Определение № 400 от 30.10.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 400 гр. Кюстендил, 30.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно частно наказателно дело № 20231500600556 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІІ НПК- чл. 341 и сл. НПК вр. чл. 249, ал.3 вр. ал.1 НПК.

М.Кожухарова- прокурор при Кюстендилската районна прокуратура, ТО- Дупница протестира определение №1305 на Дупнишкия районен съд от проведено разпоредително заседание от 20.09.2023 г. по НОХД № 868/23 г. по описа на ДнРС в частта, в която съдът е прекратил съдебното производство по делото на основание чл.248, ал.3 НПК и е върнал делото на КнРП за отстраняване допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения на процесуалните правила. В определението се изтъкват доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото. Иска се същото да бъде отменено и да се върне делото на ДнРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Посоченото определение се обжалва и от адв.И.А. – повереник на частната обвинителка С. Г. С.. В жалбата му се изтъкват идентични доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото. Иска се същото да бъде отменено и да се върне делото на ДнРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Процедурата по чл.342, ал.2 НПК е изпълнена; изпратени са преписи на страните и на подсъдимия А. А. М. възражения в указания срок не са постъпили.

КнОС, след проверка на материалите по НОХД № 868/23 г. на ДнРС, намира частния протест за допустим, доколкото е предявен в срока по чл.

342, ал.1 НПК от надлежна страна в наказателния процес. Определението на съда в частта за наличие на съществени отстраними нарушения на процесуални правила е правилно и обосновано, поради което следва да се потвърди по следните съображения:

Срещу подсъдимия А. А. М. е внесен обвинителен акт по чл. 131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.2 НК, като се твърди, че същият е осъществил изпълнителното деяние по този текст. Обвинението е затова, че М. на 1

12.04.2022 г. е причинил лека телесна повреда на С. Г. С. от гр.Кочериново и деянието е извършено в условията на домашно насилие- оказан системен физически и психически тормоз, като са посочени пет деяния, извършени в периода 2011-2014 г., подробно описани в обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт.

На 20.09.2023 г. е проведено РЗ по чл.247в от НПК за обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1, т.1 до 8 от НПК и с участието на всички страни, за което същите са били надлежно уведомени с изготвяне на разпореждане и изпращане на съобщения по чл. 247б от НПК.

При проведеното РЗ ДнРС е прекратил съдебното производство, като е посочил, че е налице неяснота в обстоятелствената част на обвинителния акт, изразяващо се в наличие на пауза в периода от 2014г. до 2022 г., в който период физическия и психически тормоз над пострадалата е продължил в рамките на около 2 години, без да се конкретизира дали той е продължил след раздялата през 2014 г. или се има предвид две години преди деянието от 2022 г. Прието е, че по този начин се е затруднило организиране на защитата на подсъдимия, което е съществено с оглед криминализацията на деянието през 2019 г.

Настоящата инстанция се солидаризира с доводите на ДнРС за нарушено право на защита на обвиняемия, изразяващо се в неясно описание в ОЧ на ОА на обстоятелствата по обвинението. Съображенията за това са следните:

Преди да се разгледат доводи в протеста и жалбата следва да се припомни в общотеоретичен план, че престъплението по чл.131, ал.1, т.5а е криминализирано като такова с изменията на същия текст с ДВ, бр.16/2019 г.

Със същите изменения законодателят определи легална дефиниция на елемента от фактическия състав по чл.131, ал.1, т.5а НК- „домашно насилие“, като изрично посочи, че такова е налице: „ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие и пр.“ Т.е. при привличане на съответните лица към наказателна отговорност, за да се прецени дали едно деяние покрива признаците на престъпния състав по чл.131, ал.1, т.5а НК, е необходимо да се изложат в достатъчна степен обстоятелства, даващи основание за преценка на този признак. Необходимо е да се очертаят параметрите на обвинението по несъмнен начин в обстоятелствената част на ОА, за да се реализира в пълен обем правото на защита на обвиняемото лице.

В настоящия случай въззивният съдебен състав изцяло се солидаризира в изводите на ДНРС, че в ОА е налице неяснота по отношение на този съставомерен признак. Несъмнено, налице е конкретизация за актовете на насилие през периода 2011- 2014 г., но впоследствие в обстоятелствената част на обвинителния акт – на стр.2, абзац 4 са изложени противоречиви обстоятелства относно последващо поведение на подс. М., като не става ясно какъв е инкриминирания период, през който се е осъществявало престъпното поведение на М.- 2 години след 2014 г. или друг период преди 2021 г. Изясняването на това обстоятелство е от съществено значение както за квалификацията на деянието, както правилно е отбелязал и ДНРС, така и за правото на защита на самия подсъдим.

2

Следва да се отбележи и следното: нормата на чл.93, ал.1, т.31 междувременно претърпя изменение с ДВ, бр.67/23 г., като отпадна елемента на „системност“. При изготянето на новия обвинителен акт прокурора следва да прецени и приложимия към момента на деянието закон съгласно разпоредбите на чл.2 НК. От друга страна дали престъплението е от общ или частен характер не е обстоятелство, подлежащо на преценка на този етап от наказателното производство, доколкото е въпрос по същество и съдът при констатация на второто обстоятелство разполага с механизма по чл.287, ал.5 НПК, който следва да се реши при постановяване на присъдата.

Или в заключение КнОС приема, че описаните фактически положения в ОЧ на обвинителния акт не покриват стандартите на чл.246, ал.2 НК и на предписанията, дадени с ТР № 2/2002 г. на ОСНК. В този аспект правилен е извода на ДнРС, че е налице нарушение на съдопроизводствените правила, което да е довело до нарушение на правото на защита на обвиняемия п о чл. 249 ал.4, т.1 от НПК , доколкото обвиняемия при наличието на посочения ОА е в невъзможност да научи за какво престъпление е привлечен.

С оглед на гореизложеното съдът намира за неоснователни възраженията на прокурора и на частния обвинител в защита на така формулирания обвинителен акт, поради което определението на ДнРС се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на осн.чл. чл. 345, ал.1 НК вр. чл. 249, ал.3 от НПК, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1305 на Дупнишкия районен съд от проведено разпоредително заседание от 20.09.2023 г. по НОХД № 868/23 г. по описа на същия съд, с което ДнРС е прекратил съдебното производство по делото на основание чл.248, ал.3 НПК и е върнал делото на КнРП, ТОДупница за отстраняване допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения на процесуалните правила.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3