Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 230 от 07.07.2022, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 704/2021
Вид
Решение № 230
Подписан
07.07.2022
В сила
16.01.2023
Състав
ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • § 7, ал. 1, точка 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за общинската собственост

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. ХАСКОВО, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Гражданско дело № 20215600100704 по описа за 2021 година Предявен е иск с правно основание чл. 50, вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Гражданско дело № 704/2021 г., по описа на Окръжен съд – Хасково е образувано по искова молба с вх. № 4902/26.11.2021 г., подадена от М. В. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. М., ул. ,,К.П.В.‘ бл. 2, вх. А, ап. 12, чрез адв. К.Г., АК – Хасково, преупълномощен от Адвокатско дружество ,,Г. и М.‘‘, БУЛСТАТ *********, против Община М., ЕИК *********, със седалище гр. М., ул. ,П.А.‘‘№ 1, представлявана от кмета на общината Е.С.Ю., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

Цената на предявения с искова молба с вх. № 4902/26.11.2021 г. иск за обезщетение за неимуществени вреди е бил в размер на 30 000лв., представляващ частичен иск от 60 000лв. На основание чл. 214, ал. 1, изр. 2 от ГПК в съдебно заседание на 13.06.2022 г. е допуснато изменение на размера на същия, който е увеличен от 30 000 лв. на 50 000лв., представляващ пълния и окончателен размер на паричното притезание. Претенцията за имуществени вреди е в размер на 484,80лв.

В исковата молба се твърди, че на 03.05.2021 г., в гр. М. в зоната за отдих до брега на река Арда ищецът заедно с компания от негови приятели се били събрали и седнали на една от дървените беседки, построени по проект ,,Алтернативния туризъм в М. и А. – Заедно можем повече‘‘. Неочаквано и без никакво предупреждение въпросната дървена беседка, в която компанията била седнала внезапно рухнала, като натрупала/затиснала доверителя ми М.И., причинявайки му множество тежки травматични увреждания.

Непосредствено след злополуката приятелите на ищеца се обадили на спешния номер 112 и повикали линейка, която след пристигането си транспортирала М.И. в УМБАЛ ,,Проф. д-р Ст. Киркович‘‘ АД – гр. Стара Загора.

В болничното заведение ищецът бил приет в увредено общо състояние като след извършени му редица прегледи, изследвания и рентгенографии, лекарите установили, че вследствие на злополуката М.И. е получил следните увреждания: счупване на лявата 1 глезенна става и на лявата ключица. Поради тежестта и сложността на получената от И. фрактура в областта на левия глезен, на 04.05.2021 г. той бил подложен на оперативна интервенция, при която му било извършено открито наместване на фрактурата с вътрешно фиксация с метална остеосинтеза на тибия фибула. Престоят на ищеца в болничното заведение продължил от 03.05.2021-09.05.2021г., когато той бил изписан с препоръки за спазване на строг хигиенно-диетичен и охранителен режим, както и да не натоварва оперираният си крак и да не натоварва лявото рамо и ръка в областта на фрактурата на ключицата. Предвид получените увреждания, за период от около месец и половина ищецът бил много трудноподвижен, не можел да се обслужва самостоятелно, което наложило да ангажира постоянно близките си, които да му помагат за извършване на ежедневните битови и хигиенни навици. Отделно от това първите месеци след злополуката, болките които М.И. изпитвал били непрекъснати, което налагало ежедневно да приема медикаменти. Към настоящия момент ищецът все още провеждал рехабилитационни процедури, но движенията в областта на левия му глезен и лявата ключица продължавали да бъдат болезнени и с ограничен обем. Същевременно ищецът започнал да изпитва световъртеж, главоболие, гадене и замаяност, поради което потърсил помощ от лекар-невролог, който при прегледа установил наличие на стеснение на задните дискови пространства на нива С4-С5 и С5-С6дископатия.От друга страна, преживеният инцидент се отразил тежко и на психиката на ищеца. Първите месеци след злополуката той страдал от нарушения на съня, имал кошмарни съновидения и паник атаки, не желаел да излиза никъде и да комуникира.

