Решение № 143 от 10.06.2019, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Гражданско дело 265/2016
- Вид
- Решение № 143
- Подписан
- 10.06.2019
- В сила
- 27.07.2023
- Състав
- ПЕТЯ ДИМИТРОВА СТОЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 93, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18ж, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 18з · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Р Е
Ш Е Н
И Е
No 143 гр. Ботевград, 10.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА при участието на секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 265 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е делбено, първа фаза- по допускане на делбата.
Ищецът- Ц.С.Ц. твърди, че с ответницата са съсобственици на следния недвижим имот: Дворно място с площ от 1360 кв.м., представляващо УПИ VI-****, кв. 59 по действащия план на гр. П., местността “П.”, при съседи: УПИ III-900, УПИ X-***/905,***,***,***,****, УПИ – ***, УПИ *****-**** и *****-****.
Твърди, че е собственик по наследство и дарение на 579/1360 ид.ч. от имота, а останалата част от 773/1360 ид.ч. заедно с построената върху тази част жилищна сграда е собственост на ответницата. Сочи, че УПИ VI-****, кв. 59 по действащия ПУП – ПР на гр. П. от 2008 г., с площ от 1363 кв.м., е идентичен с УПИ **-*** в кв. 59 по ПУП-ПР от 1987 г., съдържал 1360 кв.м. Поддържа, че с ответницата не могат да разделят доброволно имота, поради което моли съда да постанови решение, с което да допусне делба на посочения недвижим имот при квоти 579/1360 ид.ч. за него и 773/1360 ид.ч. за ответницата.
Ответникът- Д.Н.Н. в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че ищецът не е собственик на посочения в исковата молба имот – дворно място с площ от 579 кв.м., попадащо в УПИ **-***, кв. 59 в землището на гр. П.. Твърди, че Решение No 6560/03.07.1995 г. на ОЗСГ гр. П., въз основа на което е издаден нотариалният акт за собственост на недвижим имот, придобит по ЗСПЗЗ на ищеца, е нищожно и не поражда правни последици. Сочи, че при постановяване на решението е допуснато нарушение на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, в редакцията й, действаща към момента на постановяване на решението, изисквания относно формата, в която следва да бъдат постановени решенията на поземлената комисия за възстановяване правото на собственост върху бивши земеделски имоти, попадащи в строителните граници на населените места, като в решението не са посочени местоположението, границите и съседите на възстановената част от имота и към него не е приложена скица на тази част, заверена от поземлената комисия и от техническата служба на общината. Твърди, че поради липса на скица, приложена към решението, процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ не е завършила и правото на собственост върху реално определен имот не е възникнало. При това е опровергана удостоверителната сила на констативния нотариален акт, с който ответникът и неговите праводатели по договора за дарение са се легитимирали като собственици на имота, като дарението не е породило целените правни последици – прехвърляне на 2/3 ид.ч. от имота в полза на ищеца. Поради това счита иска за делба както за недопустим, така и за неоснователен и моли като такъв да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание чрез пълномощника си ответника излага твърдения, че е собственик на целия имот, включително претендираните идеални части от ищеца, като право на собственост върху последните е придобила чрез давностно владение – осъществено от нея и преди това от сина й.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от заверено копие на Нотариален акт за дарение на недвижим имот No 179, том III, дело No 1170/1975 г., на 27.03.1975 г. Ц.П.М.е дарил на сина си С.Ц.П.ков следния свой собствен недвижим имот, находящ се в землището на с. П.: дворно място в махала “Г.К.”, с къща, сайвант и сламник и площ около два декара, при съседи: път, н-ци на М. Д. М., М.С.и В.Г.М..
Видно от заверено копие на извадка от Разписен лист към кадастралния план на П. от 1980 г., за имот No 902 в квартал 58 – двор, като собственик е вписан Ц.П.М., както и че от имота са образувани парцел I и II. В Разписен лист към проекта за дворищна регулация в гр. П. (без посочена година в представеното извлечение) името на собственика на имот 902 в кв. 59- Ц.П.М. е задраскано и под него са изписани имената С.Ц.П.– 174/75г. – 3/8 ид.ч., К.Н.Х.– 17/86г. – 5/8 ид.ч., и Н.Й.Н.– 172/85 г. Отбелязано е, че от имота са образувани парцели V и VI, като имената на собствениците С.Ц.П.и К.Н.Х.със стрелка са свързани с парцел V, а името на собственика Н.Й.Н.е свързано със стрелка с парцел VI.
