Решение № 1619 от 05.12.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1619 гр. Велико Търново, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАТИНА МИНЕВА при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. В. като разгледа докладваното от КАТИНА МИНЕВА Гражданско дело № 20244110101455 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 КТ.

Ищецът основава исковата си претенции на твърдения, че страните са били в трудово правоотношение, въз основа на сключен трудов договор № *** от *** г., което поради извършено от ответната страна дисциплинарно нарушение- напускане и неявяване на работа в течение на два и повече последователни дни, в периода 28.12.2023 г. – 03.01.2024 г. вкл., е прекратено, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Заявява, че със заповед № *** г. на управителя на ищцовото дружество на ответника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. С оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ във връзка с наложеното дисциплинарно наказание претендира обезщетение от ответната страна в размер на едно брутно трудово възнаграждение в размер на 800,00 лева. Сочи, че се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 334/2024 г. по описа на Районен съд Велико Търново за сумата в размер на 800,00 лева- претендираното обезщетение, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, ведно с направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като с разпореждане му е било указано, че може да предяви иск за вземането си, тъй като заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното отправя искане до съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сума в размер на 800,00 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, ведно със законната 1 лихва от подаване на заявлението. Претендира разноски за исковото и за заповедното производството.

С отговора на исковата молба особеният представител на ответника заема становище за неоснователност на предявения иск за установяване дължимостта на претендираното обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, като сочи и за неоснователна акцесорната претенция за лихва за забава. Не оспорва обстоятелството, че между ищцовото дружество и ответника е сключен трудов договор № *** / *** г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ във връзка с чл. 70, ал. 1 КТ. Оспорва валидността на прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в заповед № 360 / 10.01.2024 г. на управителя на ищцовото дружество основание - дисциплинарно уволнение, тъй като видно от приложената като доказателство товарителница № 1050766446641 от 10.01.2024 г., 14:58 ч. на куриерска фирма „Еконт“, заповедта за дисциплинарно уволнение била изпратена до ответника на адреса, фигуриращ в трудовия договор с обратна разписка, като е отразено, че пратката съдържа документи, а видно от разписка за неуспешно предаване на пратки с № D3030198049 от 11.01.2024 г., 11.58 ч. на куриерска фирма „Еконт“ посочената пратка, респ. заповедта за дисциплинарно уволнение според особения представител се установява, че не е получена от работника. Счита, че процесната заповед не е стигнала до знанието на работника, поради което не е преклудирана възможността за обжалването й като незаконосъобразна в двумесечен срок от връчването й /узнаването/ и за ответника е налице правен интерес от отмяна на наложеното дисциплинарно наказание във връзка с претендираното от ищцовото дружество обезщетение. Намира, че не е спазена, предвидената процедура преди налагане на най-тежкото дисциплинарно наказаниеуволнение, тъй като в процесната заповед е отразено провеждане на процедура по чл.

193 КТ като е поискано от работодателя обяснение от работника с покана с обратна разписка и такова не е дадено, тъй като по делото липсват доказателства в тази насока.

Обективира искане за отмяна на заповед № *** г. на управителя на ищцовото дружество като назаконосъобразна. На следващо място твърди, че по делото липсват доказателства за отсъствието на работника - неявяването й на работа. С отговора на исковата молба се оспорва претендирания размер на вземането на ищцовото дружество, тъй като предназначението на претендираното обезщетение според особения представител е да се репарират вредите, които работодателят е претърпял вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по вина на работника, като задължението за обезвреда е предвидено за тежки нарушения на трудовата дисциплина, които са основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение, като сочи, че втората предпоставка за възникване на правото на работодателя да получи процесното обезщетение, извлечена от разпоредбата на чл. 221, ал. 4, т. 2 КТ е оставането на работодателя без служител за същата длъжност, като са изложени твърдения, че в 2 случай, че бъде прекратено трудовото правоотношение в срока за изпитване, то същото не преминава в безсрочно и следва работодателя да докаже размера на действително претърпените от него вреди. По наведените основания особения представител на ответника моли за отхвърляне на главния установителен иск и претендираното акцесорно вземане за лихва.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представения по делото трудов договор № *** от *** година /л. 15 от делото/ се установява, че между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, като ответницата била назначена в ищцовото дружество на основание чл. 70, ал. 1, във вр. с чл. 67, ал. 1 КТ със срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя - 6 месеца и е заемала длъжността "***" в „***“, с адрес парк ***, местност ***, с основано месечно възнаграждение в размер на 800.00 лева. Страните са уговорили срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор от страна на работника до изтичане срока на изпитване- 30 дни, като след това срокът е същия- 30 дни и е еднакъв за двете страни. На *** г. на ответницата е проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, видно от служебна бележка № ***/*** г. /л. 64 от делото/, като на същата дата ищецът подал уведомление по чл. 62, ал.5 КТ до НАП за сключването на процесния трудов договор, видно от уведомление изх. № **************/*** г. /л. 65 от делото/.

Установява се от разходен касов ордер с дата 20.12.2023 г., че на същата дата ответницата получила аванс от заплата за м.12 в размер на 200.00 лева /л. 66 от делото/.

От заверен препис на график за кухня на хотел „***“ за месец 12. 2023 г. /л.68 от делото/ е видно, че ответницата Я. Р. е следвало да полага труд при ищеца за периода 19.12.-22.12.2023 г. за времето от 08.00 часа до 17.00 часа, като за периода 23.12- 27.12.2023 г. по графика е следвало да почива, а за периода 28.12- 31.12.2023 г. също е следвало да бъде на работа за времето от 08.00 часа до 17.00 часа. Установява се от присъствена форма за кухня на хотел „***“ за месец 12.2023 г., утвърдена на 02.01.2024 г. /л. 69 от делото/, че за периода 19.12.-22.12.2023 г. ответницата е полагала труд при ищеца с оглед съществуващото между тях трудово правоотношение, както и че за дните от 28.12 до 31.12.2023 г. включително същата не се е явила на работното си място. Видно от заверен препис на график за кухня на хотел „***“ за месец 01. 2024 г.

/л.70 от делото/ е, че за месец януари 2024 г. ответницата е следвало да бъде на работа за дните 02.01-05.01.2024 г., 08.01- 12.01.2024 г., като и 15.01- 19.01.2024 г. за времето от 08.00 часа до 17.00 часа. От заверен препис на присъствена форма за кухня на хотел „***“ за месец 01. 2024 г., утвърдена на 01.02.2024 г. /л. 71 от делото/, се установява, че за периода 02.01- 05.01.2024 г., за периода 08.01- 12.01.2024 г. и за периода 15.013 16.01.2024 г. ответницата не се е явила на работното си място, поради самоотлъчка. До управителя на ищцовото дружество е изготвен доклад от управител в „***“, касателно неявяването на ответницата на работното й място от 28.12.2023 г. /л.87 от делото/. С оглед неявяването на ответницата на работното й място, без уведомяване и поради това, че не е представила относим оправдателен документ за отсъствието й управителят на ищцовото дружество е отправил покана до ищцата с оглед разпоредбата на чл. 193, ал.1 КТ за даване на устни или писмени обяснения до два работни дни, касателно отсъствието й от работа, като е предупредена и за последствията при пасивно подеведение- заверен препис на покана изх. № 358/03.01.2024 г. /л.83 от делото/, поканата е изпратена на 04.01.2024 г. чрез куреиерска пратка на Еконт с товарителница № 1050764110933/04.01.2024 г. до ответницата на адрес град ***, бул. „***“ № 22, вх. ***- адресът е идентичен с посочения в трудовия договор сключен между страните, като куриерски служител е направил опит да достави пратката на 05.01.2024 г., но същата е била върната, тъй като е удостоверен отказ за получаване от адресата, като на 08.01.2024 г. пратката е била върната на подателя /л.84-86 от делото/.

Видно от приложената по делото в заверен препис заповед № 360 от 10.01.2024 г. на управителя на „***- ***“ ЕООД /л. 16 от делото/, след проведена процедура по чл. 193 КТ и поради напускане и неявяване на работа в повече от два последователни дни, а именно от 28.12.2023 г. до 03.01.2024 г. включително - нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1 т. 1 КТ на Я. В. Р. е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, с което е прекратено трудовото й правоотношение с ищцовото дружество.

Заповедта е изпратена до ответницата на посочения й в трудовия договор адрес град ***, бул. „***“ № 22, вх. ***, видно от товарителница № 1050766446641 / л.17 от делото/ на същата дата на която е издадена- 10.01.2024 г., но е удостоверен отказ за получаването й от служител на куриерската фирма, тъй като е установено, че получателят не е в града.

Установява се от изготвените по делото справки за постоянен и настоящ адрес по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. /л.29 от делото/, че постоянният и настоящият адрес на Я. В. Р. е в град ***, бул. „***“ № 22, вх. В, ет.3, ап. 6.

На 17.01.2024 г. ищцовото дружество е подало уведомление по чл. 62, ал.5 КТ, с изх. № 16388243008467 до НАП, касателно прекратяването на трудовото правоотношение между страните по делото /л.18 от делото/.

Установява се от заверен препис на платежен фиш за месец декември 2023 г.

/л.88 от делото/, че ищцовото дружество е начислило сума за получаване от ответницата за положения от последната труд за 4 отработени дни в размер на 134.83 лева.

От приложеното по делото ч.гр.д. № 334 по описа на Районен съд Велико 4

Търново за 2024 г. се установява, че във връзка с подадено от представляващ ищцовото дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 25.01.2024 година е издадена заповед № 92 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Я. В. Р. за сумата в размер на 800.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал.2 КТ, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението 25.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата в размер на 25.00 лева – направени разноски по делото, както и допълнителна заповед № 117 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, неразделна част от заповед за изпълнение № 92/25.01.2024 г., постановена по делото, срещу длъжника Я. В. Р. за сумата в размер на 480.00 лева- сторени разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си, което е направено в преклузивния едномесечен срок.

По делото са приложени и други писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: