Решение № 650 от 18.12.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. Плевен, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20234430201932 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0257-000022 от 21.01.2022г. на *** на РУ Долни Дъбник към ОДМВР – Плевен, с което на В.

И. И. с ЕГН: **********, с адрес: *** е наложено административно наказание, на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП – Глоба, в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв.И. М. от АК – Плевен с пълномощно по делото.

Ответникът *** на РУ Долни Дъбник към ОДМВР – Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не взима становище по жалбата.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган 1 съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Наказателното постановление е издадено за това, че на 10.01.2022г. в 02:23 часа в град Долни Дъбник, на ***, като водач на лек автомобил ***, при движение на кръстовището с *** подава умишлено рязко газ на автомобила, поднасяйки задната му част, навлизайки в другото платно и обръща предната част на автомобила в обратна посока (дрифт) и продължава движението си по *** *** Не използва пътя по предназначение, с което виновно нарушил чл.

104Б, т.2 от ЗДвП. / Водач на МПС използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари/.

Така изложените в акта фактически констатации относно нарушенията от НП се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител Б. П. В. и свидетелят Д. М. П., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност и в съответствие с приложените по делото писмени доказателства. Съгласно чл.

189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Актосъставителят в съдебно заседание свидетелства, че жалбоподателят В. И. е използвал пътя не по предназначение, съобразно смисъла на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП. Показанията на Д. П. свидетелстват за крайно опасното поведение на жалбоподателя И. на пътя и високата обществена опасност на извършеното от него. В съдебно заседание същата заяви, че И. е направил цял кръг с автомобила си в лентата за насрещно движение, с което безспорно са били налице предпоставки за ПТП.

Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН. Повереника на жалбоподателя оспорва изцяло фактическата обстановка. Твърденията на жалбоподателя в жалбата, че не е управлявал автомобила по посеченият начин, а същият е 2 поднесъл поради лоши метеорологични условия според съда представляват една негова защитна теза, която не се подкрепя от събраните по делото доказателства, а напротив по безспорен и категоричен начин се опровергава от показанията на разпитаните актосъставител В. и свидетелят П., както и от събраните писмени доказателства. Дори и да се приеме тезата на жалбоподателя, че е управлявал МПС в лоши метрологични условия, то споделените от него характеристики на времето и на пътя към момента на извършване на нарушението не предполагат движението на управляваното от нарушителя МПС да е продиктувано именно от тези лоши метеорологични условия. Напротив, и актосъствителя Б. В. и свидетеля Д. П. са категорични, че нарушителя В. И. съзнателно и виновно е предприемал маневри (дрифтови движения) с лекия автомобил, с които маневри безспорно е извършил нарушение по чл. 104Б, т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят не е направил възражение при съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Съдът не кредитира изцяло показанията на св.Т.Г.Б., които според него целят единствено и само спомагане за избягване на административнонаказателна отговорност спрямо жалбоподателя, предвид факта, че същият е в приятелски отношения с жалбоподателя. Същите, в частта относно причините за поведението на пътя на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, като и за действията на самият водач, противоречат на останалите събрани доказателства и не се кредитират от съда.

Съобразно касационно административно-наказателно дело № 390 по описа за 2019 г. на Административен съд – Плевен: „С нормата на чл. 104б т.

2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че А. е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия– при навлизане в кръстовище на десен завой умишлено форсира двигателя на автомобила, занася задната му част, като преминава последователно от неговата дясна лента в тази за насрещното движение и обратно. За да отмени наказателното постановление, районният съд е анализирал понятието "дрифт", което няма своя легална дефиниция, 3 приемайки, че деянието е несъставомерно, а поведението на управлявания от дееца автомобил би могло да се дължи и на други фактори, например неопитност на водача. По делото, обаче, не са представени доказателства, подкрепящи тезата на жалбоподателя, нито пък подобни възражения са излагани от негова страна при съставянето на АУАН, нито са обективирани в допълнително писмено възражение. От друга страна свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта сочат нееднократно умишлено действие от страна на А. изразяващо се в форсиране на двигател, подаване на повече газ със съединител, при което колата се завърта и преминава в отсрещната лента за движение. Ето защо е правилен изводът на наказващия орган, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране, което не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата– за превоз на хора и товари. Подобно поведение в градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност…За пълнота следва да се посочи, че именно с оглед високата обществена опасност на деянието законодателят е въвел нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в началото на 2017 година, обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна. Без значение за съставомерността на деянието са конкретните способи, чрез които се постига крайния резултат-дали това става посредством рязко подаване на газ, боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане на ръчната спирачка или по друг начин, и именно затова показанията на контролните органи в тази насока, независимо дали са категорични относно конкретния способ или почиват на предположения от тяхна страна, са неотносими с оглед изводите им за настъпилия краен резултат.“ Настоящата инстанция напълно се солидаризира с цитираното становище.

