Решение № 138 от 13.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Благоевград, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20241200500883 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е въззивна жалба от „Сити Кеш“ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, чрез адвокат Х. М.- САК, срещу Решение № 209 от 10.06.2024г. по гр.д. № 349/2024г. по описа на РС Петрич.

С въззивната жалба срещу обжалваното решение са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост, като се поддържа че същото е постановено в нарушение на процесуалния закон.

Поддържа се с въззивната жалба, във връзка с оплакването за необоснованост, че първоинстанционният съд е постановил решението си без по делото да е представен Договор за потребителски заем № 904796 от 31.07.2023г. Съставът на РС Петрич е уважил исковата молба като е прогласил за нищожна клаузата уговаряща неустойка от Договор за потребителски заем № 904796 от 31.07.2023 г., без договора да е представен по делото.

Наведени са доводи от жалбоподателя, че съдът е разместил доказателствената тежест, като под заплахата от прилагане на санкцията на чл. 161 ГПК, е вменено на ответната страна да ангажира доказателства за факти, за които не носи доказателствената тежест, а и доказването им е неизгодно за нея.

1

Изложени са доводи с въззивната жалба, че способът за събиране на доказателства, регламентиран в чл. 190, ал. 1 ГПК, не е предвиден, за да бъде улеснена една от страните по делото, като вместо нея насрещната страна бъде задължена да представи документи, с които ищцовата страна също разполага.

Възразява се от въззивната страна, че на основание чл. 190 от ГПК, първоинстанционният съд е задължил ответника да представи процесния Договор за потребителски заем № 904796 от 31.07.2023г., но ищеца не e доказал договорът да е изгубен или унищожен не по негова вина. Поддържа се, че за да бъде уважено искане по чл. 190 ГПК, ищецът трябва да докаже, че искания от насрещната страна документ, не се намира в негово притежание поради причина, за която не може да му се вмени във вина.

Във връзка с оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, сочи се с въззивната жалба, че въпреки оспорването на ответното дружество, първоинстанционният съд неправомерно е задължил ответника на основание чл. 190 да представи договора за заем и неправилно е приложил последиците на чл. 161 от ГПК. Сочи се от въззиваемата страна, че в отговор на указанията по чл. 190 ГПК ответника е възразил, че представянето на договора е процесуално действие по доказването, възложено в законоустановената доказателствената тежест на ищеца. От установяване на нищожност на посочената в исковата молба клауза, съдържаща се в цитирания договор за заем, се претендират изгодни за ищеца правни последици, поради което ответното дружество няма и не следва да му се вменява задължение да представи съответния договор.

Наведено е с въззивната жалба оплакване за необоснованост, което се основава на доводи че в настоящия случай клаузата, уговаряща неустойка е обявена за нищожна, без съдът реално да се е запознал със същата, тъй като процесния договор не е бил представен по делото, като по този начин не е ясно как е преценено, че клаузата противоречи на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Изложени са съображения с въззивната жалба, че съгласно чл. 154 ГПК, всяка от страните следва да проведе пълно главно доказване относно обстоятелствата, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В хода на производството ищецът не е ангажирал никакви доказателства за съдържанието на процесния договор, нито на клаузата за неустойка, чието обявяване за нищожност претендира, поради което искът е недоказан и е следвало да бъде отхвърлен. Вместо това съдът е разместил доказателствената тежест и е приложил последиците на чл. 161 от ГПК. Според чл. 127, ал. 2 от ГПК ищецът има задължение в исковата си молба да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да представи заедно с нея всички писмени доказателства. Не може по реда на чл. 190 ГПК ищецът да иска друг да представи договор, който сам по себе си е поводът за образуване на първоинстанционното производство като цяло и с който самият ищец разполага от момента на сключването му.

Застъпва се становище, че в случая е неприложима и разпоредбата на чл. 161 ГПК по отношение съдържанието на тази клауза, доколкото същата не е индивидуализирана текстово от ищеца и съдът не може произволно да обяви за недействителна някаква „неустоечна клауза“ от договора, без тя да е точно идивидуализирана.

2

С оглед на изложеното, поддържа се от въззивната страна, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Иска се от въззивния съд да отмени като неправилно обжалваното решение и да постанови друго, с което да остави предявения иск от А. В. А., ЕГН **********, без уважение, като неоснователен.

Претендират се разноски от въззиваемото дружество пред настоящата съдебна инстанция.

В предвидения по чл. 263, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от А. В. А., чрез пълномощника адв. Д. М., с който се оспорва депозираната жалба и се иска от въззивния съд да остави същата без уважение. Поддържа се с писмения отговор, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно.

Изразява се становище че РС Петрич правилно е приложил разпоредбата на чл. 161 от ГПК и е възприел за доказан факта на сключване на процесния договор и уговорената в него неустойка. Поддържа се от въззивната страна, че съдът правилно е приел, че от посочените данни, касаещи параметрите и размерите на заема, се потвърждават и от приетото като писмено доказателство „извлечение за извършените и предстоящи плащания“ по процесниян договор, което е депозирано от ищеца с ИМ и не е оспорено от ответника.

