Решение № 1175 от 07.07.2017, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№............../……….2017 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА

МЛ. С. АНДОН ВЪЛКОВ при секретаря Габриела Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия Вълков въззивно гражданско дело № 1007 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 - 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 12703/06.03.2017 г., подадена от Н.М.К., П.М.Х. и М.М.Х., чрез адв. М.Р., срещу Решение № 467/08.02.2017 г., постановено по гр.д. № 8826/2016 г. по описа на ВРС, в частите, с които са отхвърлени исковете, с правно основание по чл. 200, ал. 1 от КТ, на Н.М.К. за разликата над 60000 лева до сумата от 75000 лева, на П.М.Х. за разликата над 25000 лева до 70000 лв. и на М.М.Х. за разликата над 25000 лева до 70000 лв., срещу „Пътища и мостове“ ЕООД, представляващи обезщетения за неимуществени вреди – душевни болки и морални страдания, претърпени вследствие на смъртта на техния съпруг и баща М.Х.К., в резултат на трудова злополука от 06.08.201З г., настъпила на обект „Рехабилитация на път ІІІ - 2008 гр. Девня - кв. Повеляново – Езерово - Варна, област Варна от км.

16+900 до км. 23+199.50 в гр. Варна, ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от 07.08.2013 г. до окончателното изплащане на паричните задължения, както и в частта за разноските.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва се, че ВРС не е оценил обхвата и степента на претърпените душевни болки и морални страдания на ищците, свързани със загубата на техния баща и съпруг. Твърди се, че присъдените суми не могат да бъдат реална и адекватна обезвреда за вредите при загубата на техния баща и съпруг, като размерът на обезщетението не е съобразен с жизнения стандарт и икономическата ситуация в страната към 2013 г., с обичайните размери на обезщетения за такъв вид вреди. Молят атакуваното решение да бъде отменено в обжалваните части и да бъдат уважени предявените искове, като на Н.М.К. бъде присъдена сумата от 75000 лв., на П.М.Х. сумата от 70000 лв. и на М.М.Х. сумата от 70000 лв. Претендират разноски.

Ответната страна "Пътища и мостове“ ЕООД, е депозирала отговор на подадената въззивна жалба с вх. № 12703/06.03.2017 г. в срока, предвиден в чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез адв. Д.Д.. Поддържа становище за нейната неоснователност по подробно изложените в отговора съображения и моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

По делото е постъпила и въззивна жалба с вх. № 12903/06.03.2017 г., подадена от "Пътища и мостове“ ЕООД срещу Решение № 467/08.02.2017 г., постановено по г.д. № 8826/2016 г. по описа на ВРС, в частите, с които „Пътища и мостове“ ЕООД е осъдено да заплати на Н.М.К. сумата от 60000 лева, на П.М.Х. сумата от 25000 лева и на М.М.Х. сумата от 25000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от ищците физически и психически болки и страдания вследствие на смъртта на техния съпруг и баща М.Х.К., в резултат на трудова злополука от 06.08.201З г., настъпила на обект „Рехабилитация на път ІІІ-2008 гр. Девня - кв. Повеляново – Езерово - Варна, Област Варна от км. 16+900 до км. 23+199.50 в гр. Варна, ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от 07.08.2013 г. до окончателното изплащане на паричните задължения, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, както и в частта, с която е осъден да заплати държавна такса и съдебно – деловодни разноски в размер на 5392.59 лв., както и частта, с която ищците са осъдени да заплатят на "Пътища и мостове“ ЕООД сумата от 653.33 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е недопустимо и неправилно. Твърди се, че е налице нередовност на връчването на съобщението по чл. 131 от ГПК, поради което ответникът е бил лишен от възможността да представи отговор на исковата молба и доказателствата. Твърди се, че по делото не са навеждани твърдения за претърпени от ищците физически болки и страдания и по делото не са събирани такива доказателства. ВРС необосновано е приел, че в резултат на настъпилата загуба, семейството на ищците изпитва финансови затруднения, в резултат на което за тях се наложило да продадат недвижимия имот, който притежават. Жалбоподателят посочва, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че пострадалият е допуснал груба небрежност при изпълнение на възложените му трудови задължения, напускайки работното си място. С действията си той е нарушил забраната за навлизане в зоната на валиране, респ. е съпричинил резултата. Направено е искане за обезсилване на решението и връщане на делото на ВРС за продължване на съдопроизводствените действия, а в условията на евентуалност, да бъде отменено решението на ВРС, като вместо него да бъде постановено друго, с което размерът на присъденото обезщетение да бъде намален.

