Акт от 20.08.2019, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№ 96 20.08.2019 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският Окръжен съд, въззивен наказателен състав

На 17 юли 2019 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ГЕРГАНА КОНДОВА

ТОНКА

МАРХОЛЕВА

Секретар:

М. Коматарова като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева ВНЧХД № 198 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на частния тъжител П.В.Ч., депозирана чрез адв. Д.Д. против Присъда № 65/10.05.2019 г., постановена по нчхд № 713/2017 г. по описа на РС-Ямбол, с която подсъдимата М.П.К. е призната за невиновна в това, в качеството й на длъжностно лице – л.в ****-Ямбол, ****-Ямбол, при изпълнение на службата си, от ******г. до ******г., в условията на продължавано престъпление, с рапорти № 11 и 12, и двата рапорта от ******г., подадени до административния директор на ****-Ямбол и в жалба от ******г., подадена до Районна прокуратура-Ямбол, да е разгласила позорни обстоятелства и да е приписала престъпления на П.В.Ч., в качеството му на длъжностно лице – ш.на л.в ****-Ямбол, ****-Ямбол при изпълнение на службата му, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по предявеното й обвинение по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Отхвърлени са и предявените граждански искове за причинени на тъжителя от К. вреди в размер на 1 500 лв., ведно със законната лихва от ******г. и в размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва от ******г., до окончателното изплащане на посочените суми, като неоснователни и недоказани.

С присъдата П.В.Ч. също е признат за невиновен за това, че в качеството си на длъжностно лице – ш.на л.в ****-Ямбол, ****-Ямбол, при изпълнение на службата си, в обяснение от ******г., подадено до административния директор на ****-Ямбол, да е разгласил позорни обстоятелства за М.П.К., в качеството й на длъжностно лице – л.в ****-Ямбол, ****-Ямбол, при изпълнение на службата й, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по предявеното от тъжителя К. обвинение по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, съответно е отхвърлен и гражданския иск за причинени от Ч. на М.К. неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от ******г., до окончателното изплащане на сумите, като неоснователен и недоказан.

С присъдата частният тъжител П.В.Ч. е осъден да заплати на подсъдимата М.К. направените по делото разноски в размер на 1 564.79 лв., а частният тъжител М.К. е осъдена да заплати на подсъдимия П.Ч. направените от последния разноски в размер на 1 119.05 лв. Освен това всеки един от частните тъжители е осъден отделно да заплати в приход на бюджета на съдебната власт, по сметката на ЯРС, направените по делото разноски в размер на по 7 лв.

С въззивната жалба на тъжителя Ч. се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и несправедлива, постановена при нарушения на материалния и процесуалния закон. Не се правят нови доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът П.В.Ч. не се явява, представлява се от упълномощения от него повереник-адвокат от АК-Ямбол. Последният поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи по изложените в нея съображения. Счита мотивите на ЯРС за противоречиви, тъй като от една страна ЯРС не приема за достоверни онази част от обясненията на К., в която се сочи, че са извършени точно посочените в рапорта и жалбата й действия от подсъдимия Ч. и същевременно признава подсъдимата за невиновна, като приема, че на посочените дати е имало конфликти, и на двете дати е имало винаги трети човек като свидетел на скандала между двамата тъжители. Твърди, че при приключване на преписката разследващият полицай е накарал Ч. да подпише протокол за предупреждение като стандартна практика. Подчертава, че в мотивите си съдът не приема показанията на В.В., който сочи, че спрямо въззивника са извършени подигравателни действия от другите членове от колектива и че колегите му се подигравали и са го наричали "д.". Счита, че както от обективна, така и от субективна страна подсъдимата е осъществила престъплението клевета, като е наклеветила Ч. пред държавен орган, като е посочила, че той се е заканвал спрямо живота и здравето й, поради което ЯРС неправилно приел, че същата има конституционното право да пуска жалби и сигнали с подобно съдържание. Моли да бъде отменена присъдата изцяло и подсъдимата призната за виновна в това, че с два рапорта и с жалби до районната прокуратура е наклеветила въззивника съзнателно, като по този начин е целяла да причини негативно отношение на колектива спрямо него. Въвежда и твърдения за извършено от първоинстанционния съд процесуално нарушение, тъй като едно лице не можело да има две качества в едно производство, а именно - тъжител и подсъдим. Моли за уважаване и на предявените граждански искове в пълен размер.

