Решение № 162 от 02.10.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 353/2025
- Вид
- Решение № 162
- Подписан
- 02.10.2025
- В сила
- 17.03.2026
- Състав
- Станислав Петров Георгиев, Надежда Лукова Махмудиева, Христо Василев Симитчиев
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.18 · Закон за собствеността
- чл.327, т.2 · Кодекс на труда
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 162 гр. Пловдив, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Станислав П. Георгиев
Членове:
Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20255000500353 по описа за 2025 година
Производството е по ред на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни, срещу Решение №124/07.02.2025 г. по гр.д.№1436/2024 г. по описа на ОС – Пловдив, постановено по предявен от Е. П. П. против Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 70 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 4000 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми за периода от 06.12.2023 г. до окончателното плащане, които вреди ищецът твърди да е претърпял от незаконно повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.308,ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК по сл.д.
№89/2010 г. на ОСО при ОПр-Пловдив, пр.пр.№248/2010 г. на РПр-Пловдив, което наказателно производство е било прекратено изцяло с Постановление от 06.12.2023 г. на РП– Пловдив, поради недоказаност на обвинението. С обжалваното решение съдът е уважил частично предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размера от 40 000 лв., и е уважил частично иска за обезщетение за имуществени вреди до размера от 3800 лв., ведно със законната лихва върху тези суми за период с начална дата 14.12.2023 г., като е отхвърлил претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за размера над 40 000 лв., до претендирания размер от 70 000 лв., и е отхвърлил претенцията за обезщетение за имуществени вреди за размера над 3800 лв. до претендирания размер от 4000 лв. Недоволни от постановеното решение, само в частта му по предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, са останали и двете страни.
1
С Въззивна жалба вх.№6713/19.02.2025 г. ответникът Прокуратура на Република България, чрез прокурор Илияна Джубелиева от Окръжна прокуратура – Пловдив, обжалва решението по иска за обезщетение за неимуществени вреди изцяло в осъдителната му част. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението – съдът безкритично е възприел показанията на разпитаните свидетели, като е пренебрегнал факта, че показанията на свидетелите имат за източник само твърденията на самия ищец, както и обстоятелството че едната свидетелка е близка на семейството, а другата – съпруга на ищеца, които обосновават заинтересованост на свидетелите от изхода на делото. Не се установява наказателното производство да е оставило трайни отражения върху психиката на ищеца, извън обичайните, не се установява конкретният случай да е добил обществен отзвук и ищецът да е бил публично дискредитиран, и да са настъпили необратими промени в неговата личност и начина му на живот, не се установява наказателното производство да е в причинна връзка с появилите се при ищеца здравословни проблеми. Сочи се нарушаване на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД чрез определяне на завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Поддържа се становище за неоснователност на претенцията на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди. Настоява се за отмяна на решението в осъдителната му част по този иск, и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което този иск да бъде изцяло отхвърлен, а при условията на евентуалност се иска определеният размер на обезщетението да бъде намален и съобразен с принципа на справедливостта, както и със съдебната практика по подобни случаи. С въззивната си жалба ответникът не е обжалвал решението в неговата осъдителна част по предявения иск за обезщетение за имуществени вреди.
С Въззивна жалба вх.№7073/21.02.2025 г. ищецът Е. П. П., чрез адв. А. Б., обжалва решението в отхвърлителната му част по предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди – за разликата над уважения размер от 40 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в тази част, поради необоснованост, както и поради нарушение на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД чрез определяне на занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Настоява за отмяна на решението в обжалваната част, и постановяване на ново решение по същество, с което предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен до пълния му предявен размер от 70 000 лв. Заявява за присъждане на разноските за въззивното производство. Решението не се обжалва в частта му, в която е отхвърлен иска за обезщетение за имуществени вреди над размера от 3800 лв., както и в частта по акцесорната претенция за присъждане на законна лихва, с която е определена по-късна начална дата на периода, за който е претендирана законна лихва върху главницата на обезщетението.
Възивните жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирани и надлежно представлявани страни - за ищеца пълномощно е представено с въззивната жалба за адв. С. Б.а и за адв. А. Б., за обикновено процесуално представителство във въззивното производство; ответникът е депозирал въззивната жалба чрез надлежен представител на Окръжна прокуратура – Пловдив, налице е правен интерес на всеки от 2 жалбоподателите в обжалваната част на решението, въззивните жалби отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което са процесуално допустими и редовни от външна страна, и подлежат на разглеждане.
Препис от всяка жалба е връчен на насрещната стана, като в срока по чл.263, ал.1 от ГПК страните не са се възползвали от възможността да депозират отговор на въззивната жалба на насрещната страна.