Претендират се разноски.

Ответните страни Н.М.К., П.М.Х. и М.М.Х., чрез адв. М.Р., са депозирали отговор на подадената въззивна жалба с вх. № 12903/06.03.2017 г., в срока, предвиден в чл. 263, ал. 1 от ГПК. Поддържат становище за нейната неоснователност по подробно изложените в отговора съображения и молят жалбата да бъде оставена без уважение.

ВОС, като взе предвид изложеното от страните и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 39604/27.07.2016 г., подадена от Н.М.К., П.М.Х. и М.М.Х., срещу „Пътища и мостове“ ЕООД, с искане до съда да постанови решение за осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците сумата от по 90000 лв., претендирани като причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и морални страдания, претърпени вследствие смъртта на техния съпруг и баща М.Х.К., в резултат на трудова злополука от 06.08.201З г., настъпила на обект „Рехабилитация на път ІІІ - 2008 гр. Девня - кв. Повеляново – Езерово - Варна, област Варна от км. 16+900 до км. 23+199.50 в гр.

Варна, ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от 07.08.2013 г. до окончателното изплащане на паричните задължения.

В исковата молба се посочва, че ищците са наследници по закон на М.Х.К.. По силата на сключен трудов договор № 4/08.02.2007 г., М.Х.К. е изпълнявал длъжността „машинист - валяк" в предприятието на ответното дружество. На основание договор за обществена поръчка № РД-37-5/14.09.2012 г. Агенция „Пътна инфраструктура" - Областно пътно управление -Варна възложила на „Пътища и мостове" ЕООД изпълнение на строително монтажни и ремонтни работи на обект „"Рехабилитация на път ІІІ - 2008 Девня - кв. Повеляново – Езерово - Варна от км.

16+420 до км. 23+200 с период на изпълнение 9 месеца от м. 04.201З г. до м. 12.201З г. На 06.08.201З г., на строителния обект следвало да се полага асфалтово покритие и да се облицоват канавки. На М.Х.К. било възложена работа като сигналист - да контролира пътния поток и да не допуска МПС /освен тези на работодателя/ в ремонтирания пътен участък. Около 15.00 ч., на 06.08.201З г., на обекта работели три пътно-строителни машини /ПСМ — валяк/, една от които била управлявана от П.Н.П., служител на ответното дружество и назначен за машинист ПСМ, съгласно трудов договор № 23/27.03.201З г. Машинистите придвижвали валяците напред и назад с цел уплътняване на новоположения асфалт. П.Н.П. управлявал поверената му от ответното дружество ПСМ - валяк модел БОМАГ - BB174AD В 04932, собственост на „Пътища и мостове“ ЕООД. Звуковата сигнализация на валяка не работела. При промяната в посоката на движение на валяка П.Н.П. не възприел намиращия се на пътното платното М.Х., не преустановил движението си и преминал с бандажното си колело през тялото на Х..

