Решение № 622 от 12.11.2019, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 622 12.11. Година

2019 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд

ХIIІ търговски състав

На шестнадесети октомври през 2019 Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

Секретар: Милена Левашка като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело номер 808 по описа за 2018 година намери за установено следното:

Иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.

Ищецът - „КОНЖЕЛАТС ДЕЛ НОРД“ ЕООД твърди, че е кредитор на „СОУЛ“ ООД като в периода 13.01.2007 г. - 08.10.2008 г. му е предоставил в заем суми, на обща стойност 326 500 евро, равняващи се на 638 578 лв., с осъществени парични преводи по разплащателната сметка на „СОУЛ“ ООД в Обединена българска банка АД, които не са върнати до момента.

Сочи, че съгласно представен от управителя доклад за дейността на дружеството - длъжник, за периода 2013 г. - 2017 г., задълженията на последното по отпуснати заеми към 31.12.2017 г. са в размер на 680 000 лв., както и че с получените средства „СОУЛ“ ООД е закупило недвижими имоти, за което са съставени договори за покупко-продажба, обективирани в НА № 132, том IX, дело № 1732/2007г., вписан в СВ Пловдив с вх. Рег. № 28784 от 11.10.20107г., акт № 40, том 97, дело № 23116/2007г. и Нотариален акт № 107, том ХII, н.д. № 2307/2007 г., вписан в Служба по вписванията - Пловдив с вх. рег.№ 38515 /18.12.2007 г., акт № 14, том 130, дело № 30923/2007 г., част от които и - самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009 на ИД на АГКК, представляващ ателие „Б“, разположено на втория етаж със застроена площ от 47.06 кв.м., състоящо се от ателие с кухненски бокс и приемна, баня и тоалетна и тераса при граници: ул.

„Богомил“, ателие „А“, асансьорна шахта, ст. площадка, апартамент „В“ и ул.

„Д-р Владо“, ведно със съответните ид.ч. от сградата и прилежащото към него избено помещение № 11 в сутеренния етаж със застроена площ от 6.00 кв.м. при граници: изба № 10, външен зид, изба № 12 и коридор, както и съответните ид.ч. от общите части на сградата;

- самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес гр. Пловдив 4000, ***, представляващ ателие „Б“, разположено на шестия етаж със застроена площ от 47.06 кв.м., състоящо се от входно антре, ателие с кухненски бокс и приемна, ателие, баня с тоалетна и тераса при граници: ул. „Богомил“, апартамент „А“, асансьорна шахта, ст. площадка, апартамент „В“ и ул. „Д-р Владо“, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и прилежащото към нето избено помещение № 12, в сутеренния етаж със застроена площ от 3.52 кв.м., при граници: изба № 11, външен зид, изба № 13 и коридор, както и съответните ид.ч. от общите части на сградата.

Ищецът твърди, че до м.11.2014 г. „СОУЛ“ ООД е отдавало придобитите имоти под наем, а след това се е разпоредил с тях с договор за покупко - продажба от 15.09.2015 г., обективиран в нотариален акт № 30, том III, рег. № 6923, н.д. 417/2015г. като ги е отчуждил в полза на третото лице Я.Г.Я.. Сочи, че продажната цена е в пъти по-малка от заплатената при придобиването, както и че имотите са продадени на лице, което е близко на управителя на дружеството-длъжник – **** на последния. Твърди, че сумата от продажбата веднага е била изтеглена от банковата сметка на „СОУЛ“ ООД и прехвърлена „на каса“ на дружеството. В резултат, ищецът счита, че длъжникът му разполага с малки или никакви активи, с които би могъл да обезпечи връщането на заетите суми. С цел затрудняване бъдещата претенция на кредиторите, преобретателят на коментираните недвижими имоти се е разпоредил с тях като е сключил на 19.07.2018г. договор за покупко – продажба на самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, обективиран в НА № 54, том II, рег. № 3233, дело № 201/2018г., с който е прехвърлил собствеността по отношение на този имот на купувача И.Х.Х., както и че е сключил на 07.02.2018г. договор за покупко – продажба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с който е прехвърлил в полза на М.Ц.А. собствеността върху същия, за което е съставен НА № 163, том 1, рег. № 870, н.д. № 102/2018г., вписан в СВ Пловдив.

