Решение № 2923 от 14.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2923 гр. София, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100508998 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на Д. Г. чрез адв.

Р. срещу Решение 8309 от 20.05.2023г., постановено по гр. д. № 69559/2021г. по описа на Софийски районен съд, 31 с-в, с което е отхвърлен иск на жалбоподателя по чл. 415 ГПК вр. с чл. 49 и чл. 45 ЗЗД против „Топлофикация София“ЕАД за установяване дължимостта на сумата от 42,60 лева – съставляваща обезщетение за имуществени вреди (незаконосъобразно събрани такси) от назаконосъобразно проведено изп. дело 2043/2001г. на ДСИ при СРС в периода 10.05.2008г. – 14.11.2016г.

Изложени са оплаквания за неправилни изводи на СРС при правилно установена фактическа обстановка. Счита, че според чл. 79 от ГПК и след като изпълнителното дело е прекратено поради перемпция, то разноски по него остават за сметка на взискателя и неправилно са удържани от СИ.

Позовава се и на чл. 59 ЗЗД. Счита, че нямало значение дали иска ще се квалифицира по чл.

49 ЗЗД или по чл. 59 ЗЗД.

Няма постъпил отговор на жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение неговата правилност съдът е ограничен до оплаквания в жалбата и приложението на императивни материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед и на събраните доказателства СГС намира решението за частично неправилно по следните фактически и правни съображения:

Не се спори, че процесната сума е била удържана за заплащане на такси по чл. 53 ТДТ (пропорционална такса) по изпълнително дело 2043/2001г. на ДСИ при СРС.

Това дело е било образувано въз основа на изпълнителен лист издаден при действието на отменения ГПК. Видно от удостоверението от ДСИ изпълнителното производство е било формално прекратено поради перемпция на 02.10.2017г.

1

От правна страна то е прекратено по силата на закона поради перемпция още през 2003г., което е констатирано с решението представено по настоящото дело на друг състав на СРС, с което е бил уважен иск на настоящата ищца по чл. 124 ГПК за установяване недължимост на вземанията по процесния изп. лист поради изтекла погасителна давност.

Не е спорно-няма възражения, че това решение е влязло в сила. По това дело (гр.д.

72539/2017г. на СРС) СРС е установил погасяване по давност през 2004г. след което взискателя е поискал и са осъществени нови действия по изпълнителното дело.

Депозираното заявление по чл. 410 ГПК и исковата молба въз основа на която е образуван настоящият процес са основани на твърдения за удържане на процесната сума по изпълнително производство и отричането на правото на ответника на принудително изпълнение по конкретния изпълнителен лист с влязло в сила решение поради изтекла погасителна давност. Това са основните твърдения по исковата молба, включително доводите за недобросъвестност на настоящият ответник по чл. 3 ГПК са обосновани с твърдения, че са събрани вземания, за които няма право на принудително изпълнение, и че дължи да върне онова с което се е обогатил за чужда сметка, което не са твърдения за деликт, а за неоснователно обогатяване на взискателя.

Ищецът е квалифицирал своите твърдения и искът си като иск по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 , докато всъщност правилната квалификация е по чл. 59 ЗЗД за връщане на онова с което взискателя се е обогатил. Именно с искът по чл. 59 ЗЗД, длъжникът по изпълнението може да поиска връщане на суми за такси удържани за негова сметка от СИ след като е отречено правото на принудително изпълнение за сумите удостоверени с изпълнителния лист (по отношение на последните длъжникът може да предяви иск по чл. 55 ЗЗД), доколкото те не са пряко получени от взискателя, а от съдебния изпълнител, но изпълнителното производство се оказва материално незаконосъобразно поради изтеклата преди събиране на сумите по изпълнителния лист давност и погасяване правото на принудителното им събиране. В такава хипотеза сумите удържани като такси в полза на съдебния изпълнител за сметка на длъжника следва да се възстановявт на длъжника от взискателя по реда на чл. 59 доколкото тази такса е събрана във връзка с неготовото „удовлетворяване“, но тя е възнаграждение за съдебния изпълнител, което при незаконно изпълнение следва да се поеме от взискателя.

СРС е споделил дадената от ищеца неправилна правна квалификация на твърденията му (видно и от доклада по чл. 140 ГПК и от решението), но доколкото е разгледал осъществяването на предпоставките на иск по чл. 59 ЗЗД (удържане на сумата от СИ и установена недължимост на вземанията по изпълнителния лист, то и решението не е недопустимо.

В случая следва да се приеме, че вземането е възникнало за ищеца. Впрочем за пълнота следва да се посочи, че неправилно СРС е приел, че при перемпция и последващи действия на СИ по делото (поискани от взискателя) би било налице основание за деликтна отговорност на съдебния изпълнител, защото съдебния изпълнител не отговаря за вреди от действия поискани от взискател по едно перимирано изпълнение-той дължи подчинение на изпълнителния лист и е длъжен да предприеме поисканите действия и поведението му не би било процесуално незаконосъбразно както е посочил СРС-съдебния изпълнител би могъл да носи само дисциплинарна отговорност в такава хипотеза, че не е образувал ново изпълнително дело.

