Решение № 1310 от 22.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1310 гр. Пловдив, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330116067 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от А. Д. В. срещу „Креди Йес” ООД. Иска се да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 8 на договор за кредит от 17.08.2021 г., тъй като счита, че същата противоречи на добрите нрави, заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, неравноправна е и нарушава задължителното съдържание на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Счита, че с тази клауза се стига до скрито оскъпяване на кредита, а неустойката е загубила присъщите си функции. Предявен е и иск за връщане на недължимо платена сума в размер на 50 лв. по тази клауза. В хода на съдебното заседание размерът на иска е увеличен на 453,84 лв.

Ответникът отговаря в срок. Счита иска за неоснователен, твърди, че клаузата е индивидуално уговорена, че страните са действали в рамките на свободата на договаряне, както и че се касае за отпускане на особен тип заем, при който средствата не се набират с публични влогове. Счита, че са спазени всички изисквания за ГПР и че законът изрично изключва от ГПР разходите, свързани с неизпълнението. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са обективно съединени в условията на алтернативност установителни искове за нищожност на основание: чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД;

1 чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК; чл. 146, ал. 1, вр. с чл.143 от ЗЗП; чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т.9 и т.10 от ЗПК.

Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.

Исковете са допустими, доколкото прогласяването нищожността на договора и неговите клаузи не е ограничено със срок. Освен това ответната страна може да търси изпълнение по нищожната клауза, което определя интереса на ищеца за прогласяване на нейната нищожност с отделен иск.

Основателността на първия иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД е предпоставена от наличието на сключен между страните договор за заем, в който да е уговорена неустойка при условията и в размера, посочени от ищеца, както и установяването на такива характеристики на клаузата за неустойка, които я определят като накърняваща добрите нрави.

За основателността на осъдителния иск следва да е платена процесната сума от ищеца на ответника без наличието на основание за това.

Страните не спорят по обстоятелствата, че между тях бил сключен Договор за заем № *** към искане № *** от 17.08.2021г., по силата на който на ищеца били предоставени в заем 1000 лв., като била уговорена неустойка по чл.8 от Договора в размер на 476,28 лв., при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора.

Това се установява и от представения по делото от ищеца Договор за заем. От същия договор се установява, че общата сума за плащане по договора била в размер на 1119,72 лв., както и че в чл.6 било уговорено заемът да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на определени условия, визирани в Общите условия към договора, както и с още едно от изброените в същата клауза обезпечения: ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга.

Установява се още от приложения договор, че ако заемателят не предостави уговореното в чл.6 обезпечение в 3-дневен срок от сключването на договора за заем или представеното обезпечение на отговаря на изискванията, посочени в Общите условия, се дължи неустойка в горепосочения размер, която се плаща разсрочено съгласно погасителния план, наред с погасителните вноски по заема. Последното се установява от погасителния план.

Въз основа на така установените уговорки между страните съдът намира, че клаузата на чл.8 от договора за заем, предвиждаща неустойка, накърнява добрите нрави, поради което е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.

Краткият срок за изпълнение на задължението от три дни, поставянето на 2 условия, на които обезпеченията да отговарят, както и предварителното разсрочване на задължението за неустойка сочат, че същата не е уговорена да обезпечи изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, тъй като изначално е предпоставено трудното му изпълнение и очаквано неговото неизпълнение. Ето защо за уговорената неустойката липсва функцията да обезпечава изпълнението.

Големият размер на неустойката (476,28 лв.), надвишаващ възнаграждението по договора (119,72 лв.), и предмета на задължението, за неизпълнението на което е уговорена, дават основание да се приеме, че клаузата не отговаря и на обезщетителната, а и на санкционната функция на неустойката. Клаузата предвижда плащане на парична сума, която не съответства на очакваните вреди. Възможно е длъжникът да изпълни паричните си задължения по връщане на заетата сума и възнаградителната лихва, макар и без да е предоставил обезпечение по заема, но въпреки това ще дължи неустойка. В този случай без реални вреди за кредитора, същият би се обогатил със сумата за неустойка. Следователно, при непредставяне на обезпечение и последвало изпълнение по договора, за кредитора по договора не биха настъпили никакви вреди. При неизпълнение на договора вредите за кредитора биха се изразили само в дължимите и неплатени суми, а не в обстоятелството, че е лишен да ги търси от имуществената сфера и на поръчителя или на гарантиращата банка. Липсата на обезпечение е свързано единственото с по-големия риск, който кредиторът поема при отпускане на заема. Но дължимостта на парична сума от длъжника за носене на кредитния риск от кредитора не може да се квалифицира като обезщетение за вреди, каквато е присъщата функция на неустойката. Такова задължение има характер на възнаграждение за поетия риск. Ето защо предвиждането на неустойката при тези условия и за неизпълнение на посоченото задължение няма обезщетителна функция, а възнаградителна.

