Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2118 от 10.06.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 2237/2024
Вид
Решение № 2118
Подписан
10.06.2025
В сила
05.08.2025
Състав
ВЕСЕЛА СТОЯНОВА ДОНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.44,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44,ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59,ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.183,ал.2 и ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.183,ал.2 и ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2118 гр. София, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110202237 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.189,ал.14 Закон за движението по пътищата /ЗДв.П/, обнародван ДВ бр.20 от 05 март 1999година, в сила от 01 септември 1999година - редакция на разпоредбата след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.10 от 01 февруари 2011година и тези, обнародвани ДВ бр.101 от 20 декември 2016година, в сила от 21 януари 2017година /предишен чл.189,ал.6 ЗДв.П/ вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година.

Образувано е по жалба на К. А. Т., подадена срещу наказателно постановление №23-4332-028914, издадено на 30 ноември 2023година от началник Сектор в СДВР-ОПП, с което му е наложено административно наказание “глоба”, в размер 50лв., на основание чл.183,ал.4,т.6 ЗДв.П актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.19 от 13 март 2015година, за това, че на 23 ноември 2023година, около 12:45/12:51часа, в град София, кв.”Челопечене”, по ул.”Ангел Маджаров”, в посоката от ул.“Лаката” към ул.”Челопешко шосе”, е управлявал товарен автомобил, собственост на 1 юридическо лице, марка”RENAULT”, модел”MASTER”, с регистрационен номер СВ **** ТР, като Т., в качеството на водач, е използвал мобилен телефон, без устройство, позволяващо това да бъде сторено без участие на ръцете му - административно нарушение по чл.104а ЗДв.П - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.19 от 13 март 2015година.

В жалбата, подадена в приложимия законоустановен четиринадесетдневен срок /чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.59,ал.2 ЗАНН - редакция на последната разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година/, бланкетно се оспорва законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление.

Пред съда по отношение на административнонаказания К. А. Т., в процесуалното качество на жалбоподател, делото е разгледано при нередовна процедура по призоваване и в отсъствие на Т., при приложена конкретно хипотеза по чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.61,ал.4 /предишна ал.2/ ЗАНН - редакция на последната разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебното заседание не изпраща представител, но своевременно, чрез представители по пълномощно /лист 28 и лист 30 от делото/, депозирали “писмени бележки”, съотв. вх.

№317534/08.10.2024г. и вх.№330977/18.10.2024г. по описа на Софийски районен съд, Обща регистратура /лист 26-27 и лист 29 от делото/, взема становище по жалбата и по предмета на правния спор по същество, конкретно в насока наличие на предпоставки за “оставяне в сила” на атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и правилно, а ”отхвърляне” на жалбата като необоснована и недоказана, при отправено и изрично искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В същото време е формулирано и изрично възражение за прекомерност, при положение, че е претендирано от жалбоподателя и неговата защита адвокатско възнаграждение, формиращо направени от Т. деловодни разноски и в случай, че делото се реши в полза на последния.

2

Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от разпоредбата на чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.62 ЗАНН, Софийска районна прокуратура /С./ не се възползва от изрично разяснената възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо”.

Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с която е сезиран, съобрази своевременно изразеното в писмен вид в хода и за целите на съдебното производство, становище от представляващи по пълномощно въззиваемата страна и обсъди наличните по делото материали и събрани доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят К. А. Т., ЕГН **********, с единствен известен по делото адрес, посочен в жалбата, а и съответстващ на адресната регистрация на лицето - град София, ***** е правоспособен водач на моторно превозно средство, с валидно към 23 ноември 2023година, издадено от компетентни органи в Република България на 27 януари 2017година, свидетелство за управление на МПС №283211168, конкретно от Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ при Министерство на вътрешните работи /МВР/ на Република България, като отново видно от приложена по делото подробна справка/картон на водача, изготвена по данни в автоматизирана система на МВР на Република България, към релевантната дата 23 ноември 2023година, Т. многократно в качеството на водач на моторно превозно средство бил наказван по административен ред за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата.

