Определение № 908 от 04.12.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 908 гр. Перник, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500724 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 279 във връзка с чл. 278 от ГПК.

С разпореждане регистрационен номер 11778 от дата 22.10.2025г, постановено по частно гражданско дело № 3310 по описа на съда за 2025 г., състав на районния съд в Перник е отхвърлил заявлението на заявителя "Юробанк България" АД, ЕИК 000694749, седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Околовръстен път“ № 260, да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение на сумата от 180 лв., представляваща разходи за уведомяване на длъжника за настъпването на предсрочна изискуемост по процесния договор за кредит № ***

Недоволен от това разпореждане е заявителя, който го обжалва. Изложени са доводи , че част от тази сума представлява такси , платени от кредитора на частен съдебен изпълнител за връчване на покана за предсрочна изискуемост на кредито до длъжника, а друга част – хононар на адвокат за изготвяне на поканата , като няма обаче характеристка нито на такса , нито на комисионно плащане. Банката била направила множество други стъпки , за да обяви кредита за изискуем, но те били безрезултатни , при което плащането на ЧСИ било неизбежно и съставлявало вреди в резултат на неизпълнение на задължението на длъжника да плати. Поддържа се още, че според чл. 309а от Търговсикя закон, когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 40 евро, без да е необходима покана, а кредиторът може да търси обезщетение за действително претърпените вреди и направени разноски за 1 събиране в по-висок размер съобразно общите правила. Излага се още , че обжалваното разпореждането на съда е постановено в нарушение на разпоредбите на ГПК относно заповедното производство, като съдът бил извършил непредвидена там проверка на съдържанието на вземането С оглед разпоредбата на чл. 418, ал. 2 във връзка с чл. 417 от ГПК, без да се ограничи до това , да провери дали представения документ, който се явява изпълнително основание по чл. 417 от ГПК, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

Окръжен съд - Перник, като обсъди доводите на молителя и материалите по делото, приема за установено следното:

Частното гражданско дело № 3310 по описа на РС Перник за 2025 г. е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение , за сумите от 44 933.53 (четиридесет и четири хиляди деветстотин тридесет и три лева и 53 стотинки), представляваща главница по договор за кредит № ***, за периода от 14.10.2024 г. до 27.07.2025 г., ведно със законна лихва за период от 04.08.2025 г. до изплащане на вземането, 1 508.18 (хиляда петстотин и осем лева и 18 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 14.10.2024 г. до 08.04.2025 г., 3 561.09 (три хиляди петстотин шестдесет и един лева и 09 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 14.10.2024 г. до 27.07.2025 г., 59.15 (петдесет и девет лева и 15 стотинки), представляваща такса за периода от 14.10.2024 г. до 27.07.2025 г., и 180 лева разоди за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на кредита , както и направените в производството разноски за заплатени държавна такса в размер на 851.05 / осемстотин петдесет и един лева и 05 стотинки/ и адвокатско възнаграждение в размер на 3 180.18 BGN / три хиляди сто и осемдесет лева и 18 стотинки/. Към заявлението са представени: договор за потребителски кредит; извлечение от счетоводните книги на банката - заявител; погасителен план; копие на уведомително писмо – покана, изпратено до длъжника и фактури от частен съдебен изпълнител С.П. , адвокатското дружество „ Р. и М. „ и банката. Първоинстанционният съд е приел, че представеното извлечение от сметките на банката е формално ( от външна страна) редовен документ по смисъла на чл. 418 от ГПК , и е издал заповед за плащане на всички суми , с изключение на разноските за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост. Изложени са мотиви, че искането противоречи на чл. 33 от Закона за потребителския кредит, тъй като кредитора има право само на законната лихва за върху неплатената сума за периода на забавата, а сумата от 96 лева не съответства на никаква допълнителна услуга по договора , при което не може да бъде претендирана и на основанието по чл. 10а ал. 2 от същия закон, а в самия договор липсва клауза, от кято това вземане да личи.

При тези факти , жалбата не е основателна.

Районния съд, с оглед заявения в заявлението и документа по чл. 417 от ГПК произход на вземането – „такси „ ( разходи по кредит), и на договор за потребителски кредит като основание за облигационното задължение, дължи проверката по чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 418 от ГПК, и при констатирано отклонение от изискванията на чл. 10, 10а или

33 от Закона за

2 потребителския кредит, е длъжен да откаже да издаде заповед за плащане, доколкото в тази си част, заявлението противоречи на закона; сочените норми са императивни. По силата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира само такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а по силата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, също приложим към процесния договор, при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Сумата от 180 лева не е нито предвидена в договора еквивалентна допълнителна услуга, нито съставлява обезщетение за забава, след като различно такова се претендира със заявлението и тази претенция е уважена от заповедния съд .

Настоящият състав споделя изложените в тази насока от районния съд доводи.

Освен това , трябва да се каже още , че искането противоречи на закона , в частност – на нормата на чл. 5 от Тарифата за таксите, които частните съдебни изпълнители събират по реда на Закона за ЧСИ. Там разноските за връчване на покана са определени императивно в размер на 20 лева. Нещо повече, от представената от жалбоподателя и издадена от ЧСИ П. фактура за връчването не личи по никакъв начин да е фактурирана дейност по процесуално връчване на извънсъдебни книжа – там е начислена сума от 100 лева ( без ДДС ) за „връчване на книжа и документи по чл. 18 ал. 5 от същата тарифа. В член 18 обаче няма пета точка , а той гласи едниствено, че „ За изпълнение на обезпечителни мерки се събират таксите, предвидени за съответните действия в този раздел“, при което не е приложим към случая . Затова записаното там, а и самата фактура , по никакъв начин не кореспондират с договора между страните , като се има предвид , че към датата на фактурата , все още не е издаден изпълнителен лист за вземането и не може да има образувано изпълнително дело при този съдебен изпълнител, а самата фактура е издадена в тежест на друго лице и по никаокъв начин не удостоверява начислена за връчването такса по т. 5 на тарифата. За пълнота на изложението , в закона отсъства изискване уведомлението по чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции да бъде връчено чрез частен съдебен изпълнител, дейността по изготвяне и връчване на уведомления по чл. 60, ал. 2 ЗКИ не се отнася до допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а е във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги /в този смисъл решение № 345/9.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г. на ВКС, ІІ ТК/.

