Решение № 4694 от 16.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4694 гр. София, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110102980 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 10894/21.01.2022 г., с която от името на T.С. ЕАД, ЕИК ********* против М.Б. 3 ЕООД са предявени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 457,64 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2019 г. /сумите по изравнителна сметка № 5200003744/31.08.2019 г. за период 01.10.2018 г. - 30.04.2019 г./, до имот, представляващ търговски обект, разположен на партерен етаж със застроена площ от 88,50 кв.м., находящ се в гр. София, ул. Свиленица № 14, с която М.Б. 3 ЕООД се е обогатил за сметка на T.С. ЕАД, спестявайки си разходи за потребена в имота топлинна енергия, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 10.11.2021 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 105,75 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.12.2018 г. - 26.10.2021 г., върху главницата от 457,64 лева; 3/ сумата от 7,84 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. 30.04.2019 г., за имот, представляващ търговски обект, разположен на партерен 1 етаж със застроена площ от 88,50 кв.м., находящ се в гр. София, ул. Свиленица № 14, с която М.Б. 3 ЕООД се е обогатил за сметка на T.С. ЕАД, спестявайки си разходи за предоставена във връзка с имота услуга дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 10.11.2021 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 1,82 лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.12.2018 г. - 26.10.2021 г., върху главницата от 7,84 лева.

Със заявление вх. № 85392/10.11.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М.Б. 3 ЕООД, ЕИК ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 457,64 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2019 г. /сумите по изравнителна сметка № 5200003744/31.08.2019 г. за период 01.10.2018 г. 30.04.2019 г./, до имот, представляващ търговски обект, разположен на партерен етаж със застроена площ от 88,50 кв.м., находящ се в гр. София, ул. Свиленица № 14, с която длъжникът М.Б. 3 ЕООД се е обогатил за сметка на T.С. ЕАД, спестявайки си разходи за потребена в имота топлинна енергия, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 10.11.2021 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 105,75 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.12.2018 г. - 26.10.2021 г., върху главницата от 457,64 лева; 3/ сумата от 7,84 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2019 г., за имот, представляващ търговски обект, разположен на партерен етаж със застроена площ от 88,50 кв.м., находящ се в гр. София, ул. Свиленица № 14, с която длъжникът М.Б. 3 ЕООД се е обогатил за сметка на T.С. ЕАД, спестявайки си разходи за предоставена във връзка с имота услуга дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 10.11.2021 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 1,82 лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.12.2018 г. - 26.10.2021 г., върху главницата от 7,84 лева. В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че с посочените суми ответникът се е обогатил без основание за сметка на дружеството. На 12.11.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК. На 13.01.2022 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 21.01.2022 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

Ищецът твърди, че ответното дружество е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но между страните липсвал сключен писмен договор за 2 продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

Въпреки това през процесния период ответното дружество е потребявала енергия в имот, представляващ търговски обект, разположен на партерен етаж със застроена площ от 88,50 кв.м., находящ се в гр. София, ул. Свиленица № 14, поради което се е обогатило неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността й. Навеждат се съображения, че услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот, е извършвана от „Бруната“ ООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл.

155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Моли се за уважаване в цялост на предявените искове.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответното дружество, чрез адвокат А.Л., е депозиран отговор на исковата молба, с който се излагат съображения за неоснователност на предявените искове. Прави се възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца. С отговора на исковата молба се излагат съображения, че не ответното дружество е използвало топлинна енергия през заявения в исковата молба период, респективно не то се е обогатило неоснователно за сметка на ищцовото дружество. В тази връзка се представя договор за наем на недвижим имот, като се твърди, че топлинна енергия през процесния период е ползвана от наемателя, респективно разместването на благата е между него и ищеца, а не между ответниците и ищеца. Оспорват се и акцесорните претенции за лихва за забава. Моли, за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената стойност, с която ответното дружество се е обогатило, тъй като се явява потребител на топлинна енергия за стопански нужди в процесния имот и за процесния период.

