Решение № 514 от 09.05.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. Варна, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно гражданско дело № 20253100500327 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 3545/14.01.2025 г. при ВРС, подадена от Б. В., чрез пълномощника адв. Б., против Решение № 4499/12.12.2024 г., постановено по гр.д. № 13318/2023 г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенцията с правно основание чл. 31, ал.

2 ЗС, предявена от Б. В. за осъждане на К. В. да й заплати сумата в размер на 7200 лв., представляваща дължимия размер на обезщетението за лишаването й от ползването на делбения недвижим имот - апартамент, находящ се в гр.

Варна, район М., ул. „Х. Д.“ ***, с площ 87.80 кв. м., за периода 07.04.2022 г.

– 24.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.06.2024 г. до окончателното й изплащане, както и е отхвърлена претенцията по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху претендираното обезщетение от 7200 лв. за периода 07.04.2022 г. – 12.06.2024 г. в общ размер на 1158.29 лв. , и е отхвърлена претенцията на Б. В. срещу К. В. за заплащане на сумата 300 лв. месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на съсобствения недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район М., ул. „Х. Д.“ ***, с площ 87.80 кв. м., от К. В., считано от датата на влизане в сила на решението в тази му част /имащо характер на определение/ до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, като са налице съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва изводите на съда, че по делото не са установени предпоставките по чл. 31, ал. 2 ЗС. Излага, че от представената 1 нотариална покана от 07.04.2022 г. се установява, че Б. В. е поканила бившия си съпруг К. В. да й заплаща обезщетение за лишаването й от ползване на притежаваната от нея ½ ид. част от съсобствения им имот, като по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че след тази дата К. В. й е предоставил достъп до жилището. Сочи, че от показанията на свидетел Г. З. се установява, че в имотa последно са живели бившият й съпруг К. В. заедно с неговата приятелка И.П.. Счита, че този факт се установява и от събраните по делото писмени доказателства за събиране на входни месечни такси, в които като ползватели са записани К. В. и И.. Твърди, че основателна се явява и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва, считано от датата, на която К. В. е получил покана за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, а именно от 07.04.22 г. Относно претенцията с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК за заплащане на месечен наем до окончателно приключване на делбата, твърди, че от показанията на св. П. не се установява Б. В. да е имала достъп до имота и да го е ползвала лично, поради което и неоснователно съдът е отхвърлил претенцията й в тази част. Моли за отмяна на решението в обжалваните му части и претендира разноски.

Становището на въззиваемата страна е за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, като счита депозираната жалба за бланкетна. Сочи, че от показанията на св. З. не се установява К. В. да е ползвал лично имота. Оспорва по делото да е била заявена претенция с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК, като счита, че произнасянето на първоинстанционния съд в тази част е недопустимо. Моли за потвърждаване решението в обжалваната му част.

Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. С писмена молба, депозирана от адв. Б., изразява становище, с което поддържа депозираната въззивна жалба и моли за отмяна на решението в обжалваните му части.

Въззиваемият К. В. не се явява, представлява се от адв. Г., който поддържа депозирания писмен отговор и моли за оставяне в сила на решението в обжалваните му части.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от К. М. В. срещу Б. Ж. В. иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС да бъде допусната съдебна делба на следния недвижим имот, а именно: 1. Жилище, апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект – от 12.05.2023 г., находящ се в гр. Варна, район М., ул. „Х. Д.“ ***, с площ 87.80 кв. м., разположен в сграда с идентификатор ***, изградена в поземлен имот с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.8; под обекта: ***.4 и над обекта: ***.10, ведно с прилежащата изба № 59, с площ 3.90 кв. м, както и 1.3920 % идеални части от общите части на сградата, при посочени от ищеца квоти между съделителите, а именно: по 1/2 ид. част за ищеца К. М. В. и за ответницата Б. Ж. В.. В исковата молба е изложено, че страните са бивши съпрузи, които по време на брака си са придобили процесния имот в режим на съпружеска имуществена общност. С влязло в сила решение по гр.д. № 708/2022 г. по описа на ВРС, 43 състав, гражданският им брак бил прекратен с развод, поради което и ищецът 2 моли придобитото по време на брака жилище да бъде поделено между него и бившата му съпруга Б. В..

С влязло в сила Решение № 767/07.03.2024 г., постановено по гр.д. № 13318/2023 г. по описа на ВРС, съдът е допуснал съдебна делба на процесния недвижим имот - жилище, апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, район М., ул.

„Х. Д.“ ***, с площ 87.80 кв.м. между съделителите К. М. В. и Б. Ж. В. при следните квоти: ½ ид. част за К. М. В. и ½ ид. ч. за Б. Ж. В. на основание чл.

34, ал. 1 ЗС.

Във втората фаза на делбата ответницата Б. В. с писмена молба от 12.06.2024 г. преди първото по делото заседание е отправила претенция по сметки по реда на чл. 346 ГПК с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС срещу К. В. да й заплати сумата в размер на 7200 лв., представляваща дължимия размер на обезщетението за лишаването й от ползването на делбения недвижим имот за периода 07.04.2022 г. – 24.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.06.2024 г. до окончателното й изплащане.

