Решение № 166 от 11.11.2022, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Варна, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

М. Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20223000500347 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Ц. Н. Д. от гр. Варна чрез процесуалния му представител адв. Д. П., срещу решение № 510/21.04.22г. по гр.д. № 168/21г. на ОС-Варна, с което е отхвърлен иска му срещу Община Варна за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на ПИ с идентификатор №*** по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1 873 кв.м., находящ се в гр. Варна, кв. „Изгрев“, ***, при граници по същите КК и КР имоти с №***,

№***, № ***, №***, №***,

№*** и № ***, за който терен в полза на ответника е издаден АПОС № 8941/30.03.2016г., но който се твърди да е собствен на ищеца по давност в периода от 2005г. до 2015г., на правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Счита се, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушения на материалния закон. Поддържа се, че е неправилен извода на съда, че по делото не са налице данни ищецът да е упражнявал фактическа власт върху процесния имот като владелец и че собственик на имота е ответната община. Излага се, че издаденият от общината АПОС е на правно основание, което не удостоверява конкретно фактическо основание (придобивен способ), поради което няма правопораждащо действие относно 1 удостовереното право на собственост. Поради това се претендира отмяна на решението и уважаване на предявения отрицателен установителен иск, ведно с присъждане на разноските за всички инстанции.

В предвидения срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Община Варна.

В с.з. пред въззивната инстанция въззивната жалба се поддържа чрез процесуален представител. Представителят на въззиваемата страна оспорва въззивната жалба, считайки, че обжалваното решение е правилно, обосновано и постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

В подадената на 21.01.21г. искова молба ищецът Д. е твърдял, че е собственик по давностно владение, продължило за периода от 2005г. до подаване на исковата молба, на ПИ с идентификатор №*** по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1 873 кв.м., находящ се в гр.

Варна, кв. „Изгрев“, ***. Посочено е било още, че имотът е ограден с ограда от оградна мрежа с метални колове. Когато през 2019г. решил да се снабди с констативен нотариален акт за придобитото по оригинерния начин право на собственост върху имота, тогава узнал, че за същия е бил издаден акт за публична общинска собственост (АПОбС) още през 2015г. с посочено правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС, вр. § 7, ал.

1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3 от ЗП. Поддържа се, че този акт удостоверява едно несъществуващо в полза на Община Варна право, тъй като тя не е придобила имота на никое от посочените в чл. 2 от ЗОбС способи.

Поради горното ищецът е претендирал от съда да се приеме за установено по отношение на ищеца, че ответната община не е собственик на посочения недвижим имот.

С молба от 28.01.21г. ищецът е допълнил, че е установил владение върху имота през м. 04.2005г., като е почистил храстите в него и го е заградил с ограда. Към момента на установяване на владението имотът е бил изоставен и безстопанствен. От м. 04.05г. ищецът непрекъснато владее имота и полага непрекъснато грижи за поддържането му в нормален вид.

В отговора на исковата молба ответната община оспорва предявения иск. Посочено е, че през 1973 г. процесният имот е бил актуван като държавна собственост с АДС № 11910/29.08.73г., а по-късно и с АДС № 978/1991г. Имотът съставлявал част от площадката на Хлебозавод – 2 по КП на ж.к. „Изгрев“ и е служил за обслужване на дейността му, след което е станал част от местната (общинска) транспортна (улична) мрежа, обслужваща района. В одобрения със Заповед № РД-07-7706-204/08.08.07г. на областния управител на област Варна ПНИ имотът попада в имот № 9554, целият с площ от 4 845 кв.м. и като собственик е записано „общинска земя“, а като 2 начин на трайно ползване „улица-алея“. С одобрения с решение № 17256/13.04.05г. на ОбС-Варна План за регулация и застрояване (ПЗР) на СО „Сотира“ процесният имот попада в уличната регулация и паркинг. След извършено проучване на имота, на 30.03.16г. е бил съставен АПОбС № 8941/16г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС, вр. § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3 от ЗП. Тъй като предвид предназначението на имота същият от държавна е станал общинска собственост, то съставянето на АПОбС няма конститутивно, а само удостоверително действие относно съществуването на правото, преминало в патримониума на общината.

Ищецът не е могъл да осъществява давностно владение против общината, предвид нормата на чл. 86 от ЗС, с която е въведена забрана за придобиването по давност на държавни и общински имоти, които са публична собственост, а с нормата на § 1 от ЗД на ЗС е въведен мораториум за придобиването и на имоти частна държавна и общинска собственост, периодично продължаван и понастоящем със срок до 31.12.22г. Освен това не е установена чужда фактическа власт върху имота при извършеното през 2016г. проучване, тъй като ако е била установена такава власт, общината е щяла да пристъпи към изземване на имота по реда на ЗОбС. Поради изложеното се претендира предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед наведените от ищеца твърдения по фактите, че владее процесния имот постоянно, явно и необезпокоявано, считано от м. 04.2005г. до подаването на исковата молба и с намерението за своене, но поради издадения от ответната община АПОбС от 2016г. за същия имот и поради невъзможността да се позове на придобивна давност /вкл. и поради наложен мораториум за придобиването по давност на имоти частна общинска собственост/ като се снабди и с констативен нотариален акт за удостоверяване на правото си на собственост върху имота като придобито въз основа на придобивна давност от 10 години, съдът намира, че за същия е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск /налице е хипотезата на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 8/12г. на ОСГТК на ВКС, че правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече правата, претендирани от ответника/.

