Решение № 211 от 12.06.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Русе, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Галина Магардичиян

Светослав Тодоров при участието на секретаря Десислава Ботева като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20234500500153 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят С. Д. К. е обжалвал Решението, постановено по гр.д. № 1716/2021г. на Русенския районен съд в частта, с която е осъден да заплати на А. И. К. сумата от 11 059,42 лева, представляваща припадаща се част от разходите за необходим ремонт на фасадата и покрива на сграда в гр.Русе, ул.“А." № **, извършен в периода м.май- м.юни 2020г., със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2021г. до окончателното изплащане, както и 1697,48 лева разноски по делото / с Решението е отхвърлен искът над 11 059,42 лева до претендирания размер 12 688,86 лева / .

Развива оплаквания за необоснованост на съдебния акт, като счита, че същият е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, и прави искане за неговата отмяна и отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.

Ответникът по въззивната жалба изразява становище за неоснователността , иска потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно, претендира разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от страна по спора, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна.

1

Предмет на делото е иск за заплащане на припадащата се част от необходими разноски за поддържане на сграда със съсобствени обекти, в режим на етажна собственост, квалифициран по чл. 48 ал.7 от ЗУЕС и чл. 30 ал.3 от ЗС.

От ангажираните по делото доказателства се установява следното :

С влязло в сила Решение № 73/05.44.1995г. по гр.д. 3390/1993г. на Русенския районен съд е допуснат до делба недвижим имот, представляващ дворно място с площ 425 кв. м в гр. Русе, ул. "А." № **, по плана на гр. Русе – имот № 13 в кв. 73 заедно с двата етажа над партерния от триетажна масивна сграда застроена върху 170 кв. м, заедно с 2/3 от общите части на сградата, мази, тавански помещения, едноетажна масивна постройка и надстройката над нея, при права : 4/12 идеални части за С. К., 3/12 ид. ч. за Н. Б. Ч., 4/12 ид.ч. за И. Б. Л. С. и 1/12ид.ч. за държавата.

С Решение № 20 от 12.03.2018г., постановено по гр. дело № 1519/2017г. на ВКС е допусната съдебна делба на три имота в сградата в гр. Русе, ул. "А." № **, с идентификатор ********* : обект с идентификатор *********.1 с площ 63 кв. м, обект с идентификатор *********.2, с площ 51 кв. м, и обект с идентификатор *********.4 с площ 39 кв.м, заедно с припадащите се 1/3 идеални части от общите части на сградата. Делбата е допусната при права за жалбоподателя / ответник в първоинстанционното производство / С. К. 15/180 ид. части от посочените обекти заедно с припадащите се идеални части на сградата.

С няколко сделки ищецът в първоинстнационното производство А. И. К. придобил дялове в съсобствеността в сградата в гр. Русе, ул. "А." № **.

Действително, както е прието и от първоинстанционния съд, ремонт на покрива и фасадата на процесната сграда е бил необходим. Поради това и в периода 2015г. – 2019г. , видно от представените по делото протоколи, са провеждани множество срещи на съсобствениците, сред които и Областна администрация Русе, като представляваща Българската държава. Първата такава била на 25.05.2015г. във връзка с указания на кмета на Община Русе за аварийно-временно укрепване на сградата / писмо вх.№ 08-01-99/03.10.2014г. с указан срок до 30.05.2015г./, като към него момент бил изготвен инвестиционен проект за текущ ремонт на фасадата, депозиран през м.ноември 2014г. в Министерство на културата / МК / - Националния институт за недвижимо културно наследство / НИНКН / за съгласуване съгласно чл. 83 и чл.84 от Закона за културното наследство. Било решено всеки от съсобствениците да представи поне една оферта за изпълнител на СМР по инвестиционния проект.

В последвалите срещи до 2019г. съсобствениците многократно обсъждали инвестиционен проект за ремонт на фасадата, сключването на договор за изпълнението му с „Астра 8“ООД – на 14.02.2017г. , прекратяването му, намирането на оферти за изпълнител на ремонта, обсъждане като евентуални такива на различни дружество, с предмет на дейност строителство - „ Ситибилдинг“ЕООД„ Интис“ООД, „Диалети „ ЕООД.