Приета е за съвместно разглеждане и акцесорна претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, след уточнението й с молби от 09.10.2024 г. и 17.10.2024 г., за осъждане на К. В. да заплати на Б. Ж. В. сумата 1158.29 лв., представляваща дължима мораторна лихва върху претендираното обезщетение в размер на 7200 лв. за периода 07.04.2022 г. – 12.06.2024 г.

Приета за съвместно разглеждане е и претенцията с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК на ответната страна Б. Ж. В. за осъждане на К. В., да й заплаща сумата 300 лв. месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на съсобствения недвижим имот, считано от датата на влизане в сила на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК до окончателното извършване на делбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Предмет на въззивна проверка са единствено исковите претенции с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК. Въпросът за делба на процесния имот е решен с обжалваното решение, което в частта, с която същият е изнесен на публична продан, е влязло в сила, като необжалвано.

Пред ВРС е представена нотариална покана /л. 71 от делото/ от Б. Ж. В. до К. М. В., връчена на последния на 07.04.2022 г., от която се установява, че Б. Ж. В. е поискала от К. М. В. заплащане на месечен наем в размер на 300 лв., ведно с лихвите върху тази сума за всяка закъсняла вноска, във връзка с обстоятелството, че същият ползва самостоятелно съсобствения им недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Варна, ***, ет. 3.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства посредством разпита на двама свидетели, по един за всяка една от страните, за установяване на обстоятелствата, свързани с ползването на съсобствения на страните имот.

От показанията на свидетеля Г. З., допуснат на страната на Б. Ж. В.

/ищец по заявените претенции/ се установява, че същият живее в блока, където се намира процесният апартамент и е съсед на страните по делото.

3

Излага, че живее на първия етаж, а К. и Б. са живеели на третия етаж. Сочи, че към момента апартаментът на страните е необитаем, като последно там са живели К. и неговата приятелка. Свидетелят споделя, че Б. е напуснала много отдавна жилището.

От показанията на свидетел И. Т.П., съжителстваща на семейни начала с ищеца К. М. В., които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че към настоящия момент двамата с К. живеят в апартамент на ул.

„П.“ ***, гр. Варна, като това жилище е било на починалата му майка.

Свидетелката сочи, че познава К. от 2020 г. Знае, че преди да се разделят К. и Б. са живели в процесното жилище на ***. Споделя, че Б. винаги е имала ключ за жилището. Свидетел П. излага, че до месец януари 2023 г. е живяла в апартамента с К., като е възможно когато ги е нямало Б. също да е ходила в жилището. Споделя, че в апартамента отсядат дъщерята на Б. и К. със семейството си, когато са си в България. Заявява, че от м. януари 2023 г. жилището не се ползва нито от К., нито от Б.. Знае, че е правена оценка от вещо лице на апартамента, като достъпът е бил осигурен от бившата жена на К. – тя е отворила жилището.

По делото е приета като писмено доказателство справка за събраните месечни такси за месец октомври 2024 г., от която се установява, че таксите за процесният апартамент се начисляват на името на К. В., като за съответния месец е събрана такса само за един живущ в жилището.

Съдът намира, че не следва да обсъжда, намиращата се в кориците на делото справка за събрани суми за входни такси за месеците от януари до декември, в която като ползватели на апартамент № 59 са записани К. В. и И., доколкото същата не е приета изрично от първоинстанционния съд като доказателство по делото /видно от протокол от проведено ОСЗ на 27.11.2024 г/, а и отделно в същата не е посочено за коя година се отнасят начислените такси.

Пред ВРС е допусната СТЕ за установяване дали имотът е реално поделяем, както и за установяване размера на пазарния наем за периода 07.04.2022 г. – 24.04.2024 г.

Съгласно заключението на вещото лице, което съдът намира за обективно, пълно и компетентно дадено, се установява, че процесното жилище е неподеляемо съобразно броя на съделителите и квотите им в съсобствеността. Вещото лице е констатирало, че жилището се състои от дневна с трапезария и кухня, една спалня, хол, коридор, перално помещение и едно сервизно помещение.

За исковия период 07.04.2022 г. – 24.04.2024 г. общият размер на пазарния наем възлиза на 14 141 лева, като за 2022 г. вещото лице е определило месечен наем в размер на 520 лева, за 2023 г. в размер на 600 лева, а за 2024 г. наемът за жилището на месец би възлизал на 700 лева.

При така установените факти, настоящият състав намира следното от правна страна:

По иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

Разпоредбата предвижда, че когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

Съгласно мотивите на ТР № 7/2012, постановено по т.д. № 7/2012 на ОСГК на ВКС хипотезата на чл. 31, ал. 2 ЗС е частен случай на общата 4 забрана по чл. 59 ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго.

Препятстването от страна на ползващия съсобственик – макар и по силата на правомерно поведение – на възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ нарушава забраната по чл. 31, ал. 1 ЗС да не се пречи и поражда установеното в ал.2 на чл.31 от ЗС – право на обезщетение. Последното е регламентирано като средството за защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците. Поради това, че не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността – съсобственикът има право на парично обезщетение.