Оспорват се доводите на дружеството въззивник, чрез неговия пълномощник, че преди едната страна да бъде задължена по този ред да ангажира намиращ се у нея документ, е нужно другата страна да проведе доказване, че не разполага с документа, като се възразява че тези доводи са необосновани. Подобно изискване не се съдържа в анализирания институт по приложението на разпоредбата на чл. 161 от ГПК. Същевременно излагат се доводи, че визираното схващане очевидно не държи сметка, че едно такова доказване означава установяване на отрицателен факт, а в гражданския процес поначало на доказване подлежат положителните факти, от които страната черпи благоприятни последици /по аргумент от чл. 154 ГПК/. Като несъстоятелно се определя от въззиваемата страна и виждането на въззивника, че дружеството ответник не следвало да представя екземпляр от договора, въпреки че разполага с него, защото това не било в негов интерес.

Процесуално поведение от такъв порядък сериозно се отклонява от два от водещите принципи в исковото гражданско съдопроизводство- за добросъвестност при упражняването на процесуалните права и представлява явна злоупотреба с право /чл. 3 ГПК/ и за издирването на обективната истина /чл. 10 ГПК/.

Отделно излагат се доводи с отговора на въззивната жалба, че ответната страна е проявила пълна незаинтересованост от делото пред първата съдебна инстанция, не е депозиралата отговор на исковата молба, в който срок се изчерпват и възможностите за възражения. В срока по чл. 131 от ГПК, ответната страна не е оспорила предоставеното от ищеца извлечение по процесния договор и не е направила доказателствени искания, но след като е пропуснала този срок, тези възражения и искания са били преклудирани.

Сочи се в писмения отговор на въззивната жалба, че с молбата по даване на ход на делото 3 пред първата съдебна инстанция, ответната страна не е оспорила сключването на процесния договор, напротив, потвърждава, че между страните има сключен договор за кредит, но заявява, че екземпляр от същия няма да предостави. Още с исковата молба ищцата е направила искане по чл. 190 от ГПК, тъй като екземпляр от процесния договор на длъжника не е предоставян до сега, а само извлечение, което е приложено с ИМ. Повторно се прави пред въззивния съд искане, да задължи ответната страна на основание чл. 190 от ГПК, да предостави намиращия се у нея Договор за паричен заем № 904796 от 31.07.2023г., тъй като екземпляр от същия на ищцата никога не е предоставян. Отделно от това, поддържа се пред въззивния съд искането, направено с молбата по хода на делото- за назначаване на ССЧЕ, което не е уважено от първоинстанционния съд.

Направено е искане въззивният съд да задължи БНБ-централен регистър, да предостави подробна информация относно сключения Договор за паричен заем № 904796 от 31.07.2023г. със „Сити Кеш“ ООД, тъй като така информация задължително се подава от всяка една кредитна институция и следва да се съхранява в БНБ-централен регистър.

Въз основа на гореизложеното, иска се от въззивния съд да потвърди първоинстанционното съдебно решение, като правилно и законосъобразно.

С писмено становище пълномощникът на „Сити Кеш“ООД, ЕИК 202531869- адв. Х. М.САК, поддържат се оплакванията наведени с въззивната жалба. Излагат се доводи, че правните последици на разпоредбата на чл. 161 от ГПК, следва да са за ищцовата страна, в чиято процесуална тежест е било задължението за докаже нищожност на клаузите на процесния договор, какъвто не е бил представен по делото. Тъй като ищцовата страна не представя договора, на който основава исковата си претенция, то останал е недоказано твърдението за валидно сключен договор за кредит между страните с посоченото в ИМ съдържание, поради което исковата претенция е неосноватлена и следва да бъде отхвърлена от съда. Съобразно чл. 154 от ГПК всяка страна следва да проведе пълно и главно доказване на правнорелевантните факти на които основава правните си додови, като последицата от недоказването на тези факти, е за съда е осъществено само това фактическо твърдение на страната, което може да се приеме за безспорно доказано въз основа на представените по делото доказателства.

Претендират се разноски от дружеството жалбоподател за пред двете съдебни инстанции, съобразно списък представен по реда на чл. 80 от ГПК.

С писмено становище по делото, адв. Д. М., като пълномощник на въззиваемата А. В. А., оспорва въззивната жалба, като моли съда да потвърди обжалваното решение на РС Петрич като правилно, обосновано и постановено при спазване на процесуалните правила. Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението за юрисконсулт на въззивната страна.

Съставът на въззивният съд, при самостоятелен анализ на събраните доказателства пред първостепенния съд в тяхната съвкупност и логическа взаимовръзка, счита за установено фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от 4

А. В. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника адв. Д. М., срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, с искане прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за паричен заем № 904796/31.07.2023г.,предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 118,58лв., като претендира се нищожност на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗДпоради противоречие на добрите нрави и поради това че е сключена при неспазване на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

В исковата молба са изложени фактически твърдения за това, че между А. В. А. и „Сити Кеш“ ООД е сключен Договор за паричен заем № 904796/31.07.2023г., по силата на който кредитодателят „Сити Кеш“ ООД е предоставил на кредитополучателя А. В. А., кредит в размер на 400лв., а кредитополучателят се задължава да върне сумата от 420,42лв.