2

На последното, според представените по делото протоколи, събрание на съсобствениците на 16.04.2019г., в което участвали : А. К. – 52 % ид.ч., Областен управител – Русе – 5,565 % ид.ч., и М. Л. Н.- управител на „ Лек Трейдинг“ЕООД – 10% ид.ч. било решено от мнозинството да не се разглеждат оферти за ремонт на фасадата на сградата, на съответните вносители – съсобственици да бъдат възстановени сумите от набирателната банкова сметка за ремонта, и А. К. да свика през м.май 2019г. ново събрание на съсобствениците, на което бъде поканен и С.К., предвид липсата на финансиране от негова страна на строително – ремонтната дейност в съсобствената сграда.

На 12.06.2020г. Министерството на културата на основание чл. 192, ал.2 от ЗКН постановило Принудителна административна мярка / ПАМ/ срещу А.

И. К. - собственик на сграда на ул.“А." **, ПИ 647 кв.73 по РП на гр.Русе, като е разпоредило собствениците на сградата, която е недвижима културна ценност като архитектурно-строителен обект, категория „ ансамбъл“ и е в границите на Групов паметник на Културата №2: спешно да довършат започнатия ремонт на фасадата на сградата, при осъществяване на авторски надзор на обекта и спазване на ЗТСУ, като се премахнат климатиците и рекламните надписи по фасадата на партерния етаж спешно да довършат започнатия текущ ремонт на фасадата на сградата, като извършат реставрация по проект, който да се съгласува с НИНКН-МК. Посочено е, че мярката се налага за това, че сградата е недвижима културна ценност, да се изработи от реставратор, вписан в регистъра по чл.165 от ЗКН проект за КРР и технология за изпълнение на фасадната реставрация, който да се съгласува с НИНКН-МК, след което съгласно проекта се изпълни фасадната реставрация.

В посочената ПАМ е констатирано и че при изпълнение на обект “ Текущ ремонт на фасадата на сградата“, същият е изпълнен от покрива до ниво на партерен етаж, като не е изпълняван авторски контрол на обекта, какъвто е задължителен за обекти НКЦ. Установено е и че изпълнените архитектурни елементи и детайли не отговарят на представения и съгласуван инвестиционен проект, изпълнени са грубо, вкл. и мазилката и оцветяването.

Посочените мерки е следвало да бъдат изпълнени незабавно от собствениците в 6 –месечен срок, като разходите са за сметка на собствениците.

А. К. изготвил писмено уведомление, последващо издаването на ПАМ от 12.06.2020г., с което поканил С. К. да му заплати, съобразно собствеността си от общите части на сградата, сумата от 6 828,89 лева – за ремонта на покрива, и 5 858,978 лева – за ремонт на фасадата,като посочил, че еднолично е извършил ремонта, чрез наета от него строителна фирма / по делото липсват доказателства уведомлението да е получено от С.К./.

Изложените по –горе факти сочат, че макар ремонтът на процесната сграда да бил необходим още към есента на 2014., когато от кмета на Община Русе било изготвено указание за аварийно-временно укрепване на сградата, в 3 срок до 30.05.2015г., такъв ремонт до 2020г. не бил предприет.

От 24.01.2015г. било налице съгласуване с МК –НИНКН и изработен от арх.А. С. А. проект. В продължение на 5 години съсобствениците не могли да постигнат съгласие относно финансирането, и след провеждане на множество срещи, последната през 2019г., решили да не се разглеждат оферти за ремонт на фасадата и ищецът К. да свика ново събрание на съсобствениците през м.май 2019г.

По делото не са ангажираните писмени доказателства, които да сочат, че такова събрание е било свикано, или че е взето решение от съсобствениците да се извършва ремонт, от конкретна строителна фирма, при определени параметри относно видове СМР и цени .

Предприетият такъв от ищеца бил по негово решение, и съгласно отразеното в ПАМ от 12.06.2020г., извършеният текущ ремонт на фасадата на сградата е изпълнен от покрива до ниво на партерен етаж.