Понастоящем той продължавал да изпитва потиснатост и страх от закрити малки помещения.

Ищецът се позовава на разпоредбите на чл. 11, ал. 1 от ЗОбсС и чл. 50 от ЗЗД.

Сочи, че отговорността по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна и е свързана със задължението за упражняване на надзор върху съответната вещ. Инцидентът, при който е пострадал М.И., е станал на територията на зоната за отдих край р. Арда, която зона била публична общинска собственост и се стопанисвала от общ. М., вкл. и изградените в нея беседки и барбекюта.

Сочи се още, че на основание чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на пострайките върху нея.

Правният интерес от предявяване на иска е обоснован с обстоятелството, че на ищеца са причинени имуществени и неимуществени вреди, произлезли от вещ, която е собственост на ответника. Така аргументирано се иска съдът да постанови решение, с което да осъди община М., ЕИК *********, със седалище гр. М., ул. ,П.А.‘‘№ 1, представлявана от кмета на общината Е.С.Ю., да заплати на М. В. ИВ., ЕГН **********, сумата в размер на 50 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на инцидент настъпил на 03.05.2021 г. в гр. М., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата в размер на 484,80лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, в резултат на инцидент настъпил на 03.05.2021 г. в гр. М., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на обезщетението.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност, алтернативно частична основателност на иска.

Сочи, че получените увреждания не са в резултат на неполагане обичайна грижа и поддръжка на съоръженията за отдих, а са в резултат на случайно събитие, което било провокирано от поведението на групата младежи, в която е бил и ищецът. Алтернативно се сочи, че претендираният размер на имуществените вреди е необосновано завишен.

На процесната дата младежите били проявили темперамент по време на престоя си на беседката, като имало бутане на колоните и люшкане, при което се е получило частично срутване на беседката довело до настъпване на вредоносния резултат /увреждания/. Образувана била комисия, която обследвала причината за настъпилия 2 инцидент. С констативен протокол от 14.05.2021 г. се установило, че вследствие цикличното овлажняване от дъждовете, снеготопенето и разлива на река Арда били започнали частично и в лека форма гниещи процеси по дървената конструктивна част на беседката. Основите й са били разположени в пясъчна основа под положена настилка от гнайсов камък, което е допринесло да не може да бъде установен с просто око процесът на гниене на дървената конструкция. Действително това било причината за срутването, но не – единствена, тъй като е била оказана и физическа намеса от страна поне на ищеца, доколкото само той е пострадалото лице. Описаните от ищеца травми отговаряли на механизъм на причиняване като от набиране на греда, люлеене върху нея и при пропадане на основата падане на лява страна и счупване на глезенна става, а от удара на падналата греда - и на ключицата.

Следователно било налице елемент на съпричиняване на събитието. От друга страна налице било и елемент на случайност на събитието, тъй като гниенето на конструкцията било прикрито от гнайса, който е закривал основните елементи и не могло да бъде забелязано.

Травмите на ищеца представлявали временно разстройство на здравето, неопасно за живота му. Оспорват твърдението ищецът да е с увредена психика и наличието на стеснение на задните дискови пространства на нива С4-С5 и С5-С6-дископатия заболяване в резултат на инцидента.

По делото са представени писмени доказателства, които като относими, допустими и необходими са приети и приобщени към доказателствената съвкупност.

Събрани са и гласни доказателства посредством разпит на свидетелите, водени от ищцовата страна – Х.Д.Д., Н.В. И., Г.А. И.а.

Назначени са строително-техническа и съдебно-медицинска експертизи.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 03.05.2021 г., ищецът заедно с група негови приятели от 6 души се събрали да прекарат време в ‘‘Зона за отдих‘‘, в гр. М. и седнали на една от дървените беседки там, построени по проект ‘‘Алтернативния туризъм в М. и А. – Заедно можем повече‘‘. В следобедните часове на посочената дата, докато на пейките на дървеното съоръжение са стояли четирима души от приятелската компания, се чуло пропукване, покривът му се срутил и затрупал М.И.. Другите трима успяли да се измъкнат преди рухването на горната част на беседката, но ищецът не съумял и легнал на земята, за да предпази главата си. На помощ са се притекли намиращите наоколо, които заедно с неговите приятели вдигнали сринатия на земята покрив, за да извадят ищеца, останал затиснат под него. Непосредствено след случилото се ищецът имал видими наранявания – множество охлузвания и подут глезен, като до пристигането на екип на спешна медицинска помощ бил превързан, след което са го транспортирали в гр. Хасково, а от там до УМБАЛ ,,Проф. д-р Ст. Киркович‘‘ АД – гр. Стара Загора. В лечебното заведение е била поставена окончателна диагноза счупване на лявата глезена става и счупване на лявата ключица (съгласно медицинската терминология - фрактура малеоли медиалис крусис синистра и фрактура клавикуле синистра). Извършена е била оперативна интервенция, при която е било направено открито наместване и фиксация с метална остеосинтеза (закрепващ винт) на вътрешния глезен.

Счупването на лявата ключица било имобилизирано с мека превръзка тип митела.

Болничният престой на ищеца в УМБАЛ ,,Проф. д-р Ст. Киркович‘‘ АД – гр. Стара Загора продължил 6 дни и на 09.05.2021 г. бил изписан с подобрено състояние и с препоръки от лекуващия лекар за ползване на помощни средства при ходене, без да натоварва оперирания крайник за 2 месеца, както и за носене на имобилизацията с митела на ляв горен крайник 30 дни, с оглед фрактурата на ключицата. За поставения имплант чрез оперативна интервенция ищецът заплатил сумата от 450лв., а пролежаните дни в болницата - потребителска такса от 34,80лв. или общо 484,80лв.

Видно от представените по делото амболаторни листи, поради оплаквания за световъртеж, замаяност и гадене в продължение на 4 дни, на 15.09.2021 г. на ищеца е 3 извършен първичен преглед от невролог, при който му е поставена диагноза други периферни световъртежи, с констатирано обективно състояние координационен синдром при промяна положението на главата. От направените на И. изследвания с рентгенография е установено стеснение на задните дискови пространства на нива С4-С5 и С5-С6 (дископатия) и е била предписана терапия. Били са осъществени вторични прегледи, като съгласно анамнезата от посещението на 23.09.2021 г. ищецът е заявил, че се чувства малко по – добре, а при последващия преглед на 05.10.2021 г. му е било дадено медицинско направление за консултация с рехабилитатор.

Според показанията на свидетеля Н.В. И.-брат на ищеца, след изписването му от болницата в гр. Стара Загора, ищецът е бил на домашно лечение в гр. М.. Той е бил в болничен престой в продължение на 3 месеца, през който период основно родителите им са се грижили за него. През първия месец И. е бил неподвижен, не се е изправял и е бил в инвалиден стол. Тъй като му е била счупена и ключица, ищецът не е можел да ползва патерици. През този период И. имал нужда от постоянни грижи, предвид обстоятелството, че не можел да се обслужва сам, а освен това е имал и постоянни болки. Свидетелят излага данни още, че брат му живее в гр. С., но поради здравословното му състояние, домашното лечение било проведено в град М., като след третия месец той се върнал в гр. С.. Сочи се още, че към момента ищецът физически е по-добре, но се забелязвал стресът, който е преживял от инцидента, оперативната намеса и възстановяването. Раздвижването на увредения крайник било проведено в домашни условия. По – късно се установило, че страда от дископатия. Ищецът споделял, че му се замайва главата, като преди злополуката, според изнесеното от брат му, той нямал оплаквания в областта на врата.