Според съда е неприложима в случая и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Както правилно посочва РАС-Плевен в решение по КАНД № 162 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 г.:“Касационната инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка, районният съд е извел правилни правни изводи за съставомерност и доказаност на вмененото на П. нарушение. Касационната инстанция приема, че със своите действия П. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението 4 по чл. 104б т. 2 от ЗДвП, като правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за това нарушение и правилно му е наложена съответната санкция. С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че П. е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него действия– като водач на лек автомобил БМВ 320 ЦИ на кръстовище, образувано от ул. "Св. Св. Кирил и Методий" и ул "Д.

Константинов" с посока на движение към ул. "Сан Стефано", умишлено подава рязко газ на управляваното от него МПС при сухи метеорологични условия, занася задните задвижващи колела, като преминава от една пътна лента в друга. В случая е без значение за съставомерността на деянието в коя пътна лента първо е навлязъл водачът след занасяне на задните гуми на автомобила-в дясната и в лявата, и колко такива маневри е направил-две или три, след като е безспорно установено, че вследствие занасянето е имало последователно преминаване и в пътната лента на водача, и в пътната лента за насрещно движение. От своя страна безспорно е установено от доказателствата по делото и това не се отрича и от П., че той е подал "повече газ, за да се изнеса от кръстовището". Не е ясно кое е мотивирало касатора за това свое поведение-рязко подаване на газ за изнасяне от кръстовището, след като самият той поддържа по време на провеждане на съдебното производство тезата, че по това време и в този пътен участък не е имал никакво движение на хора и автомобили и той е могъл съвсем спокойно и плавно да потегли. Още повече, че именно той твърди както във възражението си против съставения АУАН, така и в обясненията си пред съда, че поднасянето му се е дължало на "износени гуми и изпускане на съединител". Ако е липсвало въобще движение на други хора и автомобили и ако гумите на водача са били износени-това са факти в потвърждение на извода, че поведението на водача в случая е съставомерно на посочения текст, защото от една страна и в този случай резултатът би се дължал на виновно бездействие на водача да поддържа автомобила си в техническа изправност, и от друга страна, би било индикация да шофира със завишено внимание и съобразена с техническите особености на автомобила скорост, което не е 5 сторил. Тези обстоятелства, в съчетание с младата възраст на водача, която в случая според касационната инстанция не съставлява смекчаващо обстоятелство, което следва да се преценява с оглед приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН, а да е индикация за управление на автомобила с още позавишено от обичайното внимание, тъй като в този случай, именно поради младата възраст и на това основание - по –малкия опит в управление на МПС, водачът не притежава необходимият опит и стаж на водач на МПС, за да има съзнание и увереност, че при възникване на екстремна ситуация ще овладее автомобила още повече, когато същият е с износени гуми. Затова касационната инстанция приема на база събраните доказателства, че нито пътните условия, нито липсата на движение на хора и автомобили, нито техническото състояние на автомобила-износените гуми, е налагало потеглянето с рязко подаване на газ, което налага извод, че поднасянето на автомобила е умишлено. Дали с това си поведение П. е създал опасност за останалите участници в движението и/или е застрашил живота и здравето им, какъвто извод се съдържа в НП, е без правно значение за съставомерността на извършеното деяние, защото съставът на нарушението изисква единствено водачът да не е използвал пътя, отворен за обществено ползване по предназначение-за превоз на пътници и товари, което е доказано от събраните по делото доказателства. Умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари.