Решение № 62 от 11.06.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Бургас, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Анг. Синков

Членове:

Г. Т. Канакиева

Даниел Н. Марков при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Й. Цв. Д. Т. като разгледа докладваното от П. Анг. Синков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600052 по описа за 2024 година С присъда №66/13.12.2023г. по НОХД №769/23г., Бургаският окръжен съд признал подсъдимия К. П. П. за виновен в това, че на ..г. в гр.Бургас, в апартамент, находящ се на ул.“..., направил опит умишлено да умъртви П. М.

В., нанасяйки й множество удари с нож, причинявайки й множество телесни увреждания, като деянието е извършено по особено мъчителен за пострадалата начин и е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, предл. второ, вр.чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК вр. чл.58, б.“а“ вр. 55, ал. 1,т. 1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от 8 години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Постановил, на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК, при изпълнението на наказанието да бъде приспаднато времето, през което П. е бил задържан по ЗМВР и с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по делото, считано от ..г.

Осъдил, на основание чл.45 вр. с чл.52 от ЗЗД, подсъдимия П. да заплати на гражданския ищец В. сумата от 120 000 лева, като обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъпното деяние, ведно със законната лихва от датата на увреждането – ..г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил гражданския иск над тази сума до предявения размер от 250 000 лева.

Отхвърлил предявения на същото основание граждански иск за сумата 1 от 4800 лева, представляваща претендирано обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъпното деяние, поради недоказаност на размера му.

Осъдил, на основание чл.189, ал.3 НПК, подсъдимия П. да заплати на частния обвинител и гражданския ищец направените разноски за адвокатско възнаграждение за упълномощените повереници, а в полза на държавата по сметка на ОД МВР - Бургас и по сметка на ОС - Бургас направените деловодни разноски в различните фази на производството, както и по сметка на ОС - Бургас да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск за неимуществени вреди.

Произнесъл се и по веществените доказателства, като постановил да се отнемат в полза на държавата средството за извършване на престъплението и вещите без стойност, а останалите веществени доказателства да се върнат на подсъдимия и частния обвинител след влизане в сила на присъдата.

Недоволни от присъдата останали подсъдимият и неговите защитници – адв. П. Н. и майката Д. Р., както и частния обвинител и граждански ищец П.

В. и поверениците адв. В. В. и адв. Д. Д..

Във въззивната жалба на адв. Н. присъдата е оценена като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, неотстраними в съдебната фаза на процеса, нарушение на материалния закон, необоснована, а наложеното наказание явно несправедливо. Конкретни съображения в подкрепа на заявените пороци не са посочени. Изтъкнато е, че окръжният съд безкритично е възприел тезата на прокурора. Моли се присъдата да бъде отменена и делото върнато на досъдебна фаза за отстраняване на съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита. Алтернативно се иска отмяна на съдебния акт и признаване на подсъдимия за невинен, или преквалифициране на деянието по основния състав на чл.115 от НК, намаляване на наказанието при условията на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, както и присъденото обезщетение за неимуществени вреди до 40 000лв.

В допълнение към жалбата адв. Н. излага подробни съображение за невинността на подсъдимия и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се предубеденост на прокурора, видна от съдържанието на обвинителния акт, в който освен фактите се съдържат и емоционални съждения, които са екстра леге. Счита, че са нарушени чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Обстоятелствата по делото не са изследвани обективно, всестранно и пълно, някои от доказателствата са тълкувани превратно, липсва самостоятелен анализ на доказателствата от първостепенния съд, решението почива на предположения, липсва отговор в мотивите на възраженията на защитата и липсват доказателства в подкрепа на обвинението. Неразкриването на обективната истина рефлектира и върху вътрешното убеждение на съда, което не е формирано съобразно закона.

Намира, че обвинението не е доказано по безспорен начин, тъй като в 2 проведеното съдебно следствие не са събрани преки доказателства, включително от разпитаните свидетелки Д. и П. В., да са видели подсъдимия да е нанесъл удари с нож. Твърди се едностранчиво позоваване на показанията на двете свидетелки, без да се цени тяхната заинтересованост, както и липса на мотиви относно качеството на свид. Т., в което е допуснат на местопроизшествието и обсъждане на очевидната му заинтересованост и предубеденост. Оспорва подхода на съда да възприеме за достоверни обясненията на подсъдимия само в частта им, в която не противоречат на обвинителната теза, в останалите им части те не са кредитирани без да е посочено ясно от кои други доказателства и доказателствени средства са опровергани, което според защитника представлява липса на мотиви. Сочи противоречия в показанията на двете сестри относно положението на дееца и пострадалата по време на извършване на деянието. Твърди, че неизяснен е останал въпросът как е бил облечен подсъдимия по време на твърдяното деяние и защо по него и по дрехите му няма биологични находки, включително кръв от пострадалата. Счита, че няма обективни фактически данни за последователността на ударите, възприета от окръжния съд. В тази връзка оспорва показанията на единствения свидетел очевидец Д. В. като вътрешно противоречиви, дадени от заинтересовано лице и повлияни от нейния приятел – полицейски служител свид. Т.. Счита, че при приобщаване на показанията на свидетели от досъдебното производство е нарушено правилото на чл.281 от НПК, тъй като съдът вместо частично, е прочел показанията им изцяло и е ползвал същите при постановяване на присъдата и по този начин е заобиколил принципа за непосредственост в чл.18 от НПК.

