Решение № 1110 от 29.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1110 гр. Пловдив, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20255330203296 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН Обжалвано е наказателно постановление № 18-1030-007291 от 14.09.2018 г. издадено от Красимир Огнянов Нешев на длъжност Началник група в ОДМВР-Пловдив ,сектор Пътна полиция ,с което на Д. В. Х. ЕГН ********** са наложени административни наказания: на основание чл. 183, ал.4т.7пр.1 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137 А ал.1 от ЗДП и на основания чл.183 ал.1т.1пр.1,2 от ЗДвП е наложено административно наказания глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100ал.1т.1 от ЗДвП.

В жалбата, а и в съдебно заседание се прави искане за отмяна на наказателното постановление,тъй като незаконосъобразно и неправилно , а и поради изтекла давност.

Въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР-Пловдив ,сектор Пътна полиция, не изпраща представител,като взема писмено становище по съществото на спора.Като иска потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице с правно основание и в предвидения в закона срок, както и е основателна.

На 18.08.2018., в 17.55 часа в гр.Пловдив на ул.“Иван Вазов №86 “ водач на лек автомобил Тойто РАВ 4 с рег.№ *** ,собственост на С. Р. Т. е 1 установено,че водача Д. Х. не ползва обезопасителен колан,с който МПС е оборудвано,както и не носи свидетелството за управление на МПС .Това довело до издаване на АУАН, в който залегнали именно тези обстоятелства.

При което впоследствие и издадено настоящето наказателно постановление, в което посочените по-горе обстоятелства били изложени по идентичен начин, както и по идентичен начин е изписана правната квалификация на нарушенията.Съответно в НП същия бил санкциониран само за нарушението п о чл. 137 А ал.1 от ЗДП и чл.100 ал.1т.1 от ЗДВП .АУАН е предявен на водача,като същия е вписал ,че няма възражения .

Досежно връчването на НП ,съдът счита,че не се извършени всички възможни действия по издирването на лицето,преди НП да бъде счетен за издаден в условията на чл.58 ал.2 от ЗАНН.Това ,което единствено фигурира по делото е една докладна записка от дата 14.10.2018г. ,в която описано ,на адреса никой не отвори.След проведен разговор със съсед - от ап.43 ,разбрали ,че такова лице не живее на адреса.Не е направена разпечатка за адресна регистрация,няма посещение на друга дата или дати на посочения адрес.Докладната записа е послужила да бъде отразено в НП като дата на връчване именно 14.10.2018г.-датата на издаване на докладната записка.В тази връзка е разпитан и самия съставител на записката,досежно самото връчване.

Според съда не са извършени всички необходими действия за издирване на лицето - нито може да се приравни на надлежно лично връчване по чл. 58, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 180 НПК;

- нито е достатъчно, за да намерят приложение правилата за връчване по силата на уредените в закона фикции - чл. 40, ал.2 ЗАНН, - нито е достатъчно, за да се приеме, че е извършено щателно издирване на лицето.

В този смисъл - Решение № 10620 от 20.10.2021 г. по адм. д. № 6330/ 2021 на Върховния административен съд, Решение № 7288 от 16.06.2021 г. по адм. д. № 50/2021 на Върховния административен съд, Решение № 15652 от 16.12.2020 г. по адм. д. № 8011/2020 на Върховния административен съд;

Определение № 1903 от 10.12.2021 г. по к. ч. адм. н. д. № 2940 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1386 от 27.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1327 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, и др. Изготвената докладна записка, без да има конкретни дати и съответни протоколи за посещение, както и отбелязване на конкретни съседи ,с които са проведени разговори не може да се приравни на извършено щателно издирване. Според настоящия състав посоченото отбелязване, на фона на гореизложените принципни трактовки за същността на щателното издирване, изобщо не установява по несъмнен начин, че адресатът е напуснал посоченият от самия него адрес или че трайно, а не инцидентно не може да бъде намерен на него.

На следващо място така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин, като същата не се 2 оспорва от жалбоподател.В качеството на свидетел е разпитан актосъставителя- Ж. ,който потвърждава своите констатации ,като същия няма спомен за самата проверка . Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН.

АУАН и НП са издадени в законоустановените срокове по чл.34 от ЗАНН.Това ,обаче което констатира служебно съда, е че АУАН е издаден на 18.08.2018г г. ,НП е издадено на 14.09.2018г.Като към днешна дата е изтекла давност.ЗАНН препраща към Наказателния кодекс (НК) като посочва (чл. 11), че относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, доколкото ЗАНН не предвижда друго.

Тоест, в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление се прилагат разпоредбите за давността и абсолютната давност, уредени в НК.

В глава IX от НК "Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание" и по-конкретно в чл. 79, се регламентира, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност. А съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 ЗАНН административнонаказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. И въпреки, че разпоредбата на чл. 81, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН предвижда, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, то нормата на чл. 81, ал. 3 НК посочва, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК, който е три години.

Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК е изключително важна, защото това означава, че абсолютната давност, с изтичането на която административнонаказателното преследване се изключва, не е три години, каквото мнение съществува в практиката, а четири години и половина от датата на извършването на нарушението. Важно е и обстоятелството, че за изтичането на давността съдът е длъжен да следи служебно. Тоест, с изтичането на четири години и половина от извършване на нарушението съдът е длъжен да прекрати образуваното производство и да отмени наказателното постановление без да разглежда въпроса за неговата материална законосъобразност.

Такъв е и конкретния случай,както беше споменато по –горе.В случая деянието и извършено на 18.08.2018г.АУАН е съставен на 18.08.2018г.,НП е съставен на 14.09.2018г.Като от датата на издаване на НП е започнал да тече нов давностен срок .На следващо място е изтекъл към днешна дата и срока по чл.81ал.3 вр.чл.80 ал.1т.5 от НК – а именно четири години и половина от 3 датата на извършване на деянието , а именно 18.08.2018г. Оттук следва извода,че абсолютната погасителна давност по отношение на административното наказателното производство

,водено срещу жалбоподателя е изтекла към 18.05.2023г.А и от там се изключва административно-наказателната отговорност на жалбоподателя чрез отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Предвид гореизложено обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

ПО РАЗНОСКИТЕ :

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е ОДМВР-Пловдив.

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в съдебните производства имат право на разноски по реда на АПК. По този повод е направено своевременно искане от жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение по случая в размер на 400 лева/л.5 / , видно от приложения договор за правна защита и съдействие. В същия е записано, че възнаграждението от конкретната сума е заплатено в брой. Като взе предвид материалния интерес ,броя съдебни заседания по делото ,както и писменото становище постъпило по делото, съдът намира за основателна пълната претенция на жалбоподателя в размера от 400 лева. Следва да осъди въззиваемата страна ОДМВР-Пловдив за тази сума.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1030-007291 от 14.09.2018 г. издадено от Красимир Огнянов Нешев на длъжност Началник група в ОДМВР-Пловдив ,сектор Пътна полиция ,с което на Д. В. Х. ЕГН ********** са наложени административни наказания: на основание чл. 183, ал.4т.7пр.1 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за 4 нарушение на чл. 137 А ал.1 от ЗДП и на основание чл.183 ал.1т.1пр.1,2 от ЗДвП е наложено административно наказания глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100ал.1т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на Д. В. Х. ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин / лева представляващи разноски за процесуално представителство.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5