Протокол № 384 от 06.03.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 384 гр. В., 06.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Славова при участието на секретаря Димитричка Д. Г.а и прокурора Д. Р. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Гражданско дело № 20223100102093 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:01 часа се явиха:

Ищецът Д. Г. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В. М. и адв.

Н., редовно упълномощени и приети от съда от днес.

Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РБ редовно призована, представлява се от прокурор Д. Н. – приета от съда от днес.

Адв. М.: Няма пречки. Моля да се даде ход на делото.

Прокурор Н.: Няма пречки. Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. М.: Поддържам иска така, както е предявен. Оспорвам депозирания писмен отговор. Запозната съм с доклада. Нямам възражения. По отношение на доклада моля да бъде отразено, че претендираното обезщетение не е в размер на 3734,79 лв. /три хиляди седемстотин тридесет и четири лв. и 79 ст./, което представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди върху внесена парична гаранция по взета мярка за неотклонение в размер на 10 000 лв. за периода от 12.01.2013 г. до 14.09.2016 г., а претенцията ни е в размер на 1428,31 лв. /хиляда четиристотин двадесет и осем лв. и 38 ст./ и е за периода от 16.01.2013 г. / внасяне на гаранцията / до 12.06.2014 г. /връщане на гаранцията/, за което с уточняваща молба от 14.11.2022 г. сме представили справка от ОД на МВР - В., за конкретно установения период.

Прокурор Н.: Поддържам отговора така, както е изложен от колегата. Запозната съм 1 с доклада. Нямам възражения и допълнения към него.

СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към

ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Производството е образувано по предявените от Д. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес в гр. В., ул. „****, срещу ПРОКУРАТУРАТА на РБ, представлявана от Главния прокурор на РБ, с адрес гр. ****, искове с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3, от ЗОДОВ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди -притеснения, страх и постоянен стрес, уронване престижа и доброто име на ищеца в обществото, сумата от 1428,31 лв. /хиляда четиристотин двадесет и осем лева и 31 ст./ представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващи законна лихва върху внесената парична гаранция по взета мярка за неотклонение в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/ за периода от 16.01.2013 г. /внасяне на гаранцията/ до 12.06.2014 г. /връщане на гаранцията/, за което с уточняваща молба от 14.11.2022 г. е представена справка на ОД на МВР- В., за конкретно установения период, сумата от 34 607.71 лв. /тридесет и четири хиляди шестстотин и седем лева и 71 ст./, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващи законна лихва върху отнетата с протокол за претърсване и изземване сума в размер на 34 220 лв. за периода от изземването - 15.10.2012 год. до депозиране на настоящата искова молба в съда - 30.09.2022 г., сумата от 25 000лв. /двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващи пропусната полза, а именно нереализирана печалба от комисионно възнаграждение /по 10 лв. ма тон/ по Комисионен Договор от 25.09.2012 г., сключен между „Лабас" ООД и Д. Г. Д., всички резултат на незаконно повдигнато по ДП 24/2012г. по описа на БОП В. обвинение и поддържането му в съдебна фаза, производството по което е приключило с прекратяване на наказателното производство по отношение на подсъдимия, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се и разноските за производството.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са:

В исковата молба се твърди, че на 15.10.2012 год. Д. Д. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 253, ал. 5 пр. I, вр. чл. 253, ал.2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК по образувано ДП № 24/2012г. по описа на отдел БОП - В..

На 15.10.2012 год. е задържан с постановление № 1635/16.10.2012 год. по описа на Окръжна прокуратура - В. по ДП № 24/2012 год. по описа на БОП - В. за срок от 72 часа, след което му е взета мярка за неотклонение „Домашен арест" по ЧНД № 1288/18.10.2012г. и е освободен от ареста.

На 03.06.2015 год., Д. Г. Д. е привлечен като обвиняем от Окръжна Прокуратура - В. за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 20, ал. 2 от НК по ДП № 251/2013г. На 09.06.2015 год. от 10:30 ч. до 15:10 ч. в присъствието на упълномощен защитник му е предявено предварително производство.

2

Образувано е НОХД № 818/2015 год. по описа на Окръжен съд - гр. В..

По така образуваното съдебно дело, ищецът е взел участия по наказателното дело, като се е явявал по съдебни заседания три пъти с времетраене общо от около 3 часа. На 20.05.2016 год., съдът прекратява съдебното производство по НОХД № 818/2015 год. по описа на ВОС и връща същото на ВОП за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

На 14.09.2016 год. на Д. Д. му е предявен нов обвинителен акт за престъпление по чл.

255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 20, ал. 2 от НК по ДП № 251/2013 год. по описа на ОСО при ОП - В..

На 16.09.2016 год. е образувано ново НОХД под номер № 1163 по описа за 2016 год. на Окръжен Съд - В.. По новообразуваното дело, ищецът се е явявал на 8 съдебни заседания с общо времетраене 14 часа. В съдебното заседание на 02.10.2017 год. е прекратено наказателното производство по отношение на подсъдимия Д. поради недоказаност на участието му в предявеното му обвинение за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т.

7, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тоест наказателното производство е прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето - Д..

При задържането на Д. Д. са иззети от него веществени доказателства, в това число и сумата 34 220 лв. С Определението на ВОС постановено на 02.10.2017 год. в съдебно заседание за прекратяването на наказателното производство по отношение на Д., е разпоредено да му бъдат върнати иззетите веществени доказателства и сумата от 34 220 лева. С Резолюция на Окръжна Прокуратура - гр. В. от 18.10.2017 год. се пояснява, че Определението на ВОС не може да бъде изпълнено в частта му, с която е постановено връщането на сумата 34 220 лв., тъй като върху тази сума има наложен запор по изпълнително дело № 2017311046180 с взискател КПКОНПИ - ТД В..

