Решение № 45 от 24.02.2026, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Исперих, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско дело № 20243310100107 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Обективно съединени искове по чл.124, ал.1 от ГПК, чл.108 от ЗС и чл.54, ал.2 от ЗКИР.

Производството е сезирано по постъпила искова молба вх.№ 719/ 26.02.2024г. от П. Х. Д. от град В., ул.“****“ 2, вх.Б, ет.2, ап.23, С. С. И. от град Исперих, област Разград, жк „******“ № 9 и С. В. Х. от град В., жк „****“ 229, ап.25, действащи чрез пълномощник адвокат С.П. от АК – Търговище против Д. М. С. от село Д., община Исперих, ул.“*****“ 7, Т. И. Х. от град Разград, ул.“****“ 32, ет.5, ап.18 и Х. И. Х. от град Разград, ул.“****“ 32, ет.5, ап.18 с която моли съда да признае за установено, че трите ищци са собственици по наследство и давностно владение на незастроено дворно място в чертите на село Малък Поровец съставено от имот идентификатор *** и имот идентификатор ***, както и да бъде осъдена ответницата Д. С. да предаде владението над описаният недвижим имот. След доказване собствеността на ищците над двата процесни имота съдът да установи, че е допусната грешка в кадастралната карта на село Малък Поровец която да бъде отстранена и като собственици на процесният имот да се впишат тримата ищци. Молят за отмяна на титулите за собственост на ответницата Д. С. и наследодателката на другите двама ответници Б. М..

В исковата молба ищците разказват, че са наследници на Х. Х. който приживе бил собственик на незастроено дворно място в село Малък Поровец, община Исперих с площ от 3010 кв.м. Ищците твърдят, че след смъртта на сочения наследодетел са владели трайно и необезпокоявано процесният имот, давали са го под наем и са получавали годишна рента. В края на 2023г. при 1 братовчед на ищците дошъл съпруга на ответницата С. и заявил, че тя е собственик на част от процесният имот. Извършили проверка и установили, че имота на ищците по кадастрална карта е разделен на два имота и като собственици са вписани – на единият имот Д. С., а на другия имот наследодателката на другите двама ответници М., която се легитимирала като собственик по нотариален акт на имот в село Малък Поровец от 1690.00кв.м.

Ищците твърдят, че не познават тази жена и нейните наследници и никога не са имали спорове с нея за собственост над земи. Предвид обстоятелството, че процесният имот сега разделен на два нови имота винаги се е владял от ищците от 2009г. насам, то те молят исковете да бъдат уважени по същество.

В срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Д. С. при редовно призоваване. Същата оспорва предявените искове. Твърди, че имотът винаги е бил владян от нейния баща М. Ю., като именно той фигурира като собственик по разписен лист. В имота семейството на С. са садили различни стопански култури, брали череши, децата и си играли там. След като баща и починал С. се разбрала с братята си по наследство имотът да остане за нея, като по тази причина през 2023г. тя се снабдила с нотариален акт за собственост по давностно владение. Представя доказателства, които моли да бъдат приети.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Т. И.

Х. и Х. И. Х. в който оспорват предявените искове. На първо място считат, че ищците нямат правен интерес от водене на иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР.

Твърдят, че съгласно норма на закона – чл.53, ал.2 при наличие на дублиране на собственици над даден имот по документ за собственост в регистъра се записвали всички собственици, като едва тогава ищците биха имали правен интерес да предявят установителен иск за собственост. Считат, че в тази част производството следва да се прекрати. По основателността на исковете считат същите за неоснователни. Дядо на ответниците Х.и бил Х. И. М. починал през военно време. М. и съпругата му Т. М. били собственици на имот идентификатор ***, като след смъртта им и смъртта на преките им наследници имота бил наследен от Б. И. – майка на ответниците Х.и. През 1996г. М. се снабдила с документ за собственост над имота въз основа на давностно владение. Твърдението на ответниците е, че техният имот е съседен на имота на ищците, като е налице грешка за индивидуализацията на имота в представите на ищците и неговата идентичност. Х.и никога не са губили владението над своя имот, не отговаряло на истината твърдението на ищците, че до 2023г. са владели имота на ответниците Х.и. Последните са заплащали дължимите данъци. По доказателствата молят да се приемат представените от тях писмени доказателства, да им се даде възможност да сочат гласни доказателства. Молят да се уважи искането за експертиза и да се насрочи оглед на место за да се изясни кои точно имоти се претендират.

В съдебно заседание страните се явяват и чрез своите процесуални представители ищците поддържат исковата молба, а ответниците я оспорват и молят исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът се запозна с представените гласни и писмени доказателства по делото и намира за установена следната фактическа обстановка : На 04.051994г. наследодателят на трите ищци Х. И. Х. бил признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: Незастроено дворно място в чертите на село Малък Поровоц, област Русенска, цялото от 3010 кв.м. , с 2 уредени регулационни отношения, съставляващо имот планоснимачен номер 187 в кв.12 по плана на селото, съгласно Заповед № 609/ 1982г. , при съседи: улица, Ц. Г. И., Т.И. и селски път. След смъртта на наследодателят Х. този имот преминал в наследство на трите ищци – негови наследници.

По делото е представено писмено доказателство – Нотариален акт № 107 от 02.10.2023г., с който за собственик на поземлен имот с идентификатор № *** в землището на село Малък Поровец, при граници и съседи : имоти №№ ***; ***; ***; *** и

*** е призната ответницата Д. М. С. ЕГН **********.

По делото е представено писмено доказателство – Нотариален акт № 36 от 08.04.1996г., с който наследодателката на ответниците Т. И. Х. и Х. И. Х. – Б. М. И. е призната за собственик по давностно владение на поземлен имот в чертите на село Малък Поровец от 1590 кв.м., съставляващ парцел II – 187 в кв.12 по плана на селото, при съседи : улица, общинска мера, С. П. И., Н. В. К. и Х. И. Х..

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която дава следното заключение след проверка на имотите на страните на место в село Малък Поровец:

1. Първият кадастрален, респективно регулационен план на с. Малък Поровец е одобрен през 1929г. В плана от 1929г. имотът върху който са образувани настоящите имоти на ищците и ответниците по делото е заснет с планоснимачен № 327. От общинската администрация е отговорено, че към плана от 1929г. не се съхранява разписен списък.

2. Съгласно регулационен план на с. Малък Поровец от 1929г. за имот с планоснимачен № 327 са отредени три парцела с №№ VIII-327, IX- 327 и Х327 в кв. № 18. По време на действието на плана от 1929г. дворищната регулация не е приложена и имот 327 се е владял в неговите съществуващи кадастрални граници.

3. В следващия кадастрален план на с. Малък Поровец одобрен със заповед № 609 от 25.09.1982г. бившият имот с пл. № 327 е заснет като имот с нов планоснимачен номер 187 (оцветен в зелен цвят върху приложената към заключението Скица № 1). В разписния лист към плана от 1982г. като собственици на имот № 187 са вписани: а) М. ХЮ.ов Е. - наследодател на първата ответница (без документ за собственост) б) Б. М. И. - наследодател на вторите ответници (с нот. акт № 36 от 08.04.1996г. за парцел № 1-187 в кв. № 12).

4. Според плана от 1982г. имот с пл. № 187 попада едновременно в два квартала, както следва: а) северната третина от имота се е предвиждало да бъде отчуждена във връзка с образуването на парцел І - Стопански двор на АПК" в кв. № 72. б) южните две трети от имота се е предвиждало да бъдат отчуждени във връзка с образуването на парцел І - Защитна зеленина" в кв. № 12 видно от приложената към заключението Скица № 1.

До настоящия момент отчуждителните мероприятия не са осъществени.

5. По време на действие на плана от 1982г. наследодателят на ищците става собственик на частта от имот с пл. № 187 попадаща в границите на кв.

№ 12 (парцел І-Защитна зеленина") съгласно документ за собственост: нот. акт № 56 от 04.05.1994г., том І, дело № 224/1994г. Площта на имота по документ е 3

3010.00 кв.м, а изчислена по действащата кадастрална карта в размер на 3157.00 кв.м (защрихована с наклонена щриховка в червен цвят върху приложената към настоящото заключение Скица №3). Горецитираният нотариален акт и до настоящия момент не е регистриран в разписния лист към плана от 1982г.

