Решение № 290 от 01.11.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Смолян, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20225400500279 по описа за 2022 година година И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по чл.268 и следващите ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.

Смолянскиято кръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№3684 от 20.07.2022година от

„Уг. ест.“ ЕООД, ЕИК ********* (с предишно наименование „***” ЕООД), депозираначрезпълномощника адВ. Г., срещу Решение № 180 от 05.07.2022 г. по гр. дело № 86/2022 г., по описа на PC Смолян, с което е отхвърлен, поради погасен по давност, предявеният от „***“ ЕООД против Ф. С. А. иск за установяване съществуването на вземане в размер на 36.01 лв. (тридесет и шест лв. и 01 ст.) - представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор с клиентски номер 11174443001 от дата 10.02.2016. г., сключен между Ф. С. А. и „***” ЕАД, за което са издадени фактури №1252702500/08.09.2018 г. и №1254389536/08.10.2018 г., за период на потребление от дата 08.08.2018 г. до дата 07.11.2018 г.

С въззивната жалба се атакува постановеното съдебно решение изцяло. Изложено е оплакване,че решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и се иска неговата отмяна. Претендира присъждане направените разноски в хода на съдебното производство пред двете инстанции в пълен размер. Изложени са оплаквания, че въз основа на погрешно възприета фактическа обстановка и несъобразяване със задължителната съдебна практика на ВКС, в частност Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), обявено с 1 решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) районен съд неправилно е отхвърли претенцията като погасена по давност.

С исковата молба се претендират вземания за предоставени услуги, платими до 25.09.2018г. и 25.10.2018г., с общ размер на вземанията

36.01 лева. Направено е оплакване, че е представено заверено копие от месечната сметка от 08.10.2018г. за задължение общо в размер на 36.01 лева, с краен срок за плащане

25.10.2018г. развива оплакване, че заявлението за издаване на Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №1191/2021г. е подадено на 19.11.2021г. и доколкото претендиралите вземания имат характерът на периодични платежи, за тях следва да се приложи установената в закона кратка тригодишна давност, като на 25.10. 2018г. е настъпил падежа за плащане на задължението по сметката с № 1254389536/08.10.2018г., заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за това вземане е депозирано в съда на 19.11.2021г., от когато тече давностиния три годишен срок,приложим за главното вземане и вземанията за лихви. Според жалбоподателя изискуемостта на вземането, възниква след изтичане на 15 дневен срок от датата на фактурирането, до изтичане на който срок вземането е възникнало, но не е изискуемо. Същевременно във връзка с обявеното решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. извънредно положение в страната, съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), обявено е решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти (чл. 3, ал. 1, т. 2). В обхвата на тази разпоредба попадат погасителната давност и придобивната давност, с което е създадена гаранция за правните субекти, че няма да загубят поради бездействие субективни права, в резултат от обявеното извънредно положение. Съгласно § 13 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в държавен вестник. Законът е обнародван в държавен вестник бр. 44 от 13.05.2020 г. Към тригодишния срок по чл. 111, б, "в" от ЗЗД следва да се добавят още 69 дни (периода между 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.). Жалбоподателят се позовава на множество съдебни актове постановени от районни и окръжни съдилища в страната и поддържа оплакване, че задължение по фактура № 1252702500/08.09.2018 г. с падеж на плащане 25.09.2018 г. давностният срок изтича на дата 03.12.2021 г. и за обжалваното задължение по фактура №1254389536/08.10.2018 г. е падеж на плащане 25.10.2018 г., давностният срок изтича на дата 02.01.2022 г., като заявлението за издаване на процесната заповед за изпълнение е подадено на дата 19.11.2021 г.

Моли окръжният съд да постанови отмяна на Решение № 180 от 05.07.2022 г. по гр. дело № 86/2022 г., по описа на PC Смолян, с което е отхвърлен предявеният от „***“ ЕООД 2

(ново наименование „Уг. ест.“ ЕООД) против Ф. С. А. иск за установяване съществуването на вземене в размер на 36.01 лв. (тридесет и шест лв. и 01 ст.) - представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор с клиентски номер 11174443001 от дата 10.02.2016. г., сключен между Ф. С. А. и „***” ЕАД, за което са издадени фактури №1252702500/08.09.2018 г. и №1254389536/08.10.2018 г., за период на потребление от дата 08.08.2018 г. до дата 07.11.2018 г., като неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.Претендира присъждане направените разноски в производството пред двете инстанции на PC Смолян — по ч.гр.дело № 1191/2021 г. и по гр.д. № 86/2022 г., включително и за адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция в размер на 180 лева (с ДДС), съгласно представения договор за правна помощ.