Тъй като усетил подскачане, преустановил движението на машината, променил посоката на движение, като преминал повторно през тялото на Х.. В резултат на получената несъвместима с живота комбинирана травма на глава, гръден кош, корем, таз и крайници, М.Х.починал на 06.08.201З г. Работодателят е заявил злополуката като трудова с декларация № 14/09.08.201З г. Във връзка с инцидента „РУ-СО" „Варна" е провело разследване, като с Разпореждане 150/02.10.2013 г. на основание чл. 60, ал. 1 от КСО злополуката е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. Същата е настъпила през работно време и при изпълнение на трудови функции. Разпореждането е влязло в законна сила. Излага се, че в резултат на злополуката загубили своя съпруг и баща. Претърпени били от ищците множество душевни болки и морални страдания, свързани със загубата на техния баща и съпруг, които оценяват на по 105000 лева за всеки един от ищците.

Излагат в тази връзка, че на основание сключената от работодателя задължителна застраховка за трудова злополука, при която е настъпила смърт или увреждане на работник, ЗК „Уника живот" АД изплатило на всеки един от ищците обезщетение в размер на 12040 лв., като така изплатеното от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди не представлява пълна обезвреда за претърпените от ищците неимущестени вреди. Твърди се, че по този начин ответникът „Пътища и мостове“ ЕООД не ги е възмездило за претърпените неимуществени вреди и молят за положително произнасяне по предявените искове.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. С писмено изявление, озаглавено „Отговор“, депозирано след срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва иска, навежда възражения за съпричиняване при осъществяване на фактическия състав на трудовата злополука. По делото е постъпила молба от ответника с вх. № 61840/23.11.2016 г., с искане до съда за възстановяване на пропуснатия срок, по която ВРС не се е произнесъл.

ВОС, като взе предвид изложеното от страните и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

От събраните по делото писмени доказателства – Трудов договор № 4/08.02.2007 г., Допълнително споразумение № 32, Разпореждане № 150/02.10.2013 г. на РУ „Социално осигуряване” Варна, Протокол № 37/23.09.2013 г. на РУ „Социално осигуряване” Варна и Декларация за трудова злополука № 14/09.08.2013 г., се установява, че М.Х.К. е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжността „Машинист, валяк”. Няма спор, а и от приложените по делото писмени доказателства, се установява, че на 06.08.2013 г. около 15.00 часа, на път III-2008, е станала трудова злополука със смъртен случай на работник на „Пътища и мостове” ЕООД – М.Х.К..

От представения препис – извлечение от акт за смърт се установява, че М.Х.К. е починал на 06.08.2013 г.

От представеното по делото удостоверение за наследници на М.Х.К. се установява, че негови законни наследници са Н.М.К. (съпруга), П.М.Х.

(син) и М.М.Х. (син).

От представения по делото Договор за обществена поръчка № РД-37-5/14.09.2012 г. се установява, че между ответника „Пътища и мостове” ЕООД и Агенция „Пътна инфраструктура”, е сключен договор, по силата който на „Пътища и мостове” ЕООД е възложено изпълнение на строително-монтажни и ремонтни работи на обект „Рехабилитация на път III-2008 Девня-кв.Повеляново-Езерово-Варна от км. 16+420 до км. 23+200” с период на изпълнение 9 месеца от м.04.2013 г. до м.12.2013 г.

С Разпореждане № 150/02.10.2013 г. на РУ „Социално осигуряване” Варна, на основание чл. 60, ал. 1 КСО декларираната злополука с вх.

№ 10111/09.08.2013 г. е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.

От представения по делото Протокол № 37/23.09.2013 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката от 06.08.2013 г. се установява, че преди злополуката М.Х.К., изпълнявайки функциите си на сигналист при направление на движението в една пътна лента, се намирал в опасната 15-метрова зона на движение на валяка, като същата зона не е маркирана, съгласно изискванията на Проекта за временна сигнализация и безопасност на движението на обекта; допуснато е използване на работно оборудване /валяк/ без работеща звукова сигнализация; водачът на процесното ППС не е преминал обучение за работа с валяк; за валяка липсва съпроводителна документация, свързана с безопасното експлоатиране на машината; работодателят не е разработил актуална инструкция по безопасност и здраве за работа за изпълнявания вид СМР /полагане и валиране на асфалтово покритие/.