Видно заверено копие на Удостоверение No ОД-Д-45/27.03.1990 г. на Общински народен съвет – гр. П., със същото е удостоверено, че северната част от имот пл. No 902 в кв. 58 по рег. план на гр. П. е одържавен с писмо No ФД-08-14-6 от 30.09.1981 г. на Окръжен народен съвет гр. София и е актуван с акт No 486 от 01.08.1982 г. с пространство от 632 кв.м.
От заверено копие на Решение No 6560 от 03.07.1995 г. на Общинска служба по земеделие- гр. П. по преписка по заявление No А695/04.06.1992 г. се установява, че на наследниците на С.Ц.П.е възстановено правото на собственост в съшествуващи (възстановими) стари реални граници на следния имот: Други от 0.579 дка, шеста категория, находящ се в землището на град П., в местността П., имот No
902, Парцел No, кв.
59 от кадастралния план , изработен през 1987 г., заявен с пореден No 1 от заявлението и установен с други Скица No ОД-Д-45/90 г.
Със същото решение е отказано възстановяването на правото на собственост на следния имот; Други от 0.051 дка, шеста категория, находящ се в землището на гр. П., имот No
902, кв. 59 от кадастралния план от 1987 г., поради отреждането му за улица. Решението е влязло в сила на 03.08.1995 г., видно от направеното отбелязване от ОСЗ- П..
Съгласно Писмо изх. No
9400-3341(1)/18.10.2018 г. на Община П., Скица No ОД-Д-45/90 г. не се съхранява в досието на процесния имот и не е издадена от Общинска администрация.
Видно от заверено копие на Заповед No 44 от 19.03.1996 г. на Кмета на Община П., със същата е наредено – във връзка с молба от наследници на С.Ц.П.и решение No 6560 на ПК- П., и на основание чл. 88, ал. 4 от НДИ, във вр. чл. 18з от ППЗСПЗЗ, да се отпише от книгата за държавни имоти, част от имот пл. No 902 в кв. 902 по регулационния план на гр. П. от 1987 г., съответно 579 кв.м., актуван като държавен на основание писмо No ФД-08-14-6/30.09.81 г. на председателя на ИК на ОНС – София.
Видно от представения Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по ЗСПЗЗ No 164, том V, дело No 1559/1997 г. на нотариус при БРС, на 12.08.1997 г. на основание Решение No 6560/03.07.1995 г. на ОСЗ- П. със същия Н.Г.Н., ищецът Ц.С.Ц. и Б.С.Ц.са признати за собственици на по 1/3 ид.ч. върху следния недвижим имот, а именно: Други от 579 кв.м., шеста категория, находящ се в землището на гр. П., в местността П., имот No, кв. 59 от кадастрален план, изработен 1987 г., по решението, а по представената скица представлява част от имот No 902 в квартал 59 от 579 кв.м., който влиза в Парцел **-***, при съседи: К.В.К.и К.Н.Х., К.Г., Н.Г.Г., Ц.Г.Г., А.В.Й.и Б.С.Ц..
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот No 195, том III, дело No 1581/1997 г. на нотариус при БРС, на 13.08.1997 г. Н.Г.Н. и Б.С.Ц.са дарили на ищеца Ц.С.Ц. – син на първата и брат на втората, собствените си общо 2/3 ид.ч. от посочения по-горе имот.
Видно от Скица No 37 от Община П. на УПИ VI-****, в същата е отбелязано, че УПИ **-*** в кв. 59 по ПУП-ПР от 1987 г. е съдържал 1360 кв.м. урегулирана площ; че УПИ **-*** е идентичен с УПИ VI-****, кв. 59 по ПУП – ПР на гр. П. от 2008 г., съдържащ 1363 кв.м. урегулирана площ.
Видно от заверено копие на Нотариален акт за продажба на недвижим имот No 68, том I, дело No 117/1995 г., на 17.02.1995 г. Н.Й.Н.и К.И.Й. са продали на К.В.К.следния свой собствен недвижим имот, представляващ семейна имуществена общност, а именно: празно дворно място с площ 773/1360 квадратни метра, съставляващо парцел **-***, квартал 59 по плана на гр. П., с обща площ 1360 квадратни метра урегулирана площ, с неуредени регулачни сметки, при съседи: С.Ц. ***, В.Й.Г.и терен за озеленяване.
С Разрешение за строеж No 17 от 22.07.1997 г. на К.В.К.е разрешено да извърши строителство на малкоетажна жилищна сграда с гараж в парцел No **-***. Издаден е и Протокол за определяне на строителна линия и ниво No 11 от 23.07.1997 г.