Като сочи, че сделките са извършени от участващите в тях лица със съзнанието и с намерението за увреждане на ищеца, който е кредитор на „СОУЛ“ ООД, ищеца настоява, съдът да постанови решение, с което да се обявят за относително недействителни на основание чл. 135, ал.1 ЗЗД по отношение на ищеца, сключените с нотариален акт № 30, том III, рег. № 6923, н.д. 417/2015г. сделки, с които „СОУЛ“ ООД се е разпоредил в ползва на третото лице Я.Г.Я., както и последващите сделки, сключени с НА № 54, том II, рег. № 3233, дело № 201/2018г. и НА № 163, том 1, рег. № 870, н.д. № 102/2018г..

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника „СОУЛ“ ООД, с който изцяло оспорва иска. Оспорва качеството на кредитор на ищеца, като оспорва съществуването на твърдените в исковата молба вземания на ищеца към „СОУЛ“ ООД. Оспорва твърдението за наличието на сключен договор за заем между него и ищеца. Евентуално, прави възражение за погасяване на вземанията на ищеца поради изтекла погасителна давност. Твърди също, че имотите са придобити през 2007г., когато цените на недвижимостите бележат ръст и след настъпилата финансова криза, през втората половина на 2008г., цените паднали рязко, което състояние продължило около 10 години след това, с което се обяснява цената на отчуждаване на същите – под придобивната им стойност. Сочи, че управителят на „СОУЛ“ ООД, който е съдружник в дружеството е имал пълномощно от другия съдружник да продава имотите при каквито условия реши, вкл. и по отношение на цената. Претендира разноски.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника Я.Г.Я., с който изцяло оспорва иска. Оспорва качеството на кредитор на ищеца, като оспорва съществуването на твърдените в исковата молба вземания на ищеца към „СОУЛ“ ООД. Навежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение вземанията на ищеца към длъжника „СОУЛ“ ООД. Твърди, че към датата на сключване на сделката, с която е придобил процесните имоти не му е било известно дружеството ищец да има някакви отношения с ответника „СОУЛ“ ООД. По отношение на разпоредителната сделка, с която е отчужден самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, ответникът Я.Я. сочи, че е придобил имота през 2015г. и го е отчуждил през 2018г. при цена, съобразена с пазарните условия и над данъчната оценка на същия, като сделката е сключена преди вписване на исковата молба. Оспорва твърдението, че последно посочената сделка е сключена във връзка с проведено ОС на съдружниците на „СОУЛ“ ООД през периода юни – юли 2018г. и заявява, че имота е продаден след като са били разлепени обяви за продажбата му както на прозореца на същия, така и в квартала. По отношение на разпоредителната сделка, с която е отчужден самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, ответникът сочи, че е придобил имота през 2015г. и го е отчуждил през 2018г. при цена, съобразена с пазарните условия и над данъчната оценка на същия, като сделката е сключена преди вписване на исковата молба и чрез посредничеството на агенция за недвижими имоти „Аркадия“ ООД. Претендира разноски.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор и от ответника И.Х.Х., представлявана от назначения й особен представител адв. В.Т., с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че е кредитор на ответника „СОУЛ“ ООД, като навежда възражение за изтекла погасителна давност.

Твърди, че сделката не е сключена със знанието и намерението за увреждане на кредитор, тъй като не е налице никаква връзка между продавача и „СОУЛ“ ООД. Твърди, че е придобил имота на 19.07.2018г. на цена по-висока от данъчната оценка, която е платена по банков път, както и че продавача му е придобил имота през 2015г., което действие, както и отчуждаването не са с цел увреда на кредитора.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор и от ответникът М.Ц.А., с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва качеството кредитор на ищеца и твърди, че сключената сделка не уврежда кредитора, тъй като е възмездна и не води до намаляване имуществото на длъжника. Твърди, че дори и дружеството ищец да е кредитор на „СОУЛ“ ООД, то сочи, че на нея тези обстоятелства са й били неизвестни към датата на сключване на оспорената сделка т.е., че тя е трето добросъвестно лице, закупило имота от лице, различно от длъжника по пазарна цена, платена чрез банков превод, а сделката е сключена с посредничеството на „Аркадия 2016“ ЕООД. Сочи, че сделката е финансирана с пари, предоставени от нейната майка, за което свидетелства и учреденото право на ползване на родителите й върху същия имот.

