Решение № 56 от 20.11.2023, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Р. Ат. Стойнов при участието на секретаря Ирена С. Стоянова като разгледа докладваното от Р. Ат. Стойнов Административно наказателно дело № 20231880200030 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 5 8д – чл. 63д о т Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от П. Л. П. от гр. Ч., обл. П., ж.к. „...” № , вх. , ет. , ап. , ЕГН ********** , против Наказателно постановление № 23-0353-000003 от 16.01.2023 г., издадено от началника на РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания по чл. 185 ЗДвП – глоба в размер на 20 лева, по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месеца, както и още веднъж по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месеца.

В жалбата, както и в открито съдебно заседание, пълномощникът излага, че обжалваното наказателно постановление (НП) е незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материално-правните норми. Иска се от съда да го отмени изцяло.

Началникът на РУ Своге, административнонаказващ орган, не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание.

Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани свидетЕ..

1

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

Н а 27.06.2022 г., около 09.00 часа, по ул. „Васил Левски” в с. Искрец, общ. Своге, жалбоподателят управлявал багер-товарач с рег. № ......., с посока на движение към гр. Своге, като на предната кофа на машината, в хоризонтално положение, била поставена метална тръба. В същото време отстрани на улица, вдясно на водача, по банкета (в тази част липсва тротоар), се движела пешеходката – с лице към багера, като металната тръба я ударила по главата и тя паднала на земята. След това пострадалата жена станала и се прибрала в дома си, а багеристът продължил движението си. Очевидец на случилото се станал свидетелят К., поради което съдът приема, че неговите показания най-точно отразяват случилото се : „Видях, че багерът е сложил тръба в предната кофа – хоризонтално и се движи в посока към санаториума.

По това време минаваше една жена в посока центъра на селото и багерът с тръбата я удари и тя падна по гръб. Започнах да викам на багериста. Той първоначално не разбра какво става, защото беше шумно и си продължи, но след това се върна на произшествието. После дойдоха полицаите и багериста беше там. Кварталният дойде. Жената се движеше по банкета към центъра. На това място няма тротоари. Тя не се движеше по пътното платно, а извън него.

Тя беше с лице към багера и го виждаше”. В допълнение съдът кредитира и показанията на свидетеля Я., относно обстоятелство, че след инцидента пешеходката се е прибрала вкъщи, т.е. състоянието й не е налагало оказване на медицинска помощ.

След пристигането на мястото на произшествието на свидетеля Я., на П.

П. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) съдържащ всички реквизити посочени в чл. 42 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 41 ЗАНН. Актът е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетЕ.те при установяване на нарушението. П. П. се запознал със съдържанието на акта и е заявил, че няма възражения. Уведомен е за правото в 7-дневен срок да направи допълнителни обяснения или възражения, което е удостоверено с подписа му. На 16.01.2023 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, в което е прието, че П. и извършил три административни нарушения, като с поведението си е създал опасности и пречки за движението и е поставил в опасност живота и здравето на хората и е причинил имуществени вреди (чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП ) ; като водач и участник в пътнотранспортно произшествие не е уведомил компетентната служба на Министерството на вътрешните работи (чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а ” ЗДвП) ; след пътнотранспортно произшествие е преместил или променил състоянието на превозното средство, или не се е върнал на мястото на произшествието, след превозване на пострадалите (чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „г ” ЗДвП).

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :

Видно от разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП в нея не се съдържа императивно правило на поведение, респективно нарушаването й не може да бъде основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност 2 на П.. В този законов текст се съдържа общо изискване да не се поставя в опасност живота и здравето на хората, като това изискване е конкретизирано с множество други задължителни разпоредби в ЗДвП, които обаче не са посочени нито в АУАН, нито в НП.

От показанията на свидетЕ.те се установява, че при инцидента удареното лице не е получило наранявания, като няма и никакви материални щети. По смисъла на т. 30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, пътнотранспортно произшествие (ПТП) е събитие, възникнало в процеса на движението и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. С оглед на изложеното съдът приема, че не се доказа да е възникнало ПТП, т.е. жалбоподателят не е бил обвързан от задълженията посочени в чл.

123, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Освен това, видно от свидетелските показания, П. първоначално не е разбрал какво се е случило, поради което действително е продължил движението си, но веднага след като е разбрал за инцидента се е върнал на местопроизшествието. Знанието от страна на водача на обстоятелството, че металната тръба поставена на управляваното от него превозно средство е ударила пешеходка не може да се приема за даденост, след като се опровергава от свидетелските показания. Следователно не е налице субективната страна на посочените в НП административни нарушения.

Съдът констатира и, че в НП е посочено, че то се издава след постановление за отказ да се образува досъдебно производство по две различни прокурорски преписки, едната от които не касае настоящия случай.

В случая има съставен АУАН, който обаче в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗАНН не е посочен в НП. По прокурорската преписка П. не е имал такова качество, което да му осигурява възможност да се запознае със събрания по нея доказателствен материал, като препис от прокурорското постановлението не му е връчен.

С оглед всичко гореизложено, по отношение на твърдяните нарушения, както и на наложените за тях наказания, административнонаказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин факта на извършените нарушения и вината на наказаното лице Въпреки това той е наложил на П. наказания, без да е била установена съставомерността на деянията, както и без да е посочен АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП. Така установените от съда обстоятелства обуславят неправилно приложение на материалния закон и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради което същото следва да бъде отменено.

По разноските :

От наказващия орган е направено възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото за неоснователно, тъй сумата от 500 лева е минималния размер на адвокатско възнаграждение, определен съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – с оглед на наложените административни наказания лишаване от право да се управлява моторно 3 превозно средство.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

Отменя изцяло Наказателно постановление № 23-0353-000003 от 16.01.2023 г., издадено от началника на РУ Своге, с което на П. Л. П. от гр. Ч., обл. П., ж.к. „...” № , вх. , ет. , ап. , ЕГН ********** , са наложени едно административно наказание по чл. 185 ЗДвП – глоба в размер на 20 лева, както и две административни наказания по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месеца.

Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – София, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Гео Милев” № 71, ЕИК 129009945, представлявана от директора, да заплати на П. Л. П. от гр. Ч., обл. П., ж.к. „...” № , вх. , ет. , ап. , ЕГН ********** , направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 4