За да приеме, че е извършен ремонт от ищеца, съдът съобразява показанията на св. Д. Х., който заявява, че през 2020 г. помагал на А. К. с организацията на ремонт на процесната сграда, обхванал фасадата и покрива, като ищецът наемал работниците.

Св. Д. Д. сочи, че работел през 2020г. при ремонта на процесната сграда на фасадата и покрива й. Твърди, че му плащал майсторът, но парите ги носел А. К., който бил възложител на ремонта и ходел за материали с майсторите.

От показанията на св.Б. Г. - извършила оглед на процесния имот във връзка с изготвяне на техническа експертиза по друго дело през 2017г., се установява, че сградата имала нужда от основен ремонт, с подмяна на основни носещи елементи, измазване на стени и тавани, ремонт на покрива, който бил пробит.

Вещото лице по приетата в настоящото производство от районния съд съдебна техническа експертиза / СТЕ / описва извършените СМР като ремонт на покрив и фасада, и дава заключение, че стойността им по средни пазарни цени към момента на извършването им е 44 237,67 лева.

При тези установени процесуални факти, въззивната инстанция намира следното :

В зависимост от характера на ремонта в ЗУЕС е разписана процедурата за отстраняване на повредите в общите части на етажната собственост / Решение № 578 от 18.01.2021 г. по адм. д. № 12483/2019 г., на ВАС /.

Доколкото в исковата молба се твърди, че извършеният ремонт е "необходим“ , в съответствие с т.8 пар.1 от ДР на ЗУЕС, по силата на чл.48 ал.6 от ЗУЕС всеки собственик може да извърши със собствени средства, материали и/или труд необходим ремонт на общи части на сградата и без решение на общото събрание. Направените разходи се възстановяват на собственика с решение на общото събрание или се прихващат от дължимите от него вноски по чл. 50 след представяне на документи, удостоверяващи плащанията.

В случая, при наличното оспорване от страна на ответника, че въобще 4 дължи припадащи се части от разходите за ремонт, съдът приема, че действително на собственика от ЕС, извършил ремонт- ищеца А.К., не е възстановена претендираната сума за ремонта, и по реда на чл. 48 ал. 7 от ЗУЕС има право да предяви иск срещу останалите собственици в ЕС. В настоящото производство искът е предявен само срещу съсобственика С. К..

Спорен по делото е въпросът, след като е извършен необходим ремонт на съсобствената сграда, каква сума е заплатена за него и кой я е заплатил.

Тези факти безспорно подлежат на пълно и главно доказване от страна на ищеца. Действително, от приетата по делото СТЕ се установява какво точно е ремонтирано и каква би била средната пазарна цена към момента на извършване на СМР. По делото обаче не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че именно ищецът е възложил извършването на ремонта, на кого и при какви условия/ цени - липсва договор за извършените СМР, какъвто несъмнено е необходим, тъй като от една страна се касае за съсобственост и подлежи на отчет пред останалите собственици, а от друга – с оглед гаранцията на извършените строителни дейности.

Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че следва да укаже на ищеца да сочи доказателства за реалното заплащане на сумите по ремонта, и е възобновил съдебното следствие. Представените обаче след това от ищеца и приети като писмени доказателства 4 бр. складови разписки настоящата инстанция намира, че не може да цени като доказателства за извършени плащания. На първо място, на представените копия / със заверка от пълномощника/ има само едно с положени подпис и печат за съставилпредал. На следващо място, общата стойност на стоките по представените 4 бр. стокови разписки представлява около ¼ от стойността на ремонта, съгласно СТЕ. По –важното в случая обаче е , че стоковите разписки нямат характер на документ, който да удостовери извършено плащане. Стоковата разписка е документ, с който се документира фактическото приемо-предаване на стоки, материали и активи, което може да се извърши в различен момент от момента на плащане и/или издаване на фактура. Такъв документ, удостоверяващ извършено плащане, както и момента, в който е извършено, е фактурата / фискален бон.