В съдебно заседание подс. М.К. участва лично и с упълномощения от нея защитник - адвокат от АК-Ямбол. Оспорват депозираната въззивна жалба и молят съда да я отхвърли. Твърди се, че присъдата е правилна и обоснована, като направеният анализ на писмените и гласните доказателства е пълен и подробен, извършен в съответствие с процесуалните правила. Защитникът допълва, че К. не е осъществила съставите на престъпление по чл. 148, ал. 2 от НК, тъй като по делото не бяха събрани доказателства, установяващи субективната страна на последното. Моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

В последната си дума подсъдимата моли съда за справедливо отсъждане.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивните жалби, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл. 313 и сл. от НПК, констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право на жалба и в сроковете по чл. 319, ал. 1 от НПК. Разгледана по същество въззивната жалба се преценя като неоснователна по следните съображения:

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства. На базата на анализ на тези доказателства решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи. Според проверяващата инстанция правилно и законосъобразно РС-Ямбол приема за безспорно установено следното:

Тъжителите и подсъдими по делото,

***М.К. и П.Ч., са колеги в Център за с.м.п.към Филиал за с.м.п.- гр. Ямбол. М.К. работила като л., а П.Ч. като ш.на л.. Според назначения график на ****-Ямбол от директора на ****-Ямбол М. К. работила като л., завеждащ смяна на Районна координационна централа, р.екип и л. екип. Екипите на ****-Ямбол включвали л., м.с.и ш.на л.. Случвало се съгл. определения график ***К. и Ч. да работят в един екип на л.или ***К. да бъде л., завеждащ смяна в ***, а Ч. да е част от екипите на ****-Ямбол, които работили под нейно ръководство.

Отношенията между въпросните колеги, страни по делото, обстоятелствата по влошаването и изострянето между които са предмет на настоящото производство, разкриват следната хронологична последователност:

На ********г. във ****-Ямбол М. К. била ръководител на р.екип, в който били също свид. С. Ш./м.с./ и П.Ч. като ш.на л.. По време на работа между ***К. и Ч. възникнал конфликт. След прибирането на екипа във ****-Ямбол ***К. разказала за станалото между нея и ш.на л. на свид. А.П. /н.на ****-Ямбол/. На следващия ден - ******г. К. посетила съдебен л.в гр. Сливен, който издал СМУ № ******г., съгласно което при проведения медицински преглед е установено, че на М.К. при станал инцидент на ********г. са били причинени "болки и страдания – в областта на лявата половина на челото болки в областта на челното възвишение, а от предварителните сведения, освидетелстваната е получила й остра стресова реакция с вегетативни прояви." На ********г., в гр. Ямбол, М. К. била назначена като дежурен л.в ***на ****-Ямбол, ****-Ямбол, когато с ш.на л.Ч. отново възникнал конфликт.

Огорчена от станалото между нея и

П.Ч., ***М.К. изготвила два рапорта до директора на ****-Ямбол св.Н.К.– на ******г. и на ********г., в които с помощта на адвокат от АК-Ямбол описала станалите конфликти с П.Ч. на ********г. и на ********г. Рапортите били заведени в ****-Ямбол под №11 на ******г. и под №12 на ******г. В двата рапорта ***М.К. написала:

1. Рапорт №********г. : “На ********г. през деня бях на работа като Ш.р.екип.

Водач на л. беше ш.П.Ч.. С мен беше и м.с.С. Ш..

Още от сутринта ш.на л. започна да се държи агресивно и непочтително с мен. Само аз съм се бавела на адрес, само моите пациенти били тежко болни! После ме заплаши: - Ако на следващия адрес на 20-та минута не се качиш в л., ще видиш както те чака! Ще те бия и … ще видиш кой съм аз – П.Ч.!