Твърди, че сделката е сключена преди вписване на исковата молба, поради което и недействителността й не засяга нейните права, тъй като тя не е имала знание за увреждане. Претендира разноски.

В депозираната по делото допълнителна искова молба, ищецът уточнява, че е кредитор на „СОУЛ“ ООД, на което е превело суми в общ размер на 680 000 лв., осчетоводени от „СОУЛ“ ООД като дългосрочен заем/и. Заемите са използвани за закупуване на недвижими имоти - 8 бр. самостоятелни обекти в сгради в гр.

Пловдив и частично плащане по предварителни договори за други два обекта в процес на строителство. Твърди, че липсва писмен документ, в който изрично е записано, че сумите се отпускат като инвестиционен заем, но съществува договореност между „Конжелатс дел Норд“ ЕООД, представлявано от управителя г-н А.О.В. и „СОУЛ“ ООД, представлявано от управителя К.Д., за отпускане на посочения заем/и за инвестиции в недвижими имоти в България. Счита, че дори да се приеме, че между ищецът и „СОУЛ“ ООД липсва договор за заем, ищецът има вземане в размер на общо преведените по сметка на ответното дружество 680 000 лв., които в тази хипотеза подлежат на връщане като недължимо платени, защото няма друго основание сумите да бъдат преведени от дружеството-ищец в полза на „СОУЛ“ ООД. Твърди, че по сделката между „СОУЛ“ ООД и Я.Я., в действителност не е постъпила сумата по продажната цена в ответното търговско дружество, както и че на ответниците е било известно, че с действията си увреждат ищеца. Сочи, че отпуснатите заеми са осчетоводени от „СОУЛ“ ООД и са представени като дългосрочни задължения в обявените годишни финансови отчети по партидата на същото дружество в Търговския регистър, което обстоятелство на основание чл.

23, ап. 6 от Закона за търговския регистър не се нуждае от доказване. Твърди, че с оглед оповестителното действие на обявените актове по партидата на дружеството в Търговския регистър, на ответниците е било известно наличието на задължения на „СОУЛ“ ООД към „Конжелатс дел Норд“ ЕООД.

По отношение на последващата сделка, сключена от приобретателя Я.Я. с И.Х. в допълнителната искова молба се твърди, че същата е част от веригата увреждащи сделки с недвижими имоти, собственост на „Соул“ ООД, с които се цели затрудняване удовлетворяването на кредитора, като конкретно сочи, че цената по сделката не е платена и средствата не са постъпили по сметката на Я.Я., както и че с тези си действия ответниците са целяли да увредят ищеца. Твърди, че И.Х. не живее и не ползва по друг начин процесния имот.

По отношение на последващата сделка, сключена между Я.Я. и М.А. в допълнителната искова молба ищеца твърди, че „посредническите услуги“ са фиктивни, както и че не е вярно твърдението на Я.Я., че не му е известно какви са отношенията между дружеството ищец и това, управлявано от неговата майка – „Соул“ ООД.

В депозирания по делото допълнителен отговор от ответника „СОУЛ“ ООД се поддържат твърденията и възраженията, изложени в първоначалния отговор.

Признава се факта на извършените в негова полза от страна на ищеца банкови преводи на суми. Поддържа възражението си за изтекла погасителна давност. По сделката с Я.Я. твърди, че е извършено плащане на цената на 14.09.2015г. т.е. преди подписване на нотариалния акт. Сочи, че в счетоводните отчети не се посочват имена на кредиторите на дружеството, публикувало отчета, поради което и твърдението на ищеца, че качеството му на кредитор е общоизвестно е несъстоятелно. Твърди, че всички сделки по придобиване или отчуждаване на имоти са ставали със знанието и на двамата съдружници в „СОУЛ“ ООД – К.Л.Я. /Д./ и „Чиароланца“ ООД, което последно дружество е свързано лице с ищеца, тъй като собственикът на последното А.О.В. представлява по пълномощие „Чиароланца“ ООД, което обстоятелство е вписано в ТР на Испания далеч преди датата на продажба на процесния имот, както и че съдружниците в „Чиароланца“ ООД са *** на А.О.В..

Разпечатката съдържа 31 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/973d0395-a061-4db7-8b67-66fd1dd2acaf