Веществените доказателства, включително ножът, не са предявени на страните, съгласно чл.284 от НПК. Твърди, че са ограничени правата на защитата като не е допуснато събирането на доказателствени материали, които имат пряко отношение към установяване на обстоятелства, касаещи главния факт по чл.102 от НПК. Оспорва приетия от съда мотив за извършване на престъплението, счита, че няма доказателства за наличието на чувства, каквито се вменяват на подсъдимия от прокурора. Неоснователно са приети като самопризнание думите на подсъдимия непосредствено след инцидента, възприети от свидетелите. Оспорва като веществено доказателство черна тениска с шарени ръкави, като непредявена по реда на чл.284 от НПК и като веществено доказателство, което не е било налично в апартамента при двата огледа.

Като невярна се оспорва химикотоксикологичната експертиза относно съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия, доколкото са налице безспорни доказателства, че същият е употребил повече от бутилка алкохол. Оспорват се и заключенията по съдебномедицинските експертизи на П. и Д. В.. По отношение на гражданския иск се претендира неговото отхвърляне при оправдаване на подсъдимия, алтернативно да се намали размера на присъденото обезщетение. С допълнението се поддържат исканията, посочени в касационната жалба.

3

В жалбата на майката-защитник, също бланкетно, са заявени съществени процесуални нарушения, необективност при събиране и оценка на доказателствата, погрешно възприета обвинителна теза. Отправени са същите искания към въззивната инстанция – отмяна и връщане на делото, нова оправдателна присъда, преквалифициране по чл.115 НК, намаляване на наказанието и присъденото обезщетение.

Защитникът Д. Р. представя две допълнения към жалбата си, с които се присъединява изцяло към изложението на другия защитник адв. Н.. Повдига същите възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила, както от органите на досъдебното производство, така и от първоинстанционния съд при събиране и оценка на доказателствата. Сочи наличието на противоречия в показанията на свидетелите, които счита, че не са обяснени от съда. Намира, че фактическата обстановка не е изяснена изцяло и в пълнота и при правилно събиране и интерпретация на доказателствата би следвал несъмнен извод за невиновност на нейния син – подсъдимия П..

В жалбата на частния обвинител и граждански ищец, също бланкетно, присъдата е намерена за необоснована и незаконосъобразна, с постановено явно несправедливо занижено наказание и обезщетение за неимуществени вреди. Искания не са направени.

Повереникът адв. Д., също бланкетно, е определил присъдата за необоснована и незаконосъобразна, постановена при неправилно приложен материален закон и явно несправедливо занижено наказание, както и обезщетение за имуществени вреди. Искания към въззивната инстанция не са отправени.

В допълнение към жалбата адв. Д. посочва, че при определяне на наказанието окръжният съд силно е надценил възприетите смекчаващи вината обсотятелства. Счита, че неправилно е прието като такова чистото съдебно минало на подсъдимия, както и че е спомогнал за разкриване на обективната истина. Повереникът намира, че необосновано съдът приема случаен и инцидентен характер на деянието за подсъдимия, и че той е допринесъл за запазване живота на пострадалата. Относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди посочва, че то е несправедливо занижено, тъй като не е отчетена в пълен размер тежестта на претърпените вреди.

Повереникът адв. В. в подадената въззивна жалба също намира атакуваната присъда за незаконосъобразна, необоснована и постановена при допуснати нарушения на материалния закон. Не сочи данни в подкрепа на изтъкнатите пороци. Намира наложеното наказание за явно несправедливо занижено. В подкрепа на това възражение излага, че съдът не е съобразил, че опитът е довършен. Изтъква, че наличните смекчаващи обстоятелства – необременено съдебно минало и млада възраст, не са нито многобройни, нито изключителни, за да обосноват приложение на чл.58, б.“а“ вр. чл.55, ал.1, т.1 НК. Сочи, че деецът не е показал критично отношение към извършеното, не 4 съжалява за стореното и не е поднесъл извинения на пострадалата и нейните близки. Деянието е извършено под въздействието на голямо количество алкохол, което отегчава отговорността. Подсъдимият не е съдействал за разкриване на истината. Ако не е била специализираната медицинска помощ, резултатът е щял да бъде фатален за доверителката й. Наложеното наказание е определено под минимума за основния състав на чл.115 НК, което е крайно несправедливо.

Крайно несправедливо занижен е и размерът на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед изживения ужас и страдания.

Повереникът моли присъдата да бъде изменена, като наказанието бъде увеличено до минималния размер, предвиден за престъплението по чл.116, ал.1, т.6 НК – 15 години лишаване от свобода, при определения строг режим на изтърпяване.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура намира жалбите на подсъдимия и неговите защитници за неоснователни. Счита, че в първоинстанционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, направен е доказателствен анализ при съпоставка на всички събрани свидетелски показания и обяснения на подсъдимия, и при отчитане на другите материали по делото, като съдът е достигнал до единственият правилен извод за авторството на деянието. Прокурорът счита, че съдът е отговорил на всички възражения, направени от страна на защитата. Изразява становище за правилно отхвърляне като недоказани на възраженията, че евентуално трето лице или сестрата на пострадалата са извършили престъплението. Излага доводи в подкрепа на становището, че е обосновано от доказателствата по делото наличието на по-тежко квалифициращото обстоятелство извършване на убийството по особено мъчителен начин. Жалбите на частния обвинител и нейните повереници относно ниския размер на наложеното наказание прокурорът намира за основателни. Счита, че правилно е приложен чл.58, б.