвокат по чл.38, ал.1 от ЗАдв.

В хода по същество не е направено възражение за претендираното с писмена молба, докладвана в съдебно заседание, проведено на 25.04.2024 г., юрисконсултско възнаграждение от процесуален представител на въззиваемата страна.

На следващо място конкретен размер за присъждане на разноски не е било поискано от процесуалния представител на жалбоподателя в хода на делото по същество.

Молбата и искането за допълване на съдебния акт е в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, а именно в срока за обжалване на съдебното решение, тъй като съобщението за съдебния акт е връчен на процесуалния представител на жалбоподателя на 25.06.2024 г., исканията са депозирани на 10.07.2024 г., а именно в срока за обжалване. Решението не е от категорията необжалваеми актове по смисъла на чл.248, ал.1, пр.II от ГПК.

С постановеното по делото съдебно решение от 23.05.2024 г. съдът е отменил т.1 и т.3 и е потвърдил т.2 на наказателно постановление №23-4332017812/26.07.2023 г. на началник сектор към СДВР, О „ПП“ при СДВР, както и се е произнесъл защо не присъжда разноски на жалбоподателя, както и защо го осъжда да заплати сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение на наказващия орган - СДВР. Като в случая не е налице пропуск за произнасяне относно същите със съдебния акт по делото, което да води до извод, че поради този пропуск следва да се допълни съдебното решение.

С разпореждания от 11.07.2024 г. е разпоредено на основание чл.248, ал.2 от ГПК да се съобщи на другата страна за исканото допълване, с указания за представяне на отговор в 7-дневен срок. Изпратени са съобщения до другата страна, като писмени становищи в срока не са депозирани по делото.

Като взе предвид доводите в искането/ респ. молбата, съдът установи 2 следното:

Същите са подадени в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, в който решението, чието допълване се иска е подлежало на обжалване, както и от лица – жалбоподател и негов процесуален представител, които се явяват надлежно легитимирани, поради което намира, че се явява допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Съгласно посоченото в нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.144 от АПК за неуредените в АПК случаи субсидиарно се прилагат нормите на ГПК. Уреждането на този въпрос е залегнал в чл.81 от ГПК, съгласно, който във всеки акт, с който се приключва делото от съответната инстанция съдът се произнася по искането за разноски.

В процесния случай жалбоподателят е бил представляван от адвокат.

Същият е поискал в хода по същество възлагане на разноски, за което е представил списък, без да е налице конкретизация на това искане в пледоарията по същество, нито в приложения списък. Не налице и възражение по същество относно претендираното юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на наказващия орган.

Едва с молбата от 10.07.2024 г. адв. Е.. К. – САК претендира конкретен размер за присъждане на разноски, а именно от 800 лв. и прави възражение относно определения от съда размер на юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на наказващия орган.

По делото е постановен съдебен акт, в който са изложени съображения относно това защо съдът не се произнася относно възлагане на разноските на жалбоподателя. Не са налице основания за пререшаване на казуса в тази му част, респективно допълване на решението в частта относно разноските.

При изменение на процесното НП, тъй като е налице потвърждава на т.2 и отмяна на т.1 и т.3 от същото, претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна. Това е така, доколкото следва да се приложи т.2, б. „а“ Тълкувателно решение (ТР) №3/85 г. на ОСНК на ВС, ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат върху нарушителя, защото с виновното 3 си поведение е станал причина те да бъдат направени. Като в случая горното ТР на ОСНК на ВС и към момента не е изгубило значение и липсва изричната му отмяна по реда и със съответен тълкувателен акт на ВКС и ВАС. Фактът, че част от правоприлагащите съдилища считат, че е изгубило значение, предвид промяната в ЗАНН е неправилно. Съдилищата са длъжни да се съобразяват с изложеното в ТР на В(К)С и същите са задължителни за тях.

Посоченото ТР №3/85 г. на ОСНК на ВС не е било предмет на обсъждане и в ТР № 1 от 24.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2018 г., ОСНК като изгубило изцяло или частично своята сила.

Ето защо молбата като неоснователна не следва да се уважава.

Поради горното и на основание чл.248 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ без уважение искане на жалбоподателя В. П. К. от 10.07.2024 г., както и молба от жалбоподателя В. П. К. чрез адв. Е.. К. – САК от 10.07.2024 г., подадена електронно на 10.07.2024 г. и по пощата на същата дата по АНД №798/2022 г. по описа на СРС, НО, 19 състав, като неоснователни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София град в 7-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4