Решение № 19904 от 04.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19904 гр. С, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К И Д при участието на секретаря П Н А като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110136464 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба на „С К“ ООД, ЕИК: ..., със съдебен адрес: гр.

С, бул. Ц Ш № 115 Е, ет. 4, представлявано от управителя Н П П, срещу ответника Д. Ц. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул. „Х М“ 44, Б 022, съдържаща установителна претенция спрямо ответната страна да бъде прието, че дължи в полза на ищеца следните суми: 475 лв. дължима и неплатена по договор за паричен заем № ... / 22.11.2022 г. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изпълнение на задължението. В исковата молба са наведени следните твърдения - договор за паричен заем № ... на 22.11.2022 г. е бил сключен между М Ц П ЕГН ********** и „С К“ ООД, ЕИК: ..., като по силата на този договор в полза на заемателя е била предоставена сума в размер на 750 лева. Длъжникът по договора починал, като ответникът в настоящото производство се явявал наследник по закон, поради което страната предявява претенцията си срещу него. Представя писмени доказателства и претендира разноски. В срока за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК такъв е постъпил от Н П, действащ чрез адв. М. П., с който се твърди, че е извършил отказ от наследство на неговата сестра М П, поради което предявеният иск срещу него е неоснователен.

Представя удостоверение за отказ от наследство, вписан по реда на чл. 49 ЗН, като също претендира разноски

1

На база на приетите по делото писмени доказателства, от фактическа и правна страна съдът установява следното:

По делото е безспорно установено, че на 10.01.2025 г. е вписан отказ от наследство на М Ц П починала на 21.12.2024 г., извършен от страна на ответника Д. П.. Посоченото обстоятелство води до извода, че ответникът не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по така предявената претенция, поради което същата подлежи на отхвърляне като неоснователна (така изрично Решение № 50003 от 15.02.2023 г. по т. д. № 555/2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение ). Относно претенцията за разноски на ответника ищцовото дружество с нарочна молба възразява, че разноски не следва да се присъждат в полза на ответника, тъй като след като му е била връчена заповедта за изпълнение той е депозирал бланкетно възражение, без да излага твърдения и да представя доказателства за вписания отказ от наследство, което е дало повод за образуване на исковото производство. Действително отказът от наследство от страна на ответника е вписан в съда на 10.01.2025 г., последният е конституиран като страна на 02.05.2025 г. и същият е представил бланкетно възражение, че не дължи претендираната сума. Вярно е, че съгласно чл. 414, ал. 1 ГПК обосноваване на възражението не се изисква от страна на длъжника, освен в хипотезата на чл.

414а ГПК. В случая обаче длъжникът е упражнил превратно това свое право, като е дал необосновано повод за образуване на исково производство, без да посочи вече известният му факт за вписване на заявения отказ в специално създадената за това книга към районния съд. Ето защо възражението на ищеца в този смисъл е основателно и доколкото никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, в това число процесуално такова (арг. чл. 3 ГПК), то искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно. Разноските ще останат за страните така както са сторени от тях.

Така мотивиран, Софийски районен съд на основание чл. 235 ГПК РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД от ищеца „С К“ ООД, ЕИК: ..., със съдебен адрес в гр. С, бул. Ц Ш № 115 Е, ет. 4, представлявано от управителя Н П П, 2 срещу ответника Д. Ц. П., ЕГН: **********, с адрес в гр. С, ул. „Х М“ 44, Б 022, за признаване за установено, че ответникът дължи в полза на ищеца сума в размер на 475 лв. - неплатена главница по договор за паричен заем № ... от 22.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изпълнение на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с № 28323 от 09.09.2024 г. по ч.гр.д. № 51302 по описа на СРС за 2024 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради което не носи саморъчен такъв.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3