Решението обаче е частично неправилно, доколкото е основателно валидно въведеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност на предявените по делото вземания. В случая давност ще тече от удържане на всяка от сумите, тъй като с оглед на съдебното решение с което е установено погасяване по давност преди събирането им, то имущественото разместване е било неоснователно още към този момент (ППВС 1/1979 г.) В случая процесната сума е била удържана в голям период от време, а не еднократно. Няма данни за точните дати на удържане. Безспорно погасени по давност се явяват частите от таксата събрани преди 02.09.2016г. (пет години преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, с което предвид чл. 422 ГПК се прекъсва и давността). Според твърденията на ищеца таксите са събрани в период 10.05.2008 до 14.11.2016г. Тоест непогасени са само тези платени след 02.09.2016г. Поради горното и с оглед официалното удостоверение на ДСИ което препраща към ССЕ по изп. дело, приложена и по настоящото с определение на СРС от ОСЗ и на основание чл. 162 ГПК съдът намира, че непогасено по давност е вземане в размер на 3,09 лева, което следва да се присъди ведно с законна лихва от 02.09.2021г.-дата на която депозирано заявлението по чл. 410 ГПК досежно процесната сума.

2

При този изход на делото право на разноски за двете инстанции и за заповедното производство имат и двете страни.

Ищцата за първа инстанция доказва разноски за държавна такса от 25,00 лева и 5,00 лева за съдебно удостоверение, 6 лева за удостоверение от ДСИ и 300,00 лева за адвокатски хонорар. По отношение адвокатския хонорар е направено още с отговора на исковата молба възражение за прекомерност. Същото СГС намира за основателно. Дело няма правна или фактическа сложност.

Протекло е в едно заседание на СРС, материалния интерес е много нисък. Предвид горното съдът намира, че справедлив хонорар е 150,00 лева, от които според изхода на спора (уважени 7 % от иска) се присъждат 10,88 лева. За държавна такса се следва сумата 1,75 лева. За съдебно удостоверение се следват 35 стотинки. От платената в полза на ДСИ такса за издаване на удостоверението от 6,00 лева се дължат 42 стотинки. За заповедното дело има право на същата сума от 1,75 лева за държавна такса и 10.88 лева за адвокатски хонорар (по мотивите за прекомерност изложени по-горе). За въззивна инстанция има право на същата сума от 1,75 лева за държавна такса. Не претендира адвокатски хонорар.

Ответника има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции съобразно отхвърлената част от иска, като съдът намира, че общо 100,00 лева (по 50,00 лева) са достатъчни при ниска фактическа и правна сложност и предвид, че процесуален представител не се е явил нито пред СРС, нито пред СГС, а действията на ответника по делото са само подаване на отговор на исковата молба по първоинстанционното дело и подаване на молба за ОСЗ пред въззивния съд. За въззивното дело с оглед крайния изход на спора се следват 46,50. Също толкова и за първа инстанция, което налага отмяна на решението и в частта му по разноските с която на ответника са присъдени такива над размера от 46,50 лева.

В останалите си обжалвани части решението следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ 8309/20.05.2023Г. по гр.д. 69559/2021г. на СРС , 31 с-в В ЧАСТТА му, с която е отхвърлен до размер на сумата от 3.09 лева и за периода 02.09.2016г-14.11.2016г., предявения от Д. Й. Г. с ЕГН ********** срещу „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК 831609046 иск по чл. 415 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД (неправилно квалифициран по чл. 415 ГПК вр. с чл. 49 ЗЗД) за признаване за установено наличието на вземане за сумата 42,60 лева – удържана в периода от 10.05.2008г. до 14.11.2016 от държавен съдебен изпълнител по изп. дело 2043/2001г. на СИС при СРС такса по чл. 53 от ТДТ събирани по ГПК КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , ЧЕ „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК 831609046 ДЪЛЖИ на Д. Й. Г. с ЕГН ********** на основание чл. 415 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД сумата от 3.09 лева - удържана в периода от 02.09.2016г. до 14.11.2016 от държавен съдебен изпълнител по изп. дело 2043/2001г. на СИС при СРС такса по чл. 53 от ТДТ събирани по ГПК, ведно със законната лихва върху сумата от считано от 02.09.2021г. - дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 51603/2021г. по описа на СРС до окончателното плащане.

Потвърждава решението в останалата обжалвана отхвърлителна част при правилна правна квалификация по чл. 415 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД.

Отменя решението и в частта му по разноските (имаща характер на определение) с която в полза на „Топлофикация София“ЕАД са присъдени разноски за първата инстанция над размера от 46,50 лева.

Осъжда „Топлофикация София“ЕАД да заплати на Д. Й. Г. разноски за двете инстанции за държавни такси в размер на 3,50 лева, за държавна такса в заповедното дело 1,75 лева, за адвокатски хонорар в първа инстанция 10,88 лева и за заповедното дело 10.88 лева, за разноски за съдебни удостоверения общо 75 стотинки.

Осъжда Д. Й. Г. да заплати на „Топлофикация София“ЕАД разноски за въззивното дело в 3 размер на 46,50 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4