Решение № 260101 от 15.07.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1160/2020
- Вид
- Решение № 260101
- Подписан
- 15.07.2020
- Състав
- НАТАЛИЯ ПАНАЙОТОВА НЕДЕЛЧЕВА, ЮЛИЯ РУСЕВА БАЖЛЕКОВА, НАСУФ ИСМАЛ
Цитирани разпоредби
- чл. 195, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал.2, изр.2 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 2, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е
Ш Е Н И Е
№………./ .07.2020 г. гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно заседание, проведено на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия
НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Юлия БАЖЛЕКОВА
Насуф
ИСМАЛ - мл.с. при секретаря Галина СЛАВОВА, като разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева въззивно гражданско дело №1160 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна жалба на
„Енерго-Про България Продажби” АД със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул. “Вл. Варненчик“ № 258, представлявано от П.С.С., Я. М. и Г. К. – членове на УС срещу Решение №1283/11.03.2020г., постановено по гр. дело №19881/2019г. по описа на Районен съд -гр. Варна, с което е прието по отношение на „Енерго-Про Продажби” АД, че ищецът М.И.К., ЕГН **********, не му дължи сумата от 1629.88 лева, представляваща стойността на начислена за периода от 01.12.2017г. до 10.12.2018г. без правно основание електроенергия за обект на потребление в гр.
Варна, кв. Виница, ул. Константин Илиев №21, ап.5, кл. № **********, абонатен №**********, за която сума има издадена фактура № **********/04.11.2019г., на основание чл.124, ал.1 ГПК. Според изложеното в жалбата, решението на Районен съд -Варна е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в разрез с процесуалните и съдопроизводствените правила и събраните в хода на процеса доказателства.
Жалбоподателят твърди, че са налице всички предпоставки за извършване на корекция на сметката на ищеца чрез предвидената корекционна процедура. Счита, че е налице правно основание за възникване на вземането му, тъй като процесната сума представлява цена за потребеното в обекта на въззиваемия количество ел. енергия и се дължи на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал.1 ЗЗД. Излага, че са налице всички предпоставки като е осъществен правопораждащия състав. Твърди, че при извършване на проверката е изготвен констативен протокол, отговарящ на всички изисквания, който отразява действителното фактическо положение и е съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 47, ал.2 ПИКЕЕ, след което е издадена справка за корекция при неизмерена, неправилно или неточно отчитане на ел. енергията. С оглед изчисленията в справката, ответното дружество е определило цената на доставената ел. енергия, за което е издадена фактура. Твърди, че процесната фактура е надлежно издадена след като е установено количеството ел. енергия, преминала през процесния електромер, но неизмерено в резултат на неизпълнение от страна на потребителя на договорните му задължения чрез осъществено въздействие върху схемата на свързване. Твърди, че електрическата енергия е родово определена движима вещ като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията ѝ - чрез измерване от средството за търговско измерване и преминаването ѝ през точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако доставената и преминала към консумативните уреди на обекта на ищцата електрическа енергия не може да бъде измерена, то потребителят е усвоил чужда вещ без правно основание, уврежда имуществения интерес на ответното дружество и дължи заплащането на цената на вещта. Засегнато е правото на ответното дружество, установено в чл.200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия. Съгласно разпоредбата на чл.
200, ал. 1 от ЗЗД, предл. първо от ЗЗД купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Съобразно ОУ на ДПЕЕ, от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия. В случай, че съдът счита разпоредбата на чл.
50 от ПИКЕЕ за неприложима към конкретната хипотеза, моли искът да бъде отхвърлен на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия. Счита, че е налице годно правно основание за възникване на вземането му за потребена електрическа енергия на осн. чл. 200, ал.1 ЗЗД вр. чл. 38, ал.2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ. Твърди, че е спазен редът по констатиране на неточното отчитане на електрическа енергия като всички предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура са изпълнени. По изложените съображения моли решението да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, а на негово място постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като бъде осъдена ответната страна да му заплати разноски за двете инстанции. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Въззиваемата страна, чрез депозирания писмен отговор и чрез писмена молба, представена преди о.с.з. и чрез пълномощника си в о.с.з. излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че процесната сума не се дължи тъй като липсват законови основания за това. Счита, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен извод за основателност на предявения иск. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено, както и за присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Във връзка с нейната основателност, съдът съобрази следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим поради наличие на правен интерес.
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:
Ищецът М.И.К., ЕГН ********** предявява срещу
„Енерго-про продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул. “Вл. Варненчик“ № 258, иск за приемане за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 1629.88 лева, представляваща стойността на начислена за периода от 01.12.2017г. до 10.12.2018г. без правно основание електроенергия за обект на потребление в гр. Варна, кв. Виница, ул. Константин Илиев № 21, ап.5, кл. № **********, абонатен № **********, за която сума има издадена фактура № **********/04.11.2019г. на основание чл.124 от ГПК. Според изложеното в исковата молба, ищецът- като потребител на ел. енергия бил уведомен от ответното дружество за извършена контролна проверка на средството за търговско измерване, при което било констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което на осн.
Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Енерго-про продажби” АД и ПИКЕЕ била коригирана сметката за използвана ел. енергия, като е начислена посочената сума. Ищецът счита, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, че не е изпълнено задължението на ответното дружество и свързаното с него „Енерго-про мрежи” АД за извършване на периодични проверки, не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в корекционната справка, периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради не законосъобразността на предвидените в ОУ корекционни процедури. Твърди, че не дължи тази сума на електроразпределителното дружество, тъй като не е консумирал начислената с корекцията ел. Енергия. Излага, че не е ясен периода, през който е потребено процесното количество ел.енергия.
Твърди, че не следва да му бъде начислявана ел. енергия, за която вече веднъж е извършил редовни плащания. Оспорва, че на адреса е доставяна ел. енергия в посочените количества. Счита, че не се установява по безспорен начин, че това е реално консумираната енергия. Оспорва да е нарушил някое свое договорно задължение. Оспорва основанието за начисляването на допълнително количество ел.енергия, периода и методиката, въз основа, на които е извършена корекцията.
Счита, че клаузата, въз основа на която е извършена корекцията е лишена от законово основание. Оспорва правото на ответното дружество да извършва такава корекция, както и процедурата по нейното осъществяване. С оглед изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника горната допълнително начислена за плащане сума за посочения период, като му се присъдят и сторените от него разноски по делото.
Ответникът “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощник излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че при спазване на изискванията на ОУ, одобрени с решение ОУ-060 на ДКЕВР от 07.11.2007г., изменени и допълнени с Решение ОУ – 004/06.04.2009гна ДКЕВР, на 23.04.2019г., в присъствието на двама свидетели, служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършил проверка на изправността на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации досежно електромера, обслужващ процесния обект, за която е съставен констативен протокол, отговарящ на всички законови изисквания.
При проверката е установено извършено неправомерно въздействие върху функциите на СТИ. Въз основа на констатациите от проверката и на основание чл. 39 от ОУ на ДПЕЕЕМ е изготвена справка, с която е коригираното количеството ел.енергия и е издадена фактура. Поддържа, че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена ел. енергия. Процесното количество ел. енергия било реално доставено и консумирано от абоната и последния дължал заплащането на цената му. Поради невъзможността неотчетената част от потребената енергия да бъде точно измерена била приложена корекционна процедура за фикционно изчисление на доставеното количество енергия за предходните на датата на проверката. На 04.11.2019 г. била издадена фактура №**********, с което била определена и цената на дължимата електрическата енергия, потребена от 11.12.2017 г. до 10.12.2018 г., а именно 1629.88 лв. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
От представения по делото Констативен протокол №1400936/10.12.2018г., се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Електроразпределение Север“ АД и пълномощници на „Енерго –Про Продажби“ АД са извършили техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на ел. енергията в обекта на ищеца. В протокола е отразено, че електромерът е демонтиран от служителите на дружеството, съхранен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба ЕК 4276 и е подменен с нов. Протоколът е подписан от служители на ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, лично от абоната и свидетел.
Видно от приетата по делото Справка за корекция на сметки при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическата енергия, въз основа на констативния протокол, за периода от 11.22.2017г. до 10.12.2018г. на потребителя е начислена корекция на потребена ел.енергия от 8523 кВтч.
За стойността на коригираното количество ел.енергия е издадена фактура №02867232277/04.11.2019г. на стойност 1629.88 лева.
От заключението на СТЕ, изслушано в о.с.з., проведено на 21.02.2020г., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че не е извършена корекционна сметка.