6. Във връзка с отпадналата необходимост от разширяване на стопанския двор през 1995г. е изработен и одобрен проект за изменение на плана за регулация с който за имоти с пл. №№ 184, 185, 186 и северната част от имот с пл. № 187 се отреждат парцели за индивидуално застрояване с №№ 1-184, II185, III-186 и IV-187 в кв. № 12. В същия квартал е отреден парцел V„Защитна зеленина" за чието урегулиране се предвижда отчуждаването на имоти с пл. №№ 181, 182, 183, както и южните две трети от имот с пл. № 187 (имотът на ищците по нот. акт № 56 от 04.05.1994г) видно от приложената към заключението Скица № 2.

7. По време на действие на плана на кв. 12 одобрен със заповед № 236 от 12.10.1995г. наследодателката на вторите ответници става собственик на частта от имот с пл. № 187 за която е отреден парцел IV-187 съгласно документ за собственост: нот. акт № 36 от 08.04.1996г., том І, дело №134/1996г. Площта на имота по документ е 1590.00 кв.м, а изчислена по действащата кадастрална карта в размер на 1847.00 кв.м (защрихована с отвесна щриховка в син цвят върху приложената към заключението Скица №3). Горецитираният нотариален акт е регистриран в разписния лист към плана от 1982г.

8. Със заповед № РД-18-56/25.08.2009г. на ИД на АГКК - София е одобрена кадастралната карта на с. Малък Поровец. При изработването на КККР на селото парцел № IV-187 (по Скица № 2 от заключението) е заснет като ПИ с идентификатор № ***. В разписния лист към плана на населеното място от 1982г. като собственик на имот с пл. № 186 е записан П.

И. - без документ. Определяйки идентификатор № *** за парцел IV187 (собственост на вторите ответници) ведно с идентификатора автоматично като „собственик на имот“ е присъединено и името „П. И." - вписано в разписния лист от 1982r.

9. За южната част от имот с пл. № 187 (собственост на ищците) е определен идентификатор № *** с което към базата данни са присъединени като собственици имената на М. ХЮ.ов Е. и Б. М. И. които са наследодатели на ищците. А ищците по настоящото дело за пореден път са пропуснали да регистрират нотариалният акт на праводателя им Х. И. Х. този път в СГКК-Разград.

10. Вместо да се поправи допуснатата в кадастралната карта грешка, през 2023г. е извършена следваща неправилна стъпка. Във връзка с искане на вторите ответници за установяване местоположението на имота собственост на тяхната наследодателка върху територията на ПИ с идентификатор № *** са проектирани два нови ПИ: а) ПИ с идентификатор № *** съответстващ по площ на имота по нот. акт № 36 от 08.04.1996г., том I, дело № 134/1996г. - за н-ци Б. М. И. и б) ПИ с идентификатор № ***

11. След отразяване на 15.08.2023г. на последната промяна на КККР на с.

Малък Поровец ( създаването на ПИ с идентификатори № *** и № ***) първата ответница се е снабдила с документ за собственост 4 нот. акт № 107 от 02.10.2023г., том V, рег.№ 8091, дело № 672/2023г.

По делото са разпитани свидетелите: Х.мир В. Х., СТ. Д. К., В. Е. К., А.

М. М., Е. М. Е., М. В. М., Т. Г. М..

Свидетелят Х.мир Х. в своите показания разказва, че това са наследнически имоти. Спомня си ги от малък, дядо му, когато го държал това.

Това било преди 45 г. Х. бил много малък и с другите внуци помагали на дядо си. След като почина дядо му, това място било разделено на баща му и чичо му, но било в общ двор. Мястото продължил да го работи баща му. След като починал баща му през 2007г. започнал да го работи свидетеля. Неговото място се намирало на 10 м от спорното място. От другата страна на пътя бил. Не знае номера на своето място. Спомените му били от детството, когато всеки си работел мястото. Ту когато работели, П., снаха й и другата ищца работели в съседство. Всяко лято, когато свидетеля и роднините му помагали на дядо му, се засичали там с ищците. От 2007г. свидетеля Х. обработвал това място.