От показанията на св. Й. Н. се установява, че от 2006г. работят с ищеца и с още един човек в едно помещение, находящо се в административната сграда на новия хлебозавод, което свидетелят е наел от собственика на сградата. Ц. се занимава с метални конструкции и строителство. Свидетелят излага, че ищецът притежава на това място поземлен имот от около 1-1.5 дка, в който си държи строителните материали, скелета, метални конструкции и го използва за строителството на сглобяеми къщи. Имотът на Ц. граничи с ул.

„Мир“ и от другата страна с хлебозавода, а от долната му страна са две жилищни кооперации и някакво място. През 2006г. мястото било изоставено, пълно с боклуци и не е било оградено, но ищецът го почистил, оградил го и 3 му поставил метални врати откъм ул. „Мир“. Оградата била поставена откъм хлебозавода и частично откъм едната жилищна кооперация. Свидетелят сочи, че от 2006г. не е виждал други хора в мястото и не знае някой да е предявявал претенции за същото. Свидетелят и техният колега си паркират колите в мястото на Ц..

Като свидетел по делото е бил разпитан и Х. Д., който работи съвместно с Ц. и ползва наетото от свидетеля Н. помещение в сградата на хлебозавода.

Сочи, че тримата влизат в наетото помещение от задната страна на сградата на хлебозавода и не ползват портала на последния. Ц. започнал да си държи скелетата и строителните материали върху мястото, което преди това е било изоставено, пълно с изхвърлени отпадъци и материали от жилищните кооперации. Това място свидетелят го знае от 2007г. и частично е било асфалтирано. Именно през 2007г. ищецът е изчистил мястото и го е заградил, вкл. и откъм улицата, където поставил портал и заключил вратите с катинар.

Ключът се държи от свидетеля, от Й. и от ищеца. Мястото се използва само от Ц., а свидетелите само си паркират там автомобилите. Никой не е предявявал претенции за имота. Ищецът не е казвал, че мястото е негово, но го оградил и заключил и никой не му е правил забележки. Върху оградата или мястото няма обозначителни табели относно имота.

От водените от ответната страна свидетели, чиито показания съдът преценява с оглед на тяхната заинтересованост, предвид служебните им отношения с Община Варна, се установява следното: св. Бойновски е директор на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопанска дейност“ и е служител в общината от 2002г. Излага, че от страната на хлебозавода преди обръщача на автобусите е имало един имот, който е общинска собственост, поради което през 2016г. е бил актуван, тъй като е имало предявени претенции към него. През 2013г. свидетелят е посещавал този имот, тъй като е имало намерение общината да прави платени паркинги.

През м. 02.16г. свидетелят отново е посетил имота във връзка с намерението за изграждане на платени паркинги и в същия е имало паркирани 7-8 автомобила. Не е имало ограждане на имота откъм ул. „Мир“, но свидетелят не знае дали отзад същият е бил ограден. Влезли са свободно в имота през подхода. Имотът е около 2 дка и е част от уличната мрежа, тъй като има обособен път. При посещенията си свидетелят не е видял в имота да има строителни отпадъци. Действия по освобождаването на имота не са били предприемани.

Свидетелката П.а работи в ответната община от 2011г. Споделя, че имотът на *** й е познат във връзка с работата й, но и в личен план, тъй като притежава лозе, което се намира малко по-нагоре от същия. В него тя е паркирала автомобила си, тъй като същият представлява паркинг и прилежаща площ към хлебозавода. Описва имота с площ от около 2 дка и с денивелация, има подход, който е асфалтиран и следва обръщача на автобус № 32. Асфалтирането е било извършено по времето на социализма и е обхващало по-голямата част от имота – само малка част е била затревена.

4

Сочи, че през последните 10-15 години имотът е бил паркинг и не е бил ограден – имало свободен достъп от главния път, по който се движи автобус № 32 и вдясно има подход, който е асфалтиран. В последните 2-3 години била поставена ограда, но преди това е нямало такава и имотът се ползвал от всички. Сега има портал с катинар, но свидетелката не знае кой е поставил оградата и портала. В имота понастоящем има стари коли и каравани, няма поставена информационна табела.

От писмените доказателства се установява, че на 03.02.16г. в община Варна е било подадено заявление от трето за настоящия процес лице - Г. Д. Д. от гр. Варна, с което е поискано да му бъде заверена молба-декларация за обстоятелствена проверка на имот, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, ж.к. „Изгрев“, *** с оглед снабдяването с констативен нотариален акт за придобиването на собствеността върху имота въз основа на придобивна давност (л. 58-61, 65, 102-104).

По повод на горното заявление е била открита процедура в отдел „Общинска собственост“ на ответната община по съставяне на акт за общинска собственост за имота на осн. чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОбС (л. 62-64, 66101, 105-107). В резултат на тази процедура е бил издаден АПОбС № 8941/30.03.2016г. (л. 6 и л. 56), в който спорния ПИ № *** е отразен като публична общинска собственост на осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС вр. § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3 от ЗП.

В актуалните скица и удостоверение за данъчна оценка на имота същият е отразен като общинска собственост на база цитирания АДС от 2016г.

Разпечатката съдържа 35 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/973cf07a-77e8-4707-8ce7-7d374fc497c1