С определение № 2030/01.08.2017 год. по ч.гр.д. № 1675/2017 год. на ВОС е допуснато обезпечение на бъдещ иск на КПКОНПИ, чрез налагане на запор върху гореописаната сума от 34 220 лв. Въз основа на издадената обезпечителна заповед, по молба на комисията е образувано изпълнително дело № 2017311046180 по описа на СИС при ВРС и на 03.10.2017 год., паричната сума е запорирана от държавния съдебен изпълнител. След гореописаното обезпечение, в едномесечния срок е предявен иск от КПКОНПИ, като е образувано гр. д. № 2281 /2017 год. по описа на Окръжен съд - гр. В..

В проведено о.с.з. на 08.07.2022 год. по делото, същото е спряно с определение на съда, на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК до постановяване на тълкувателно решение, образувано във ВКС, имащо преюдициално значение за правилното разрешаване на спора.

Към датата на предявяване на настоящата искова молба, тази сума от 34 220 лв. продължава да е запорирана.

С Постановления на Окръжна Прокуратура - В. от 13.12.2012г., 09.05.2014г., 05.03.2015г. има постановени откази за връщане на иззетата сума, както и Определение № 268/17.03.2015г. по ЧНД 340/2015г. на ВОС потвърждава Постановление на ВОП от 3

05.03.2015г., с което е отказано връщане на парични суми.

Ищецът е бил ангажиран с провеждането на досъдебно и съдебно производство, което му се е отразило неблагоприятно, като е предизвикало у него наличието на стрес, довел до постоянно безпокойство, изолиране от близки и познати, прояви на безсъние, съпроводено с главоболие, неудачи в личния живот, отразяване на наказателното производство в местната преса, промяна в поведението му към околните, психично затормозяване, затруднения да упражнява работните си ангажименти, ограничаване на социалните контакти, негативни изживявания за опозореност. Вреди от незаконното наказателно преследване представлява и претърпяна в ищеца коренна промяна в живота: прекратяване на трудовите правоотношения поради образуваното наказателно производство, невъзможност за намиране на работа, промяна в психическото състояние на ищеца, изразяваща се в раздразнителност, избухливост без причина, периодично главоболие, поглъщане от негативни мисли и страх, рязка промяна в емоционалното състояние - често изпадане в депресивни състояния, нежелание за среща с никого, състояние на постоянен стрес, влошаване на здравословното състояние, изпитвани срам и притеснения от публичната известност на името на ищеца вследствие на публикувани от компетентните органи прессъобщения, фобия от гледане на телевизия, слушане на радио и четене на вестници и свързани с тях остро сърцебиене, шум в ушите, влошаване на настроението, засягане на репутация в обществото и злепоставяне, показване на статии за наказателното преследване в интернет търсачка.

Доказателства за гореописаното състояние на ищеца са Постановленията на прокуратурата, с които се разрешава на Д. по време на взетата мярка за неотклонение „Домашен арест" да напуска жилището си за посещения при различни лекари в периода 09.11.2012 год. -28.01.2013 год. (Том VI на ДП № 251/2013г.). На ищеца му се е налагало да иска разрешение и да напуска страната в периода 14.05.2013 год. -16.05.2013 год. и 06.02.2014 год. - 09.02.2014 год. по повод осъществяване на търговска дейност, което от своя страна е ограничавало свободното придвижване на Д..

Ответникът в отговора си в срока по чл. 131 от ГПК, сочи, че исковете са недопустими, както и неоснователни и недоказани.

Наказателното производство срещу ищеца е било прекратено на основание чл. 369, ал. 4, пр. 2 и пр. 3 НПК с определение от 02.10.2017 г. на ОС-В. по НОХД № 1163/2016 г.

В чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е използвана техниката на изчерпателно изброяване на основанията, а не на примерно изброяване. Законодателят е ограничил приложното поле на специалния закон само до определени хипотези на вредоносна дейност на правозащитните органи. Прекратяването на наказателното производство на основание чл. 369, ал. 4 НПК не е сред изрично посочените хипотези. Прекратявайки наказателното производство на посоченото основание, съдът не прави, нито правна преценка, че деянието не представлява престъпление, нито фактическа, че деянието е извършено от лицето - че повдигнатото и предявено обвинение е подкрепено от събраните по делото доказателства.

4

Предвид изложеното не е налице фактическия състав за отговорност на държавата и по чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.

Сочи се, че от момента на прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца - 02.10.2017 г. /на основание чл. 369, ал. 5 от НПК, в редакцията му към 2017 г., определенията на съда по ал. 3 на същия текст са окончателни/ до момента на подаване на исковата молба са изминали 5 години и следователно, съгласно чл. 110 от ЗЗД е изтекла погасителната давност по отношение на ищцовото вземане както за имуществени, така и за неимуществени вреди. Поради това исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради изтекла погасителна давност.

Посочва се, че не са представени доказателства за вредите, както и за причинно следствена връзка между евентуално претърпените неимуществени вреди и воденото наказателно производство.

Видно от справката за съдимост на Д. Д., същият е многократно осъждан, като с присъда № 58/12.05.2010 г. по НОХД № 1552/2009 г. по описа на ВОС, в сила от 28.05.2010 г. ищецът е осъден за престъпления по чл. 257, ал. 1, вр. чл. 255, ал. 1, пр. 2 от НК като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с три години изпитателен срок.