Решение № 155 от 01.06.2022, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. гр. Лом, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Албена Г. Александрова

Миронова при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова като разгледа докладваното от Албена Г. Александрова Миронова Гражданско дело № 20211620101075 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени са обективно съединени искове от ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД, гр.

София, ЕИК *********, чрез адв. Р. Д., преупълномощена от Адвокатско сдружение «Стоянов, Д. и патньори», срещу Д. Б. В., ЕГН **********, от гр. Лом, за установяване на дължимост на суми по договор за доставка на електроенергия, за които има издадена заповед по чл. 410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ посочва, че с ответника се намират в облигационни отношения, които отношения се регулират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружества, общоизвестни и публикувани, като съгласно чл. 98 от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им приемане.

Съгласно тези условия, ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия на ответника за процесния период.

От своя страна, ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия, като така посочените задължения в цитираните фактури са станали ликвидни и изискуеми.

За това, по искане на ищеца, по ч.гр.д. 2077/2020 год. на ЛРС била издадена заповед по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. За ищеца е налице интерес от предявяването на настоящите искове.

Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за изпълнение, дължи на ищеца следните суми:

1. сумата от 443,00 лв. – главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода 07.02.2020 – 07.05.2020 год.;

1

2. сумата от 26,98 лв. – законна лихва за забава, считано от 10.04.2020 год. до 15.12.2020 год., съгласно приложената справка за възникналото задължение;

- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /29.12.2020 год./ до окончателното плащане на главницата.

Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото производство.

ОТВЕТНИКЪТ не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба пълномощникът на ищеца не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие, като прави искане по чл. 237, ал. 1 ГПК в случай, че са налице предпоставките за това.

Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът Д. Б. В. се явява лично. Признава иска, като твърди, че причините за изпадането в забава са социални.

Няма оспорени фактически твърдения.

Доказателствата са писмени.

Към делото и прието приобщено като доказателство ч.гр.д. № 2077/2020 г., по описа на РС – Лом.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и признанието на иска, направено от ответника непосредствено в откритото съдебно заседание, на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК приема следното:

Направено е от страна на ищеца искане за признаване за установено съществуването на вземане към минал момент – след проведено от страна на ищеца успешно заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК. Ответникът е направил признание на иска по основание и размер, не е оспорил, че дължи плащане.

Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможност за ищеца да поиска постановяване на решение при признание на иска, както и, че в този случай съдът постановява решението си, като в мотивите е достатъчно да укаже, че същото се постановява при признание на иска.

В конкретния случай са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.

Поради изложеното и с оглед заявеното признание на иска съдът намира предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за основателни. Наред с това, исковете са подкрепени и от ангажираните от ищцовата страна доказателства, поради което следва да бъдат уважени.

Тъй като признанието на исковете е направено след депозиране на искането по чл.

410 ГПК, както и след образуването на исковото производство – едва в откритото съдебно заседание, следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото.

Предвид изхода от делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по делото – в заповедното и в исковото производство, които се претендират изрично – в общ размер на 287 лв., от които 92 лв. за заповедното производство и 195 лв. за исковото производство и се представя списък по чл.

80 ГПК.

При тези мотиви и на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Б. В., ЕГН **********, от гр. Лом, с ИТН № 2

300249422331, ДЪЛЖИ на «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, гр. София, *******, ЕИК *********, СУМАТА от 443,00 лв. (четиристотин четиридесет и три лева) – главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода 07.02.2020 – 07.05.2020 год.; както и сумата от 26,98 лв. (двадесет и шест лева, 98 ст.) – законна лихва за забава, считано от 10.04.2020 год. до 15.12.2020 год., съгласно приложената справка за възникналото задължение; ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /29.12.2020 год./ до окончателното плащане на главницата, за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед № 260552 за изпълнение на парично заделжение по чл. 410 ГПК от 31.12.2020 год. по ч.гр.д.

№ 2077/2020 год. на ЛРС.

ОСЪЖДА Д. Б. В., ЕГН **********, от гр. Лом, ДА ЗАПЛАТИ на «ЧЕЗ Електро България» АД, гр. София, *******, ЕИК *********, направните във връзка с делото разноски за тази инстанция в общ размер на 287,00 лв., от които разноски в производството по установителните искове – 195,00 лв. и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 2077/2020 год. на ЛРС, в размер на 92,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________

3