В производството е съединена за съвместно разглеждане по реда на чл.274 и сл. от ГПК и Частна жалба вх.№20326/05.06.2025 г., подадена от Прокуратурата на Република България, чрез Илияна Джубелиева - прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, срещу Определение №1603/23.05.2025 г. по гр.д.№1436/2024 г. на ОС – Пловдив, постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата на ПРБ за изменение на Решение №124/07.02.2025 г. по гр.д.№1436/2024 г. на ПОС в частта за разноските, с която ПРБ е осъдена да заплати на Е. П. П. разноски за адвокатско възнаграждение. Поддържа се, че претендираният и уважен размер на разноските за адвокатско възнаграждение е завишен и не съответства на ниската фактическа и правна сложност на делото, и не е съобразен с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г., като съдът е следвало да откаже да приложи минимумите, определени с Наредба №1/09.07.2004 г. По делото адв. Б. е депозирал единствено искова молба и въззивна жалба, а тъй като ищецът е бил представляван от адв.
С. Б.а в наказателното производство, съдържащата се в него информация не е била нова за процесуалния представител и не е отнела време за запознаване с нея. В процеса на делото е бил оттеглен искът по чл.2б от ЗОДОВ. По тези съображения съдът неправилно е приел, че е налице фактическа и правна сложност на делото, поради което се настоява за отмяна на обжалваното определение, и намаляване на присъдените на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство до разумен размер.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана и надлежно представлявана страна с правен интерес, отговаря на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.276, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.
С въззивните жалби и частната жалба, както и в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд, страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което във въззивното производство нови доказателства не са събрани.
По депозираните въззивни жалби:
При извършване на служебна проверка на основание чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваният съдебен акт е постановено от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същия е постановен от родово компетентен съд, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което съдебният акт е допустим в обжалваната част. По правилността на 3 обжалваното решение съдът се произнася в границите на релевираните оплаквания, като служебно прилага императивни правни норми.
В частта му по предявения обективно съединен иск за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, първоинстанционният съдебен акт е влязъл в сила, като необжалван. С влязлото в сила съдебно решение в тази част, между страните е формирана сила на пресъдено нещо по въпроса за наличието на предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника за претърпените от ответника вреди във връзка с прекратеното наказателно производство по повдигнатото срещу ищеца обвинение за извършено престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.308, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК по сл.д.№89/2010 г. на ОСО при ОПр-Пловдив, пр.пр.№248/2010 г. на РПр-Пловдив. Спорът между страните в настоящото въззивно производство се съсредоточава върху наличието на подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди, претърпени от ищеца в причинна връзка с прекратеното наказателно производство срещу него, както и върху размера на дължимото от ответника справедливо обезщетение за тези вреди.
Във връзка с поддържания пред настоящата инстанция спор между страните по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, съдът намира следното:
С Искова молба вх.№18706/30.05.2024 г. ищецът Е. П. П. е предявил против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2б, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на 70 000 лв. за претърпените неимуществени вреди /по отношение на останалите предявени със същата искова молба обективно съединени искове производството е приключило и те не са предмет на въззивната проверка/, от водено срещу него незаконно наказателно производство по сл.д.№89/2010 г. на ОСО при Окръжна прокуратура Пловдив, по което ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем с Постановление от 25.03.2015 г., което е било прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 06.12.2023 г.
От приобщената като доказателство по делото преписка по досъдебното производство срещу ищеца се установява, че същото е започнало по повод на подадена Жалба вх.
№248/07.01.2010 г., срещу И.А.К. и Е. П. П., въз основа на констатации от извършена вътрешна ревизия на дружеството „Филтранс“АД, чието счетоводно обслужване било осъществявано от ищеца. Още в хода на извършваната предварителна проверка била издадена Заповед №236/14.05.2010 г., с която трудовото правоотношение на ищеца като „отговорен счетоводител“ при работодателя му „Трансфинанс“ООД било прекратено.
Досъдебното производство по сл.д.№89/2010 г. на ОСО при Окръжна прокуратура Пловдив е било образувано с постановление на Районна прокуратура Пловдив от 05.07.2010 г. по прокурорска преписка №248/2010 г., само срещу лицето И.А.К.. Въпреки това, още с постановлението за образуване на досъдебното производство срещу И.А.К., са дадени указания от прокурора: „Да се установи съучастието на Е. П. П.“. Във връзка с така дадените указания, по отношение на ищеца са извършено множество следствени действия – изискана е справка от НБДН /на л.39, т.1 от ДП/, справка съдимост /на л.49, т.1 от ДП/, изискани са от 4 работодателя му „Филтранс“АД трудовия му договор и длъжностната му характеристика /на л.71 и л.72 от т.1 на ДП/, изискана е от КАТ информация за притежаваните от него МПС /на л.78 от ДП/, справка от Службата по вписванията – Имотен регистър, за притежаваните от него недвижими имоти /на л.101, т.2 от ДП/. Въз основа на Решение от 21.10.2011 г. на ПРС по ч.н.д.№7043/2011 г. е изискана справка от БНБ, управление „Банков надзор“ за притежаваните от него банкови сметки. Ищецът е бил разпитван в качеството на свидетел на 11.10.2010 г. /на л.66, т.1 от ДП/ и на 28.01.2015 г. /на л.230, т.1 от ДП/ и на 04.02.2015 г.
Разпечатката съдържа 29 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/973b840d-1e91-4e94-b5f2-61f6e82f7622