Заповед за изпълнение № 1637 от 06.08.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Шести състав в проведеното на 06.08.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2121 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Лилия Й. Любенова Димитрова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Б. Б. К. ЕГН: **********, адрес **********, да заплати на кредитора АЙ ТРЪСТ ЕООД ЕИК: **********, адрес **********, сумите:

2 556,46 EUR (двe хиляди петстотин петдесет и шест евро и 46 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 05.08.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски: 43.46 евро /четиридесет и три евро и 46 цента/ държавна такса и 40.90 евро /четиридесет евро и 90 цента/ юрисконсултско възнаграждение

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите:

727,44 EUR (седемстотин двадесет и седем евро и 44 цента), представляваща договорна лихва за периода от 06.02.2025 г. до 07.07.2026 г.,

138,63 EUR (сто тридесет и осем евро и 63 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 21.03.2025 г. до 07.07.2026 г.,

167,91 EUR (сто шестдесет и седем евро и 91 цента), представляваща мораторна лихва Върху възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство за периода от 21.03.2025 г. до 07.07.2026 г.,

15,11 EUR (петнадесет евро и 11 цента), представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата, представляваща държавна такса над 43.46 евро /четиридесет и три евро и 46 евро цента/ до претендиранта от 61.29 евро /шестдесет и едно евро и 29 цента/.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне и присъждане на разноски в заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение за размера над 40.90 евро /четиридесет евро и 90 евро цента/, до претендирания размер от 76.69 евро /седемдесет и шест евро и 69 евро цента/.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № ********** от дата 06.02.2025г.

В заявлението се сочи, че на 06.02.2025 година Длъжникът Б. Б. К., сключил Договор за кредит № ********** с ********** и получил сумата от 2556.46, като се съгласил да върне 24 броя вноски в срок до 20.02.2027 г. съгласно Приложение 1 - Погасителен план.

1

Длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка забавена погасителна вноска, съгласно Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/. Длъжникът сключил на 06.02.2025 година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството-заявител Ай Тръст. Съгласно този Договор Ай Тръст сключи договор с **********, съгласно който отговаря пред ********** солидарно с Длъжника за неговите задължения по Договора за кредит и приложенията към него. Ай Тръст изпълни задълженията си към Б. Б. К. по Договора за предоставяне поръчителство.

Длъжникът не е изпълнил в срок шест погасителни вноски по Договора за кредит, което съгласно Раздел Х, чл.3.1 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит е основание за обявяване на Договора за кредит за предсрочно изискуем. В изпълнение на чл. 12 от Раздел IV на общите условия кредитът е обявен за предсрочно изискуем от ********** посредством изпращане на e-mail на посочения в Договора за кредит от Длъжника негов електронен адрес за кореспонденция на 14.07.2026 г. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит и ********** покани Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения на Длъжника на 15.07.2026 г. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство АЙ ТРЪСТ изпрати уведомление до Длъжника на 15.07.2026 г., с всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст. На 16.07.2026 г. АЙ ТРЪСТ погаси дължимите от Длъжника на ********** суми. Сочи се в заявлението, че на 16.07.2026 г. АЙ ТРЪСТ уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на дружеството заявител в правата на кредитора **********,както и за задължението муза заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер 167,91 EUR, ведно със сумата от 15,11 EUR, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство. Длъжникът не е заплатил заплатените от поръчителя суми. Длъжникът не е изпълнил задължението си за плащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство, с оглед на което и съобразно чл. 8, ал. 6 от Договора за предоставяне на поръчителство претендираме и сумата от 15,11 EUR, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по

Договора за предоставяне на поръчителство.Процесните Договори са сключени при спазване на изискванията на ЗПК, ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и приложимото законодателство.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът установи следното:

В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК и наличие на пречки по чл.411, ал.2 ГПК. Искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави– арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, както и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това - арг. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. От формулировката на клаузите на представения договор за потребителски кредит и приложимите ОУ следва, че потребителят сам избира дали да предостави обезпечение по кредита съобразно посочените в контракта варианти.

В ОУ, а и в договора за кредит, е посочено, че срокът за одобрение на Заявлението е както следва: (i) в случай че Кредитополучателят е заявил Кредит без Обезпечение - 14 (четиринадесет) дни от подаване на Заявлението, (ii) в случай че Кредитополучателят предостави Обезпечение по реда на т.III.12 - 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето му на **********. В случай че Кредитополучателят не е предоставил Обезпечение съгласно Заявлението в посочения в т.III.12 срок, ще се счита, че Заявлението не е одобрено от **********. Следователно е налице неравноправно третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед срока на разглеждане и одобряване на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство. Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но той не може да оправдае уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона и добрите нрави. По смисъла на § 1, т. 1 2 от ДР на ЗПК- „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

От гореизложеното се налага извода, че разходът „възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство“ е пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен на кредитора при подписването му, т.е. това възнаграждение представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в „ГПР“по процесния договор за кредит. Същевременно възнаграждението за предоставяне на поръчителство е платимо на кредитодателя, видно от уговореното в представените контракти. След като плащането на това възнаграждение на кредитодателя е с погасителен ефект, следва да се приеме, че се касае за уговорки, които по заобиколен път установяват дължимост на допълнително възнаграждение по договора за кредит, което не е включено в годишния процент на разходите по кредита по смисъла на чл.19 ЗПК. Т.е. с т.нар. договор за поръчителство всъщност се цели една допълнителна облага за кредитодателя. Така възнаграждението в полза на поръчителя следва да се приеме, че представлява разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит.

Още повече, че от служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че „**********“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.

Следователно юридическото лице-поръчител, се явява и свързано с кредитодателя лице.

Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Нещо повече, размерът на възнаграждението по договора за поръчителство е равен на размера на предоставения кредит. Освен това в договора за потребителски креди е посочен годишен процент на разходите по кредита с конкретен размер в проценти, но съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Т.е. просто посочването на ГПР в процентна цифра не е достатъчно, а следва в договора за потребителски кредит да бъдат посочени и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, което в случая не е сторено.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид гореизложеното, съдът намери, че на основание чл.

411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено овен за чистата стойност на кредита съобразно посочения от заявителя размер за главница.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.

По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско 3 възнаграждение, т.к. не е обвързан от претендираното от заявителя възнаграждение.

Съгласно чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 80 до 230 лв. /40.90 евро до 117,60 евро/. С оглед претендираното вземане и характера на производството съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 40.90 евро /четиридесет евро и 90 евро цента/, равняващо се на 80 лева. Юрисконсултско възнаграждение в този размер се следва, защото не се касае за водене на исково производство, което се отличава с повече процесуални действия и съответно с повече положен юридически труд от страна на процесуалния представител и защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова.

Заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС Монтана в едноседмичен срок от съобщението.