ШМАТКА, за нищо не ставаш!

Същото се повтори и на втория адрес! Отправи същите обидни квалификации! Започна и да маха заплашително с пръст!

Страхувах се от него и мълчах!

Третият адрес на който бяхме изпратени, беше КЛУБА НА

ПЕНСИОНЕРИТЕ в к-кс „****“. Възрастен мъж припаднал, бил в безсъзнание, идвал в съзнание няколко пъти. Започнах експедитивно, акуратно и точно да изпълнявам задълженията си като спешен л.. Приключвайки прегледа си, го документирах във фиша за ***. Ш.Ч. влезе в Пенсионерският клуб и пред хората които бяха в Клуба започна с агресивните си излияния:

-ЗАЩО СЕ БАВИШ?! ЗАЩО ПРИКАЗВАШ С ХОРАТА! – приключвах с описанието на прегледа си в този момент. Той продължи пред натрупаните посетители в Клуба: - Човекът е употребил алкохол, какви са тези ампули, какви са тези инжекции! Давай да го караме вкъщи! Казах му: Господин Ч., ще закараме п.в С.п.о.! Изкарайте носилката ако обичате и транспортирайте болния от Пенсионерския клуб до л.!! – въпреки непочтителното му отношение и намесата му в работата ми, бях учтива с него и достатъчно търпелива! Не съм създала повод за следващото му арогантно, агресивно и хулиганско държане спрямо мен в л., тръгвайки от визитата!

Влизайки и сядайки в л., той започна да вика, да ме обижда: ШМАТКО, НЕКАДЪРНИЦЕ, БОКЛУК ТАКЪВ! ЗА НИЩО НЕ СТАВАШ! ЦЯЛ ДЕН ТЕ ТЪРПЯ, СЕГА ЩЕ ВИДИШ КАКВО ЩЕ ТЕ НАПРАВЯ! – до мен седеше един див, освирепял и безразсъден човек! Държеше волана с лявата си ръка, а с дясната си ръка ми нанасяше удари с козирката на шапката си и с ръката си по главата ми! За да се предпазя от ударите започнах да се измествам към дясната врата на кабината. Той не гледаше напред в този момент! А ударите продължаваха! Страхувах се от поведението му! Беше неадекватен, управляваше л. с безразсъдно висока скорост, без да е включил светлинен и звуков сигнал! А отзад в л. лежеше възрастен болен мъж. Този психически и физически тормоз, на който бях подложена продължи до предаването на п.в С.п.о. на ****-Ямбол и до завръщането ни в ****-Ямбол! За мен тази визита беше кошмар, с висок риск за пациента, екипа и участниците в движението!»

«Като пристигнахме в ****, изскочих от л. и бягайки се отправих към кабинета на завеждащия **** – град Ямбол – ***П.. С треперещ глас го известих. Треперех цялата, унизена физически и духовно, възмутена от недостойното държане на ш.на л.! Едва сдържах сълзите си!

При приключване на работното ми време поисках от водача служебната книжка на л., за да подпиша осъществените визити през деня. Той пред **** и пред служители от двете смени, седейки на пейката, пушейки, ми каза: - АЗ ТЕ РАЗПИСАХ!

Уважаема ***К., уведомих Ви по телефона, и сега с настоящия си Рапорт за инцидента! Надявам се за Вашето справедливо Решение!

Ще депозирам Тъжба в Ямболска Районна Прокуратура, чрез адвоката си!“;

2. Рапорт№12/******г. : “ Принудена съм да депозирам и настоящия си втори Рапорт до Вас, тъй като противозаконните действия на водача на л.от Филиала ни г-н П.Ч. срещу мен продължават!

На ********г. бях назначена като дежурна в ***-Ямбол, за приемане, прецизиране обажданията за *** за област Ямбол. Дежурството ми беше за времето от 08.00 часа до 20.00 часа. Като водач на л.96-18 беше г-н П.Ч..

Още от първият инцидент се стремях да го избягвам за да не предизвиквам конфликти с него! Връчих Фиша за С.м.п.на м.ф. В. А.– тя беше в един екип с него – втори ф.екип.