От заверено копие на Удостоверение от кмета на Община П. No АБ-ПС-32/09.04.1996 г. се установява, че имот пл. No 902 кв. 58 по кадастралния план на гр. П. е идентичен с имот пл. No 902 кв. 59 по кадастралния план на гр. П. от 1987 г. и съдържа 2 493 кв.м. неурегулирана площ.
Посочено е, че съгласно нотариални актове No 17/1986 г. , No 120/1995 г. и No 68/1995 г.: К.Н.Х.е собственик на 5/8 ид.ч. от дворно място, съставляващо парцел I-902 кв. 58 по плана на гр. П., цялото от 820 кв.м.; Б.С.Ц.е собственик на 3/8 ид.ч. от дворно място, съставляващо парцел V-902 кв. 59 по плана на гр. П., цялото от 1222 кв.м. урегулирана площ с уредени регулачни сметки; К.В.К.е собственик на дворно място 773/1360 кв.м., съставляващо парцел **-*** кв. 59 по плана на гр. П. с неуредени регулачни сметки. Съгласно същото удостоверение, със заповед No 96/22.08.1995 г. на Кмета на Община П. парцел V-902 кв.м. гр. П. е разделен на два парцела – V-902 и XXXIII-902.
Видно от заверено копие на Решение от 08.08.2003 г. по гр. д. No 8681 по описа на СРС за 2001 г., със същото ищецът в настоящото производство Ц.С.Ц. е осъден да заплати на К.В.К.на основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД сумата от 1782 лв., представляваща двоен задатък по предварителен договор от 28.07.1998 г. В мотивите на решението съдът е приел, че Ц.С.Ц. не е собственик на имота, за който са издадени посочените по-горе Решение на ОСЗ- П. и нотариални актове, с оглед на което е опровергана удостоверителната сила на констативния нотариален акт. Решението е потвърдено с решение от 10.05.2005 г. по гр. д. No 5267/2003 г. по описа на СГС, което е влязло на същата дата като неподлежащо на обжалване.
С Решение No 100 от 11.02.2010 г. по административно дело No 184/2009 г. на Административен съд София област е отхвърлена като неоснователна жалбата на ищеца в настоящото производство Ц.С.Ц. срещу Решение No 170 от 19.12.2008 г. на
Общински съвет П., с което е одобрен ПУП – ПР на гр. П., фаза окончателен проект, в частта му относно УПИ VI**** и XXXIV-91622, в кв. 59 по плана.
Представено е и заверено копие на Удостоверени изх. No 9400-335(1)/19.10.2018 г. на Общинска администрация – П., в което е удостоверено, че УПИ VI-**** в квартал 59 по рег. план на гр. П. от 2008 г. е съсобствен имот на Ц.С.Ц. и Д.Н.Н.. Същото няма доказателствена стойност за така удостоверените права на собственост, тъй като последното е извън удостоверителната компетентност на административния орган, а удостоверението не е сред допустимите доказателствени средства за установяване правото на собственост.
По делото са събрани и гласни доказателства, съдържащи се показанията на свидетелите Б.С.Ц.– сестра на ищеца, Г.Х.Ц., М.Х.Н. и Ц.М.Ц..
От показанията на свид. Б.С.Ц.се установява, че процесният имот е бил собственост на нейния баща, като през 1982 г. е одържавен за озеленяване. Тъй като същото не е реализирано, баща й подал документи за “раздържавяване” на имота и след това Поземлена комисия го раздържавила. Излага, че през 1984 г. баща й продал част от имот на Николай, който впоследствие го продал на Киро. Братът на Д. закупил втория парцел от баща й. Поддържа, че процесните квадратни метри, които твърдят, че са на брат й, ги обработват от какво се помни, и същите са в северната част на имот No 902, парцел VI-****.
От показанията на свид. Г.Х.Ц. – съсед на ищеца, се установява, че имотът е бил разделен на няколко парцела, като единият обособен парцел включва два терена – на К./на Д., която е негова майка, и на Ц.
/ищецът/. Сочи, че северната част от имота е на Ц., а южната е на Д., като между двете части има синор. Твърди, че Ц. владее имота по наследство още от дядо му, като имотите в тази местност винаги са се ползвали за овощни градини в незастроените им части.
Разпечатката съдържа 40 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9739843e-4914-4eb1-8ef4-07aaa7576d5d