3

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.

По предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Във връзка с направеното от ответника възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания в настоящото производство, в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства довели до спиране и/или прекъсване течението на давностните срокове по отношение заявените с исковата молба претенции.

От представените договор за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение и протокол от проведено общо събраните на етажните собственици се установява, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за процесния период) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника, поради което въпросът за постигането на писмено съглашение за продажба е неотносим към изхода на спора – доказването на подобно съглашение не би обосновало уважаване на исковете, тъй като те са предявени на извъндоговорно основание.

По делото не е спорно /и се признава изрично в отговора на исковата молба/, че през процесния период именно дружеството М.Б. 3 ЕООД, ЕИК ********** е било собственик на процесния имот, представляващ търговски обект, разположен на партерен етаж със застроена площ от 88,50 кв.м., находящ се 4 в гр. София, ул. Свиленица № 14. Същевременно това обстоятелство се установява и от събрания по делото доказателствен материал, в това число нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 103, том I, рег. № 2560, дело № 89 от 2005 г. на нотариус Ангелина Георгиева, рег. № 437 в НК, с района на действие – СРС и нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № 78, том I, рег. № 1583, дело № 47 от 2019 г. на нотариус Румяна Енева, рег. № 106 в НК, с район на действие – СРС.

От представения и приобщен към доказателствения материал договор за наем от 01.08.2007 г., сключен между Монтеканал-КВ България 1 ЕООД, в качеството на наемодател и Ефко Тех ЕООД, в качеството на наемател, се установява в производството, че процесният недвижим имот, представляващ търговски обект, разположен на партерен етаж със застроена площ от 88,50 кв.м., находящ се в гр. София, ул. Свиленица № 14, е отдаден за временно и възмездно ползване на дружеството Ефко Тех ЕООД. Същевременно от събраните по делото доказателства се установи в производството, че през 2014 г. дружеството Ефко Тех ЕООД се е вляло в дружеството Ефко Груп АД, както и че на 11.02.2015 г. именно това дружество е отправило заявление до T.С. ЕАД /л. 93 от делото/ за откриване партида на негово име по отношение на процесния недвижим имот, представляващ търговски обект, разположен на партерен етаж със застроена площ от 88,50 кв.м., находящ се в гр. София, ул. Свиленица № 14, абонатен № 370602, респективно, е отправило предложение за сключване на договор, съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от T.С. ЕАД на потребители в гр. София, именно по отношение на същия имот. От T.С. ЕАД е открита партида на името на дружеството Ефко Груп АД. Следователно се налага извод, че именно дружеството Ефко Груп АД е било титуляр на партидата на имота, открита при ищеца за процесния период, доколкото не са събрани доказателства, от които да се установява противното. Това обстоятелство се потвърждава от представените от подпомагащата страна индивидуални справки за използваната топлинна енергия и формуляри за отчет на уредите за дялово разпределение, в които като абонат в процесния имот за посочения в исковата молба период е посочено юридическото лице Ефко Груп АД. Обсъдените доказателства, както и установеното от тях извънсъдебно поведение на ищеца сочат на извод, че топлопреносното предприятие е било в облигационно отношение с друго лице, което е третирало като потребител на топлинната енергия в имота – откриването на партида на името на дружеството и посочването му като клиент в изравнителните сметки и документите за годишен отчет са 5 категорични косвени индиции, че именно дружеството Ефко Груп АД е купувач и ползвател на топлинна енергия в имота, с когото ищецът е сключил договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Наличието на облигационно правоотношение с посоченото трето лице, лишава от основание предявената срещу ответника претенции на извъндоговорно основание, за периода на действие на наемното правоотношение, предвид липсата на обогатяване в полза на собственика на имота – същият не е ползвал имота и не е консумирал доставената топлинна енергия през периода на действие на наемното правоотношение.