Решение № 570 от 17.02.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 570 гр. Варна, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20253110102248 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод предявени от М. И. М., ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна, ул. "****" № 16, вх.Б, ет.2, ап.10, против Я. П. П., ЕГН:********** и И. И. К., ЕГН:********** кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415,ал.1, във вр.с 422, ал.1 ГПК, чл. 240 от ЗЗД, във вр.с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че Я. П. П., ЕГН:********** и И. И. К., ЕГН:********** дължат солидарно на ищеца М. И. М., ЕГН:********** следните суми, за които е издадена заповед №738/12.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 1659/2024г. на ВРС, а именно: сумата от 8 000 (осем хиляди) лева, представляваща неизплатена главница по договор за заем от 22.02.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението - 09.02.2024 г. до окончателното изплащане, на задължението, както и сумата от 1610,87 лв., представляваща мораторна лихва за периода 23.05.2022 г. - 08.02.2024 г.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът твърди, че между него в качеството му на заемодател, и длъжниците Я. П. П.и И. И. К., в качеството им на заематели, е сключен договор за заем от 22.02.2022 год. с нотариална заверка на подписите на страните. Твърди, че съгласно договора заемодателят е предоставил на заемателите безлихвен заем в размер на 8 000 (осем хиляди) лева за срок от три месеца, считано от 1 подписване на договора. Твърди, че на уговорения в договора падеж22.05.2022 год. заемателите не са върнали предоставената им сума и са изпаднали в забава, считано от23.05.2022год. Твърди, че заемателите са съпрузи, като заетата сума е предназначена за задоволяване нуждите на семейството, поради което приема, че те отговарят солидарно за задължението си към него.

Твърди, че на 09.02.2024 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК до Варненския районен съд срещу И. И. К. и Я. П.

П., за неизпълнение на поетото от ответниците с договора задължение за връщане на предоставената им сума, както и законна лихва. Въз основа на заявлението е образувано частно гражданско дело № 1659/2024г. по описа на ВРС и на 12.02.2024 г. заповедният съд е издал Заповед № 738 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която е разпоредил на ответниците да заплатят солидарно на кредитора сумата от 8 000 лв., представляваща неизплатена главница по договора за заем от 22.02.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението - 09.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1610,87 лв'., представляваща мораторна лихва за периода 23.05.2022 г. - 08.02.2024 г., както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски за държавна такса от 160 лв. и адвокатско възнаграждение от 510 лв.

Твърди, че нa 17.02.2025 г. е уведомен, че Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжниците при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането.

Ответниците в срока за отговор, чрез назначен особен представител депозират такъв, с който оспорват изцяло предявения иск. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца. Оспорва реалното предаване на процесната сума от 8000лв. На следващо място възразява, че заетата сума е върната на ищеца. Оспорва, че предоставената сума е ползвана за задоволяване на семейни нужди. Релевира доводи за погасяване на вземането за главница и лихви по давност. Възразява за нищожност на договора, поради накърняване на добрите нрави, както и за неговата унищожаемост, като сключен при грешка, евентуално като сключен поради измама, евентуално заплашване, евентуално като сключен при условията на крайна нужда. Моли 2 съда да отхвърли като неоснователни и недоказани исковите претенции, както и за присъждане на направените в производството съдебно-деловодни разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

В хода на производството бяха представени и приети следните писмени доказателства: изисканото и приложено ч.гр.д.№ 1659/2024 г. по описа на ВРС, 49 състав; Договор за заем от 22.02.2022 г. сключен между страните, с нотариална заверка на подписите/с рег.№ 411/2022г./ по описа на Нотариус Стелиана Костадинова с рег.№ 466 на Нотариалната камара, с район на действие РС Варна.

По искане на ищеца бяха събрани гласни доказателства, посредством разпит на свидетеля Б. Е. Х.в /без родство и дела със страните/, който излага, че познава М. М. от повече от 10 години и са приятели. Заявява, че през 2022 г. ищецът дал паричен заем на едно семейство в размер на 8 хил.лв.

Бил с него, тъй като имал повече пари в себе си и се притеснявал. Дал ги на едно семейство, до колкото помни се казвали И. и Я.. Това станало пред една нотариална кантора, до колкото помни на нотариус СтелиЯ. Константинова.

