Решение № 4477 от 13.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4477 гр. София, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20221110130092 по описа за 2022 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „Т”ЕАД е предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо , че ответницата му дължи следните суми: 2 162,65 лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Оборище” , ул. **** с абонатен № ***, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.;

366,92 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2019г. до 04.11.2021г. ; 56,20 лв, представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г. , и 12,01 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 01.12.2018г. до 04.11.2021г. , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 66005 /2021г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество поддържат предявените искове. В заседанието на 16.02.2024г. юрисконсулт на ищеца е пладирал за уважаване на исковете.

1

Ответната страна М. И. Д. оспорва предявените искове видно от изявленията на пълномощника й в представения на 01.11.2022г. в срока по чл.131, ал.1 ГПК отговор на исковата молба. Основна част от възраженията касаят липсата на доказателства за правото на собственост или за правото на ползване на ответника по отношение на процесния имот.

Оспорва се наличието на договорни отношения между ищеца и ответника относно доставка на топлопреносен флуид, както и доставката на топлоенергия за процесния имот през процесния период. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност на част от вземанията.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ответницата поддържат оспорването на исковете. В заседанието на 16.02.2024г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ответницата.

Подпомагащата страна – „Т.С.”ЕООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК –б.с.) не е изразила становище по исковете , не е изпратила предсатвител по делото , но е представила писмени доказателства с писмена молба от 08.06.2022г.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на исковете :

Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 66005/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Относно възражението за изтекла погасителна давност :

Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези, които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че

2 месечните плащания не са еднакви променя периодичния и не са с предварително фиксиран размер, не характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.

Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК , което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период (чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т” ЕАД на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през процесния период и издадените две общи фактури № ****. и № ***. (чл.32,ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т” ЕАД на клиенти в гр.

София).

Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по фактура № ****. , удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., е 14.09.2019г. според посоченото в същата фактура.

Падежът на вземането по фактура № ***. , удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., е 14.09.2020г. според посоченото в същата фактура. Тези падежи са определени в съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т” ЕАД на клиенти в гр. София. Следователно погасителната давност за задълженията по първата фактура

№ ****. е започнала да тече от 15.09.2019г. , и е изтекла на 15.09.2022г. , а за втората фактура № ***. е започнала да тече от 14.09.2020г.

, и е изтекла на 14.09.2023г. Исковата молба се счита предявена съгласно чл.422,ал.1 ГПК на 18.11.2021г. , когато е предявено заявлението по чл.410 ГПК по гр.д. № 66005/2021г. на СРС, 68 състав , т.е. преди изтичането на давностните срокове.

Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.

Относно основателността на исковете :

Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин , чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение) , че през процесния период от месец 05.2018г. до месец 3

04.2020г. между ищцовото дружество и ответницата е съществувало правоотношение за доставяне на топлоенергия, т.е. по делото не е установено по безспорен начин , чрез т.нар. пълно доказване, че именно ответницата е била „клиентът на топлинна енергия” по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./ на топлоенергията, доставена през процесния период в посочения апартамент.Не са представени надлежни писмени доказателства относно този факт, независимо че ищецът обосновава пасивната легитимация на ответницата по предявените от него искове именно с твърдението, че тя е била неизправна страна по съществувало между тях правоотношение , по силата на което ползвала доставяна й топлинна енергия срещу задължението да заплаща цената й.

По делото не са представени нито писмен договор между ищеца и ответницата за продажба на топлинна енергия, нито надлежни доказателства, че ответницата е била собственик или ползвател на процесния имот през процесния период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. , за да се приеме , че е била „клиентът на топлинна енергия” по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./.

Не е представен нотариален акт или договор за продажба на общински или ведомствен имот , от който да се установи кой е бил собственикът на процесния апартамент през процесния период.

Представените с исковата молба списъци на живущите в процесната сграда също не са доказателства за право на собственост върху имотите.

Представените по настоящото дело от ищцовата страна счетоводни справки и фактури не са подписани от ответницата или от нейн представител, поради което представляват частни документи, изходящи от ищеца и поради тази причина не могат да бъдат доказателство за твъдените от него факти , от които за него възникват т.нар. благоприятни последици. В тези документи дори не е посочено името на ответницата.

Други писмени доказателства за съществуване на договорно правоотношение между ищеца и ответника за продажба на топлинна енергия по делото не са представени.

Приетите в съдебното заседание на 08.12.2023г. заключения на вещите лица по съдебно-техническата и по съдебно-счетоводната експертиза не могат да бъдат доказателство за съществуването на правоотношение между ищеца и ответницата през процесния период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. в процесния имот. Това е така , тъй като вещите лица са изготвили заключенията само по представените по делото документи, които по изложените по-горе причини не удостоверяват ползването на топлинна енергия от ответника през посочения период, както и на документация при ищеца, която обаче не е представена по делото. А и наличието на правоотношение между страните по делото е юридически въпрос, който не е от компетентността на вещите лица.

Като писмено доказателство по настоящото дело е приет и официално заверен препис от влязлото в сила на 18.07.2023г. съдебно решение № 10574/19.06.2023г. по гр.д. № 13007/2022г. на СРС, 171 състав , с който е уважен предявеният от М. И. Д. частичен отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК и е признато за установено , че М. И. Д. не 4 дължи на „Т” ЕАД сумата от 200 лв , представляваща част от вземането (цялото вразмер на 2 162 , 65 лв) за топлинна енергия, доставена през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. в процесния имот. Видно от мотивите на посоченото съдебно решение (което не е обжалвано от „Т” ЕАД – б.с.) и по гр.д. № 13007/2022г. на СРС, 171 състав не са представени доказателства М. И. Д. да е била собственик или ползвател през ппроцесния период на процесния имот , т.е. да е била потребител на топлинна енергия.

Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца правоотношение между страните за ползването от ответника на топлоенергия и ползването на топлооенергия от ответника през процесния период не са безспорни факти по делото - ответникът не признава тези факти , като изрично ги оспорва според изявленията на пълномощника му по делото. Поради изложените причини наличието на договорно правоотношение между страните и осъществяването на ползването на топлоенергия от ответника не могат да бъдат обявени от съда за ненуждаещи се от доказване обстоятелства по аргумент от чл.153 ГПК.

По предявените искове доказателствената тежест е за ищеца , което означава , че не ответникът трябва да доказва, че не е бил собственик и ползвател на имота през съответния период , а ищецът трябва да докаже и то при условията на пълно доказване (изключващо всякякво съмнение) , че ответникът е бил собственик или поне ползвател на имота. По настоящото дело ищецът не е представил надлежни писмени доказателства, че ответницата е била собственик или ползвател на процесния апартамент през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г . По делото няма надлежни доказателства и , че ответницата е била единствен ползвател на този имот през посочения период.