В случая нормата на чл. 309а ТЗ не може да намери приложение.

Изменението на ТЗ (ДВ., бр. 20/2013 г.) с въвеждане на чл. 309а е в изпълнение на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 16.02.2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (пар. 12 от ДР на ЗИД на ТЗ). Съгласно пункт 8 от Директивата обхватът й следва да се ограничи до плащанията, извършвани като възнаграждение по търговски сделки, като тя не следва да урежда сделките, извършвани с потребителите, каквото качество обаче длъжникът има съобразно чл. 9 от ЗПК.

Затова насотящия състав приема жалбата за неоснователна и следва да потвърди обжалваното разпореждане.

Воден от изложеното и на основание чл. 279 във връзка с чл. 278 от ГПК, 3

Окръжен съд гр. Перник

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава разпореждане регистрационен номер 11778 от дата 22.10.2025г, постановено по частно гражданско дело № 3310 по описа на районния съд в Перник за 2025 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 908 гр. Перник, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500724 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 279 във връзка с чл. 278 от ГПК.

С разпореждане регистрационен номер 11778 от дата 22.10.2025г, постановено по частно гражданско дело № 3310 по описа на съда за 2025 г., състав на районния съд в Перник е отхвърлил заявлението на заявителя "Юробанк България" АД, ЕИК 000694749, седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Околовръстен път“ № 260, да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение на сумата от 180 лв., представляваща разходи за уведомяване на длъжника за настъпването на предсрочна изискуемост по процесния договор за кредит № ***

Недоволен от това разпореждане е заявителя, който го обжалва. Изложени са доводи , че част от тази сума представлява такси , платени от кредитора на частен съдебен изпълнител за връчване на покана за предсрочна изискуемост на кредито до длъжника, а друга част – хононар на адвокат за изготвяне на поканата , като няма обаче характеристка нито на такса , нито на комисионно плащане. Банката била направила множество други стъпки , за да обяви кредита за изискуем, но те били безрезултатни , при което плащането на ЧСИ било неизбежно и съставлявало вреди в резултат на неизпълнение на задължението на длъжника да плати. Поддържа се още, че според чл. 309а от Търговсикя закон, когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 40 евро, без да е необходима покана, а кредиторът може да търси обезщетение за действително претърпените вреди и направени разноски за 1 събиране в по-висок размер съобразно общите правила. Излага се още , че обжалваното разпореждането на съда е постановено в нарушение на разпоредбите на ГПК относно заповедното производство, като съдът бил извършил непредвидена там проверка на съдържанието на вземането С оглед разпоредбата на чл. 418, ал. 2 във връзка с чл. 417 от ГПК, без да се ограничи до това , да провери дали представения документ, който се явява изпълнително основание по чл. 417 от ГПК, е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

Окръжен съд - Перник, като обсъди доводите на молителя и материалите по делото, приема за установено следното:

Частното гражданско дело № 3310 по описа на РС Перник за 2025 г. е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение , за сумите от 44 933.53 (четиридесет и четири хиляди деветстотин тридесет и три лева и 53 стотинки), представляваща главница по договор за кредит № ***, за периода от 14.10.2024 г. до 27.07.2025 г., ведно със законна лихва за период от 04.08.2025 г. до изплащане на вземането, 1 508.18 (хиляда петстотин и осем лева и 18 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 14.10.2024 г. до 08.04.2025 г., 3 561.09 (три хиляди петстотин шестдесет и един лева и 09 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 14.10.2024 г. до 27.07.2025 г., 59.15 (петдесет и девет лева и 15 стотинки), представляваща такса за периода от 14.10.2024 г. до 27.07.2025 г., и 180 лева разоди за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на кредита , както и направените в производството разноски за заплатени държавна такса в размер на 851.05 / осемстотин петдесет и един лева и 05 стотинки/ и адвокатско възнаграждение в размер на 3 180.18 BGN / три хиляди сто и осемдесет лева и 18 стотинки/. Към заявлението са представени: договор за потребителски кредит; извлечение от счетоводните книги на банката - заявител; погасителен план; копие на уведомително писмо – покана, изпратено до длъжника и фактури от частен съдебен изпълнител С.П. , адвокатското дружество „ Р. и М. „ и банката. Първоинстанционният съд е приел, че представеното извлечение от сметките на банката е формално ( от външна страна) редовен документ по смисъла на чл. 418 от ГПК , и е издал заповед за плащане на всички суми , с изключение на разноските за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост. Изложени са мотиви, че искането противоречи на чл. 33 от Закона за потребителския кредит, тъй като кредитора има право само на законната лихва за върху неплатената сума за периода на забавата, а сумата от 96 лева не съответства на никаква допълнителна услуга по договора , при което не може да бъде претендирана и на основанието по чл. 10а ал. 2 от същия закон, а в самия договор липсва клауза, от кято това вземане да личи.

Разпечатката съдържа 46 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9738e92b-000f-403c-8b5e-86209b87aa18