С писмения отговор се оспорва изцяло депозираната въззивна жалба и се предлага съдът да я остави без уважение. Направен е довод в случай, че съдът приеме , че изводите на съда за изтекла давност не са правилни, моли да потвърди решението, като правилно постановено като отхвърлително, но поради това, че липсва възникнало договорно отношение между въззиваемия и въззивния жалбоподател поради липсата на сключен договор между тях. Твърди се, че ответникът не е подписвал договор, с който да е обвързан за предоставяне на мобилни услуги, както и съдът не се е мотивирал защо не е представен оригинала, с твърдения, че ответникът не е сключил с „Б. т. к.” ЕАД, ЕИК ********* договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 11174443001 от дата 10.02.2016. г., с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер **********, по избран тарифен план Traffic Unlimited XS+, с месечна абонаментна такса в размер на 5.90 лв. с ДДС, добавил е за ползване планът минимум, с месечна абонаментна такса в размер на 7.80 лв. с ДДС, добавил е за ползване и интернет услуга по тарифен план VIVACOM Net 20, с месечна абонаментна такса в размер на 17.80 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Развива довод, че подписа положен за декларатор в представената от ищеца декларация от 10.02.2016г. на стр.1, не е на въззиваемия, както и подписите положени в представеното от ищеца допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги от 10.02.2016г. на стр. 8 от договора за абонат и най - отдолу, положения подпис срещу наименованото подпис не са положени от него и не са негови. Твърди също, че е направено искане да бъде открито производство по оспорване на истинността на частен свидетелстващ документ, поради оспорване истинността на подписите на А. и поддържа,че същите не са негови. Първостепенният съд задължил ответното дружество да представи оспорените документи, което не енаправено и извода, че тези документи следва да се изключват от доказателствата по делото, с което обоснована неоснователност на претенцията на въззивния жалбоподател. На следващо място, моли съдът да да остави и без уважение направеното възражение от процесуалния представител на въззивния жалбоподател по отношение на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение пред настоящата инстанция, тъй като договореното и изплатено възнаграждение е към минимума - в размер на 300 лева. Предлага съдът да остани безуважение, като неоснователна въззивната жалба и окръжният съд да потвърди изцяло 3 като правилно мотивирано и законосъобразно решението Претендира присъждане направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят „М. пл.“ ЕООД в редовно и своевременно призован не изпраща процесуален представител, като в писмено становище адв.Герова излага съображения по същество на спора.

Въззиваемият С. А. редовно и своевременно призован не се явява и се представлява от пълномощника си адв.Сл. Ч., който оспорва изцяло въззивната жалба и поддържа направеното с въззивната жалба доказателствено искане за назначаване съдебнографологична експертиза, във връзка оплакването, че договорът не еподписан от потребителя на далекосъобщителната услуга.

Смолянският окръжен съд, след като взе предвид оплакванията в жалбата, възраженията в отговора,становището на пълномощника на жалбоподателя и на пълномощника на въззиваемия, след преценка на приложените по делото доказателства съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно постановено.

Смолянският районен съд е сезиран с предявен от ищеца *** ЕООД, сегашно наименование „Уг. ест.” ЕООД, ЕИК искове с правно основание чл.415 ал.1 във вр.с чл.422ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу ответника С. А. за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение парично задължение по чл.410

ГПК№513/23.11.2021година, постановено по ч.гр.д.

№1191/2021година по описа ан Смолянски районен съд сума в размер на 36,01 лева, представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 08.08.2018година до 07.11.2018година съгласно допълнително споразумение за предоставяне далекосъобщителни услуги на клиентски номер 11174443001 от 10.02.2016година, сключен с *** ЕАД, което вземане е цедирано с договор за цесия от 16.10.2018година на „С.Г.Гр.“, а впоследствие с договор за цесия от 01.10.2019година от „С.Г.Гр.“ на „***“ЕООД, а след вписана промяна сегашно наименование „Уг. ест.” ЕООД.

При разглеждане на делото от фактическа страна е установено, че със заявление вх.

№6680 от 19.11.2021година цесионера „***“ЕООД е поискал по ч.гр.д.№1191/2021година по описа на Смолянски районен съд издаване заповед за изпълнение парично задължение по чл.410 ГПК срещу Ф. С. А. за сума в размер на 36,01 лева, представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 08.08.2018година до 07.11.2018година съгласно допълнително споразумение за предоставяне далекосъобщителни услуги на клиентски номер 11174443001 от 10.02.2016година, сключен с *** ЕАД. Издадена е заповед за изпълнение парично задължение№513 от 23.11.2021година и поради подадено 4 възражение от длъжника е образувано производство пред Смолянски районен съд и е предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК.

С отговора на исковата молба депозиран в срока по чл.131 ГПК ответникът Ф. А. е оспорил твърденията на ищеца в исковата молба, поддържал е твърдение, че подписа положен за декларатор към договор за предоставяне далекосъобщителни услуги с клиентски номер 11174443001 от 10.02.2016година, с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер ********** по избран тарифен план Trafic Unlimited ХS плюс, с месечна абонаментна такса 5.80лв. с ДДС е добавил за ползване плана минимум, с месечна абонаментна такса 7.80лв. с ДДС, добавил е за ползване и интернет услуга по тарифен план Vivacom Net 20, с месечна абонаментна такса 17.80 лева за срок от 24 месеца не е подписан от него, както и подписите положени в представеното от ищеца допълнително споразумение към договор за електронни далекосъобщителни услуги от 10.02.2016година на стр.8 от договора за абонат най- отдолу и подписа положен от декларатор в представената от ищеца декларация от 10.02.2016година не са на Ф. А. и е поискано съдът да открие производство по оспорване истинността на частен свидетелстващ документ относно положените подписи. На следващо място е релевирано възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл.11 б“б и в“ ЗЗД по отношение цедираното вземане.