Решение № 17248 от 24.10.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17248 гр. София, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М.Ш при участието на секретаря Г.Х като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110125805 по описа за 2022 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 34 ЗС по първата фаза на делбеното производство по допускането на делбата.

Ищецът И. С. А. твърди, че с ответника и нейна дъщеря А. А. А. са съсобственици по силата на наследяване и договор за дарение от 10.09.2019 г. на следния имот: апартамент с идентификатор № ********************************** по КК и КР на гр. София, одобрени със заповед № РД – 18-48/12.10.2011 г. на Изп. директор на АГКК, представляващ жилище с площ 65,20 кв.м., състоящо се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, ведно с мазе № 1 с площ 3.30 кв.м. и ведно с 0,627 % от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, с адрес: г*************************.

Ищцата сочи, че жилището е придобито от родителите й

************************** по силата на договор за продажба по НДИ от 03.10.1980 г. в режим на СИО. ********************** е починал на 19.12.2021 г., а ***************************** на 18.01.2019 г. – преди него. Единствен наследник по закон на ************************** е ищцата кято тяхна дъщеря. След смъртта на ***************************** ищцата твърди да е придобила по наследяване ¼ ид.ч. от имота, а баща й ********************** по силата на прекратяване на СИО и наследство – ¾ ид.ч. от имота. Преди да почине ********************** е дарил притежаваните от него ¾ ид.ч. от имота на ответницата – дъщеря на ищцата, с *************************. от

10.09.2019 г. по описа на нот.

************************************ с район на действие СРС.

Ищцата прави възражение по чл. 30 ЗН, като твърди, че с притежаваните от ********************** ¾ ид.ч. от имота се изчерпва наследството му, като с 1 дарението е накърнена запазената част от наследството на ищцата. Ищцата е приела наследството по опис, т.к. дарената не е призована към наследяване. Ищцата твърди, че след възстановане на запазената част имотът следва да бъде допуснат до делба при седните квоти – за И. С. А. 5/8 /=1/4 плюс половината от 3/4/, а за А. А. А. – 3/8.

С исковата молба ищецът отправя до ответника покана по чл. 31 ЗС.

В срока по чл. 131 ГПК /02.10.2022 г. е неделя, а 03.10.2022 г. е понеделник/ ответникът А. А. А. е подала отговор. Действието по подаване на отговора е потвърдено в определения от съда срок с молба от 08.02.2023 г.

Ответинкът не спори, че имотът е бил съсобствен на баба й и дядо й, които са починали. Твърди обаче, че следва да бъде допуснат до делба при квоти за ищцата ¼ , а за ответника – 3/4. Излага в тази връзка, че ищцата е живяла в чужбина от 20 г. и ответницата е отгледана от баба си и дядо си, като впоследствие тя се е грижила за тях до смъртта им. Сочи, че живяла в жилището към момента на смъртта на двамата наследодатели.

Твърди, че договор за дарение, обективиран в

*************************. от

10.09.2019 г. по описа на нот.

************************************ с район на действие СРС, е нищожен като привиден и прикрива договор за прехвърляне на имот срещу издвръжка и гледане, като волята на страните е била да се сключи договор за прехвърляне на имот срещу издвръжка и гледане.

Предявава инцидентен установителен иск за призванване за установено, че договор за дарение, обективиран в *************************. от 10.09.2019 г. по описа на нот. ************************************ с район на действие СРС, е нищожен на осн. Чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. Чл. 17, ал. 1 ЗЗД като относително симулативен – прикриващ договор за издръжка и гледане.

Инцидентният установителен иск е предявен в срока по чл. 131 ГПК, подсъден е на СРС съгласно данъчната оценка, исковата молба е вписана и е допустимо да бъде съединен с иска за делба, т.к. е установителен иск за нищожност относно сделка за прехвърляне на ид.ч. от процесния делбен имот.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. С. А. оспорва иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. Чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Твърди на първо място, че волята на страните е била да се сключи именно договор за дарение. На второ място, евентуално и в случай че съдът приеме, че договорът за дарение е нищожен като привиден и прикрива договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, то прикритият договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане е нищожен. В тази връзка излага, че до сключването на договора приобретателят не се е грижил за прехвърлителя. Оспорва и след сключването на договора А. А. А. да се е грижила за ****************************, понеже същият е бил настанен в частен старчески дом; имал е достатъчно средства да заплаща за грижите си.

С молба от 08.06.2023 г. ищцата по инцидентния установителен иск сочи, че тя изцяло е полагала грижи за дядо си и във връзка с това са й прехвърлени ¾ ид.ч. от имота. Сочи, че на 26.02. **************************** е паднал и си е ударил 2 главата; страдал е в края на живота си от деменция и грижите за него са били целодневни.

С определението от 16.06.2023 г. са приети за съвместно разглеждане:

1. Възражение от И. С. А. срещу А. А. А. по чл. 30 ЗН за възстановяне на запазена част от наследството на ****************************, починал на 19.12.2021 г., накърнена чрез договор за дарение, обективиран в

*************************. от 10.09.2019 г. по описа на нот.

************************************ с район на действие СРС;

2. Инцидентен установителен иск, предявен от А. А. А. срещу И. С. А. /като наследник на ****************************/ за призванване за установено, че договор за дарение, обективиран в *************************. от 10.09.2019 г. по описа на нот. ************************************ с район на действие СРС, е нищожен на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД като относително симулативен – прикриващ договор за издръжка и гледане.