На последната цитирана дата, в светлата част от денонощието, малко преди 13:00часа, жалбоподателят К. Т. се движел по ”основната пътна артерия” - ул.”Ангел Маджаров”, в град София, кв.”Челопечене” и в посоката от ул.”Лаката” към ул.”Челопешко шосе”, управлявайки ”фирмен”, на ”фирма за доставки”, товарен автомобил, марка”RENAULT”, модел”MASTER”, с регистрационен номер СВ * ТР, в *****който пътувал сам. В процеса на придвижването на автомобила и в района на кръстовище, при осигурена добра видимост, водачът привлякъл вниманието на изпълнявал служебните си задължения, включително по съблюдаване спазването от участниците в движението на правилата за движение по пътищата, в рамките на смяна и 3 придвижвайки се със служебен полицейски автомобил, озовавайки се именно по този начин от лявата страна на ”бус”-а и в посоката на придвижване на последния, по друг начин казано - ”с нашия служебен автомобил фактически излизаме перпендикулярно и от страната на водача на буса”, дежурен екип на 05 РУ-СДВР, в състава на който били свидетелите Л. Г. и Петьо Миладинов. В ситуацията, практически непосредствено и от неголямо разстояние, полицейските служители възприели ”водача да държи в ръката си мобилен телефон”, следвано от подаване на светлинен и звуков сигнал от патрулния автомобил към водача на ”бус”-а, за спиране и проверка. На свой ред Т. спрял, изпълнявайки безусловно указанията на контролите органи, включително в хода на предприетата проверка, в рамките на която и реализирана на мястото на спирането, Т., чиято самоличност като водач на първо време била надлежно установена, представил изисканите му от контролните органи документи - негови и на шофираната кола. При това положение, като и му била разяснена причината за спирането, на фона на обстоятелството, че от страна на контролните органи, в рамките на правомощията им, не били установени други нарушения от страна на Т., в качеството на водач на конкретно моторно превозно средство в ситуацията, се пристъпило към образуване на административнонаказателно производство, със съставянето на жалбоподателя, от страна на свидетел Г. и в присъствието на колегата му, в качеството на свидетел, а и такъв по делото Петьо Миладинов, на акт, бланков №1123904, за установяване на административно нарушение по чл.104а ЗДв.П, описано като изразило се в това, че Т., управлявайки на 23 ноември 2023година, във времето около 12:45/12:51часа, в град София, кв.”Челопечене”, по ул.”Ангел Маджаров”, в посоката от ул.“Лаката” към ул.”Челопешко шосе”, товарен автомобил, собственост на юридическо лице, , марка”RENAULT”, модел”MASTER”, с регистрационен номер СВ 68 45 ТР, е използвал мобилен телефон по време на шофирането, но без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете на водача. Актът бил съставен на място, при самата проверка и установяването на нарушението, бил предявен, подписан само с отбелязване ”имам възражения”, но без да били формулирани конкретни такива и препис бил връчен на жалбоподателя, отново лично на 23 ноември 2023година. Впоследствие, на 30 ноември 2023година, практически в приложимия 7-дневен срок за писмени възражения, според действащата 4 разпоредба на чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.44,ал.1 ЗАНН редакция на последната разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година, въз основа на акта началник Сектор в СДВР-ОПП издал атакуваното наказателно постановление №23-4332-028914, с което била ангажирана личната административнонаказателна отговорност на К. Т., с налагането на административно наказание “глоба”, в размер 50лв., на основание чл.183,ал.4,т.6 ЗДв.П, за нарушението, описано от фактическа и правна страна по идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в акта за неговото установяване.

С оглед жалбата, предвид естеството на вмененото нарушение и начина на установяването му, за проверка на обстоятелствата, отразени в акта и в наказателното постановление, по делото преимуществено са събрани гласни доказателства, чрез показания на разпитаните в качеството на свидетели, актосъставител Л. Г. и свидетел по акта Петьо Миладинов двамата ангажирани в процедурата по образуване на административнонаказателното производство, но и непосредствено с процеса по установяване на самото нарушение, явявайки се очевидци на последното, както са приобщени писмени материали, основно такива, представляващи приложение по изпратената в съда административнонаказателна преписка, а именно подробна справка/картон на водача, за статуса на жалбоподателя като правоспособен водач на моторно превозно средство и за наличието на съставени на лицето, в качеството му на водач на моторно превозно средство, актове и фишове и издадени наказателни постановления за нарушения на правилата за движение по пътищата и с отношение към установяване компетентността на актосъставителя и на наказващия орган, заповеди №8121К-13318/23.10.2019г., ведно с приложение, представляващо акт за встъпване в длъжност и №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, последната представена и в открито съдебно заседание, в изпълнение указания на съдията-докладчик, с адресат въззиваемата страна /лист 68-69 от делото/.

С оглед характера на настоящото съдебно производство, предвид, че сезиращата жалба има бланкетен характер, от гл.т. естество на констатираното нарушение, а и начин на установяване, с изброяването на материалите, 5 формиращи доказателствената съвкупност, съдът и изразява позиция, че в рамките на собствените си правомощия, отнесено към казуса, е взел необходимите и възможни мерки за разкриването на обективната истина, но същевременно и е осигурил достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове позицията си по делото, респ. преценява, че събраните гласни доказателства, чрез показанията на разпитаните свидетели, обсъдени поотделно, заедно, но и във връзка с приобщените писмени материали, установяват убедително именно гореизложената фактическа обстановка, като практически и са еднопосочни, поради което съставът и не е поставен в хипотеза да анализира материалите от доказателствената съвкупност, както да излага съображения, кои от тях приема, а кои - не.

Предвид изложеното, съобразно жалбата, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразното издаване на атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема следното:

На първо място отчита, че жалбата на К. А. Т. е допустима /подадена е била в приложимия законоустановен 14-дневен срок за обжалване, при положение, че наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на 23 януари 2024година, а и жалбата е била депозирана “на гише” при административнонаказващия орган на същата дата - 23 януари 2024година, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен съд, от лице, имащо право на жалба, по законоустановения ред и отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. подлежи на разглеждане по същество, за оценка на основателността.