Не може да се приеме и наличие на санкционна функция, тъй като същинското задължение на длъжника е да върне заетата сума, заедно с възнаградителна лихва. Действително, между страните съществува свобода на договарянето и за други задължения на длъжника по договора, като няма пречка това да е задължение за представяне на обезпечение, но санкционирането би следвало да е съответно на неизпълнението. Когато кредитният риск е увеличен, съответна санкция би била намаляване срока за връщане на дължимото, за да се съкрати периода, в който се носи този риск.

Но предвиждането на неустойка за неизпълнение на задължение, което не води до преки вреди, а до по-голям риск за събиране на задължението, накърнява добрите нрави

Поради изложеното съдът счита, че уговорената неустойка излиза извън 3 присъщите й функции да обезпечава изпълнението, да обезщетява и санкционира при неизпълнение и действително съставлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на необезпечен кредит, поради което е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави. Преценката дали да отпусне кредита без обезпечение следва да е на кредитора, а възможността да се предостави такова след сключване на договора следва да се отразява в размера на възнаградителната лихва, тъй като кредиторът може да поиска по-високо възнаграждение, когато рискува повече и обратно.

Поради изложеното искът се явява основателен, клаузата на чл.8 от Договора следва да се прогласи за нищожна, като накърняваща добрите нрави, тъй като предвидената неустойка излиза от присъщите й функции и преследва друга цел.

Доколкото искът се уважава, не е настъпила процесуалната предпоставка за разглеждане на другите алтернативни основания за нищожност.

На уважаване подлежи и осъдителният иск. С оглед нищожността на клаузата, платената по нея сума подлежи на връщане от кредитора поради началната липса на основание за получаването й. Установява се от заключението на ССЕ, чиито изводи се приемат от съда като мотивирани, че за неустойка по договора е платена сумата в размер на 453,84 лв. Тази сума подлежи на връщане от ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.11.2023г. до окончателното плащане.

Поради изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се присъдят сторените от ищеца разноски за държавна такса и експертиза в общ размер на 250 лв. (100 лв. такса и 150 лв. – депозит за вещо лице). Адвокатското възнаграждение се претендира на основание чл.38 от ЗА в размер на 960 лв. с ДДС. Съдът намира, че този размер не съответства на правната и фактическа сложност на делото. По двата иска е осъществена единна защита, без да се развива отделен процес на доказване.

Уважаването на осъдителния иск е обусловено от основателността на установителния. Ето защо следва да се присъди размер от 480 лв. с ДДС.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „КРЕДИ ЙЕС“

ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул.“Лозарска“ № 12, по предявения от А. Д. В., ЕГН: **********, с адрес:

***, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД , че е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, уговорката в чл.8 от Договор за 4 паричен заем № *** към искане №*** от 17.08.2021г., сключен между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и А. Д. В., с която се предвижда неустойка в размер на 476,28 лв., дължима от заемателя при непредоставяне на обезпечение, в срок и съгласно условия, посочени в договора.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД , ЕИК: 200688545 да плати на А. Д.

В., ЕГН: **********, по предявения от него иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата в размер на 453,84лв. – платена от А. В. по нищожната клауза за неустойка в чл.8 от Договор за паричен заем № *** към искане №*** от 17.08.2021г., и получена от „КРЕДИ ЙЕС“ ООД без основание.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД , ЕИК: 200688545 да плати на А. Д.

В., ЕГН: **********, сумата в размер на 250 лв. – разноски по делото за такса и вещо лице.

ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД , ЕИК: 200688545 да плати на ***, БУЛСТАТ:***, с адрес: ***, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, сумата в размер на 480 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5