Определение № 17809 от 12.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17809 гр. София, 12.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20261110102786 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Н. Ц. Т. срещу „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е депозирал отговор по реда на чл.

131 ГПК.

Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за допускането им.

Доказателственото искане на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените въпроси в исковата молба, следва да бъде отхвърлено, доколкото поставените въпроси не предполагат използването на специални знания.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на поставените въпроси в исковата молба.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.06.2026 г. от 09:50 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за кредит „Бяла карта“ от 24.09.2021г., сключен между страните по спора, както и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузите на чл. 15, чл. 21, чл.

26 и чл. 28 от договора за кредит, сключен между страните по спора.

1

Ищецът твърди, че на 24.09.2021г. сключил с ответното дружество договор за кредит „Бяла карта“ при уговорен размер на предоставената главница от 500 лева. Съгласно чл. 15 от договор в петдневен срок от активиране на предоставения платежен инструмент по договора ищецът следва да осигури едно от предвидените в договора обезпечения – банкова гаранция или поръчител, които да отговорят на предварително предвидени условия в договора. Съгласно чл. 20 от договора в случай на неизпълнение на поетото задължения за осигуряване на обезпечение ищецът следвало да заплати на ответника неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница. Ищецът поел задължения и за заплащане на лихва за забава /чл. 21, ал. 4 /, такса за административна дейност по събиране на задълженията при обявяване на кредита за предсрочно изискуем /чл. 21, ал. 5/, за заплащане на застрахователна премия /чл. 26, ал. 2/ и еднократна такса за издаване на удостоверение за липса на задължения /чл. 28/. Ищецът излага доводи, че осигуряването на обезпеченията, които да отговарят на предвидените условия по договора, съставлявало обективна трудност и водело до неминуемо възникване на задължение за заплащане на неустойка. Посредством уговорената неустойка се постигало скрито оскъпяване на кредита, увеличавал се размерът на възнаградителната лихва и представлявали сигурна печалба за кредитодателя.

Неустойката не съответствала на законоустановените обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, с което се накърнявали добрите нрави. Посредством предвидените в клаузите на чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договора такси се заобикаляла императивната норма на чл.

33, ал. 2 ЗПК. Посочва, че предвиденият ГПР в договора не съответствал на реално приложимия ГПР, т. к. при формиране на действителния ГПР се включвали и уговорените неустойка по чл. 20 и застрахователна премия по чл. 26 от договора. Въз основа на изложените фактически твърдения и правни доводи моли за прогласяване на нищожността на договор за кредит „Бяла карта“ от 24.09.2021г., сключен между страните по спора, а в условията на евентуалност за прогласяване на нищожността на клаузите на чл. 15, чл. 21, чл.

26 и чл. 28 от договора за кредит, сключен между страните по спора, на основание чл. 26, ал.

1 ЗЗД. Претендира за сторените съдебни разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Посочва, че уговорената неустойка притежава вменените й от закона обезщетителна и санкционна функции. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК не следвало да се прилага по отношение на уговорената неустойка, т. к. последната касаела допълнително задължение на кредитополучателя по договора. Евентуалното нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК водело до прогласяване за недействителна на съответната клауза от договор, но не и до прогласяване на договора за кредит за изцяло недействителен. Ответникът посочва, че начислените такси за извънсъдебно събиране на вземанията по договора не следвало да се включат в приложимия ГПР по договора и съответствали на чл.10а, ал. 1 ЗПК. При определяне на приложимия ГПР били спазени всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като размерът на ГПР съответствал на законоустановения лимит в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва при сключване на процесния договор за кредит да е сключвана застраховка. Ответникът посочва, че по силата на сключен с „Аксес Файнанс“ АД договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016г. и Приложение №1 от 20.11.2025г. към него придобил вземанията срещу ищеца по процесния договор за паричен заем от 24.09.2021г., заедно с всички обезпечения, привилегии и принадлежности. Преди прехвърляне на вземането ищецът извършил плащания за погасяване на задълженията по договора в общ размер на сумата от 1 697,49 евро. Ищецът, в качеството на длъжник, бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземанията. При така изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и за присъждане на сторените съдебни разноски в производството.

1. Разпределение на доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и евентуалните искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД

Ищецът носи доказателствена тежест да докаже сключването на договор за кредит „Бяла карта“ от 24.09.2021г. с ответника с посоченото в исковата молба съдържание, както и че договорът, съответно оспорените клаузи в съдържанието му, са нищожни на твърдените основания.

Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава въведените възражения срещу основателността на иска, включително предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените като недействителни 2 договорни клаузи са индивидуално уговорени.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за сключването на договор за кредит „Бяла карта“ от 24.09.2021г. между него и ответника „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.

УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че ще извърши служебна проверка за наличието на неравноправни договорни клаузи в съдържанието на потребителски договор, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3