Отделно от това И. А. твърди, че ако се приеме, че договор за дарение, обективиран в *************************. от 10.09.2019 г. по описа на нот.

************************, прикрива валиден договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, то послединят е нищожен поради липса на основание, понеже:

А. А. А. не е полагала грижи за ****************************, т.е. твърди неизпълнение;

**************************** е имал достатъчно средства и възможности да се издържа сам и не е имал нужда да бъде гледан.

И. А. изрично сочи, че не е завеждан иск от нея като наследник на **************************** за отмяна на дарението. Излага също така и несистематични доводи, без петитум, относно евентуално наличие на основания за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане поради неизпълнение от страна на приобретателя в молбата от 17.05.2023 г., но в тази връзка следва да се отбележи, че няма данни да е заведен конститутивен иск с подобен предмет нито от ****************************, нито от И. А.; искът за делба е конститутивен подобно на иска за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане относно недвижим имот.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна.

Отделено е като безспорно и неподлежащо на доказване, че

************************** по силата на договор за продажба по НДИ от 03.10.1980 г. в режим на СИО са придобили имота; че ********************** е починал на 19.12.2021 г., а ***************************** на 18.01.2019 г.; че единствен наследник по закон на ************************** е И. С. А., която е тяхна дъщеря; че преди да почине ********************** е дарил притежаваните от него ¾ ид.ч. от имота на А. А. А. – негова внучка, с *************************. от 10.09.2019 г. по описа на нот. ************************************ с район на действие СРС.

3

По възражението по чл. 30 ЗН страните не спорят, че А. А. А. не е призована към наследяване като внучка на ****************************; че И. А. – дъщеря на ****************************, е приела наследството му по опис съгласно решение № 2792/31.03.2022 г. по гр.д. № 13 766/2022 г. по описа на СРС, 149 състав.

По предявения иск за делба в тежест на ищцата И. А. е да докаже: наличие на съсобственост между страните върху делбения имот на твърдените основания към датата на устните състезания, при сочените квоти.

По възражението по чл. 30 ЗН в тежест на ищцата И. А. е да докаже, че е сред кръга от наследници с право на запазена част, посочен в чл. 28, ал. 1 ЗН – низходящ, родител или съпруг; че наследодателят **************************** се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество чрез дарение в полза на ответницата; притежаваното от наследодателя **************************** към 19.12.2021 г. имущество не е достатъчно за получаване от ищцата като наследник със запазена част на пълния размер на тази част поради извършеното дарение; размера на запазената си част; размера на разполагаемата част на наследодателя. В тежест на ответника А. А. А. е да докаже възраженията си.

По иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата А. А. А. е да докаже, че договор за дарение, обективиран в *************************. от 10.09.2019 г. по описа на нот. ************************************ с район на действие СРС, е нищожен на осн. Чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. Чл. 17, ал. 1 ЗЗД като относително симулативен, а именно прикрива договор за издръжка и гледане, който от своя страна е валидна сделка.

С мотивирано протоколно определение от 25.09.2023 г. е отхвърлено искането за допускане до разпит на свидетели при режим на довеждане от А. А. А. за доказване на твърденията й, че съгласието в договора за дарение е привидно и същият прикрива друг договор. С молба от 02.08.2023 г. А. А. А. – страна по сделката, излага, че не разполага с писмени доказателства, изходящи от дарителя

**************************** или удостоверяващи негови твърдения пред държавен орган, които да правят вероятно твърдението , че съгласието е привидно.Ответникът по иска / и наследник на ****************************/ И. А. се противопоставя да бъдат разпитвани свидетели относно тези обстоятелства.

По иска по по чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. Чл. 17, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника по него И. А. е да докаже възраженията си, вкл. за нищожност на прикрития договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане.

Делбеният имот еапартаментс идентификатор

№

********************************** по КК и КР на гр. София, одобрени със заповед № РД – 18-48/12.10.2011 г. на Изп. директор на АГКК, представляващ жилище с площ 65,20 кв.м., състоящо се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, ведно с мазе № 1 с площ 3.30 кв.м. и ведно с 0,627 % от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, с адрес: г*************************, при съседи по схема на л. 13, както следва: на същия етаж – обект с идентификатор № ***, № 4

***, под обекта- обект с идентификатор № ***, над обекта- няма.

Страните не спорят, а и се установява от договор за продажба на държавен недвижим имот от

03.10.1980 г., че ********************** и

***************************** са придобили имота в режим на СИО. Бракът между тях е прекратен със смъртта на ***************************** на 18.01.2019 г. След смъртта на ***************************** ищцата И. С. А. е придобила ¼ ид.ч. от недвижимия имот по наследство, а баща й ********************** е станал собственик на ¾ ид.ч. от имота на основание наследство и прекратяване на СИО.

Видно от удостоверение за наследници ********************** е починал на 19.12.2021 г., като негов единствен наследник по закон е И. С. А. - негова дъщеря.

Преди да почине ********************** е дарил притежаваните от него ¾ ид.ч. от имота на А. А. А. – негова внучка, с *************************. от 10.09.2019 г. по описа на нот. ************************************ с район на действие СРС. С нот. акт ********************** си е запазил вещното право на ползване относно дарените ¾ ид.ч. от имота, което право обаче се е погасило със смъртта му.