Заявява, че страните подписали нотариален договор и затова се срещнали пред нотариуса. Смият свидетел не влязъл при нотариуса, а останал навън. Видял ищеца и ответниците като се срещнали и до колкото знае, се качили да правят този договор за този заем. Заявява, че от М. знае, че тези пари не са върнати до сега. Казал му, че ответниците са го лъгали и че са извън България в момента.

Заявява, че информацията, че ще им дава заем я имам само от ищеца.

Свидетелят го изчакал пред нотариуса. Той се върнал със сключен договор.

Ищецът излязъл с ответниците, но те си поели по техния път, а свидетеля и М. продължили.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове с правна квалификация чл. 240, ал.1 ЗЗД ищецът следва да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, а именно наличието на валидни правоотношения по договори за заем 3 между него и ответниците, както и настъпването на изискуемост на задълженията.

В случай на установяване на горните предпоставки, за отхвърляне на предявените искове, ответниците следва да докажат точно изпълнение на задълженията си или правоизключващите си възражения.

При анализа на събраните по делото доказателства в съвкупност, се налага изводът, че посочените в исковата молба суми са реално предадени в заем от ищеца на двамата ответници, със задължение да ги върне в тримесечен срок. За да достигне до това заключение, съдът изцяло кредитира приложения Договор за заем от 22.02.2022 г. сключен между страните, с нотариална заверка на подписите/с рег.№ 411/2022г./ по описа на Нотариус Стелиана Костадинова с рег.№ 466 на Нотариалната камара, с район на действие РС Варна, както и показанията на свидетеля Б. Е. Х.в като ясни, последователни и безпротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.

Съдът приема за безспорно, че на 22.02.2022г. ищецът М. И. М. е предоставил на Я. П. П. и И. И. К. сумата от 8000лв. в заем, със задължение да я върнат в срок от три месеца от датата на сключването на договора.

Безспорно е, че заемът е предоставен, без да е уговорено задължение на ответниците да дължат на ищеца договорна лихва за ползването на сумата в договорения тримесечен срок.

Съобразно чл.240, ал.4 ЗЗД, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. В случая се установява, че при сключване на договора за заем е регламентиран и падеж на задължението на ответниците за връщане на заетата сума, а именно тримесечен срок от 22.02.2022г.

По делото не са ангажирани доказателства за заплащане на претендираните суми.

Изложените мотиви обуславят основателност на предявените искове, поради което същите следва да бъдат уважени изцяло. С оглед отправеното искане, сумата от 8000лв следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение-09.02.2024г.

4

Съдът намира, че предвид изрично договорения между страните падеж, ответниците дължат на ищеца обезщетение за забава в размер на 1610.87 лв., представляващо размер на законната лихва за процесния период от 23.05.2022 г. – датата на изискуемост на задължението до 08.02.2024 г. – датата на предявяване на заявлението в съда.

С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и представените доказателства, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер от 550лв заплатено адвокатско възнаграждение, 225лв. заплатена държавна такса и 800лв. за възнаграждение на особен представител, както и разноските в заповедното производство сумата от 160.00 лв. внесена по делото държавна такса и сумата от 510.00 лв. адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответниците Я. П. П.,

ЕГН:********** и И. И. К., ЕГН:**********, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО НА ищеца М. И. М., ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна, ул. "****" № 16, вх.Б, ет.2, ап.10 сумата от 4090,34 евро/четири хиляди и деветдесет евро и 34 евроцента/ /8000 лева/, представляваща неизплатена главница по договор за заем от 22.02.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението 09.02.2024 г. до окончателното изплащане, на задължението, както и сумата от 823,63 евро/осемстотин двадесет и три евро и 63 евроцента/ /1610,87 лв./, представляваща мораторна лихва за периода 23.05.2022 г. - 08.02.2024 г. , за които е издадена заповед №738/12.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 1659/2024г. на ВРС, на основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл. 415, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Я. П. П., ЕГН:********** и И. И. К., ЕГН:**********, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО НА ищеца М. И. М., ЕГН:**********, с адрес: гр.

Варна, ул. "****" № 16, вх.Б, ет.2, ап.10 СУМАТА от 805,28 евро/осемстотин и пет евро и 28 евроцента/, за сторените по настоящото исково производство разноски пред РС-Варна от ищеца, както и сумата от 342,57 евро/триста четиридесет и две евро и 57 евроцента/, представляваща сторените разноски от ищеца в производството по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1659/2024г. на ВРС, на 5 основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6