Решение № 370 от 25.11.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Перник, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело № 20241700100312 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 вр. с чл. 409 от КЗ .

По съображения изложени в исковата молба и след последваща конкретизация на същата, ищцата А. С. М., моли да бъде осъден ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, да й заплати сумите: 70 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на настъпило застрахователно събитие ПТП на ***, около 13:50ч., до паркинг, находящ се на ул. „***“ в ***, виновно причинено от Е.В.Р., който при паркиране на МПС „Ленд Ровър Рейндж Ровър Ивоук“, с рег. № ***, и притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество по застрахователна полица ***, с период на покритие от *** до ***, изгубил контрол върху управляваното МПС, то се ударило в метална ограда, излязло извън паркинга и паднало на територия с денивелация около 2м. по - ниска от тази на паркинга, ведно със законната лихва от датата на завеждане на застрахователната претенция – 04. 01. 2024г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 1 545лв., представляваща застрахователно обезщетение за 1 претърпените от нея имуществени вреди, в резултат на същото ПТП, ведно със законните лихви, считано от датата на предявяване на исковата молба – 20.

05. 2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, чрез юрисконсулт Р. И., в срок е подал писмения отговор, а в последствие е подал и писмено становище за с.з. на 22. 10. 2024г.

Намира главния иск за процесуално допустим и частично основателен признава всички неимуществени вреди, претърпени от ищцата от процесното ПТП за сумата 30000лв., като го оспорва по размер за претендираната сума над 30000лв. до 60000лв.

Признава следните обстоятелства, въз основа на които ищецът основава настоящата претенция: наличието на действащата към датата на ПТП полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена в ,ДЗИ-ОЗ“ ЕАД относно л.а. „Ленд Роувър“ с per. номер ***, настъпилото застрахователно събитие - ПТП, механизма на настъпването му и причинно - следствената връзка със следните увреждания за ищцата - счупване на гръбначен прешлен Л4, наложило операция с вертебропластика и поставен лумбален корсет.

Заявява, че към момента на подаване на исковата молба дружеството е определило застрахователно обезщетение за причинените на пострадалото лице неимуществени вреди, но поради непредставяне на банкова сметка, не е изплатило същото.

Сочи, че на база представените от ищцата медицински документи за здравословното й състояние и съобразявайки вида и степента на получените увреждания, „ДЗИ-ОЗ“ е определило застрахователно обезщетение за неимуществени в размер на 30 000 лв. и в размер на 156 лв. - обезщетение за имуществени вреди - справедлив паричен еквивалент на интензитета и тежестта на болките и страданията от получените в резултат на ПТП травми.

При определянето му са съобразени продължителността на оздравителния период, застрахователната и съдебна практика по аналогични случаи и е отчетен критерия за справедливост. С писмо изх. номер 0-924698/01.04.2024г. е уведомена пострадалата, че претенцията й е разгледана и е 2 определено обезщетение в размер на 30 000 лв., като е поканена да предостави банкова сметка, по която да извърши плащане на определеното застрахователно обезщетение, но такава не е била предоставена, което възпрепятства и плащането по претенцията.

С оглед горното ответното дружество признава частично предявения срещу него иск за застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, в резултат на причинените при процесното ПТП телесни увреждания, до размера на сумата от 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и до размера на сумата от 165 лв. обезщетение за имуществени вреди съгласно фактура *** Твърди, че сумата от 30 000 лв. е достатъчна да компенсира претърпените от ищцата болки и страдания, съответства на законовите критерии за справедливост и е съобразена с вида и степента на претърпените увреди, които са в причинна връзка със събитието.

С оглед извършеното частично признание, оспорва размера на предявения срещу него иск за застрахователно обезщетение за претърпените от А. М. неимуществени вреди от процесното ПТП за сумата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лева. Счита, че претенцията над сумата от 30 000 лв. е изключително завишена и не съответства на действително претърпените болки и страдания от заявените за настъпили травматични увреждания. Претендираното обезщетение не съответства на критерия „по справедливост", визиран в чл. 52 от ЗЗД и очевидно излиза извън рамките на обезщетителния характер на търсеното плащане. Твърди, че уврежданията, които ищцата е получила от ПТП, не са наложили продължителен възстановителен период, оздравителният период от травмите, настъпили в резултат на ПТП, е приключил.

Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между травмата, получена при ПТП и заявените в исковата молба остеохондроза и спондилоартроза, както и дискова херния. Твърди, че причината за появата им са дегенеративни процеси, а не травмата от ПТП.

Оспорва претенцията за имуществени вреди за сумата над 165лв. до 1 545лв. Навежда довод, че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не дължи обезщетение за избор на екип, поради което претенцията за изплащане на сумата от 900 лв.

3 съгласно фактура *** е неоснователна. Сочи, че претенцията за имуществени вреди в размер на 900 лв. съгласно фактура *** и в размер на 480 лв. съгласно фактура *** са предявени пред застрахователя с молба от 17.05.24 г., приложена към исковата молба.

Оспорва предявения иск за законна лихва върху претендираното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя - 04.01.2024 г. до окончателното изплащане. Счита, че искът е неоснователен съгласно чл. 380, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

Твърди, че дружеството не е изпаднало в забава, т.к. от страна на претендиращото лице не е изпълнено задължението по чл. 380, ал. 1 от КЗ да представи с предявяване на претенция пред застрахователя данни за банковата си сметка. Оспорва твърдението, че датата, от която застрахователят изпада в забава е датата на предявяването на претенцията пред застрахователя. Твърди, че срокът за произнасяне по предявена претенция, е уреден с разпоредбата на чл. 497 от КЗ - петнадесетдневен срок от представянето на всички доказателства или тримесечен - от предявяването на претенцията /съгласно чл.

496, ал. 1 от КЗ/. В настоящия случай на 04.01.24 г. ищцата е предявила пред „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие от ПТП, настъпило на ***.

Във връзка със заявената претенция в дружеството е образувана ликвидационна преписка № ***. Претенцията на пострадалото лице е разгледана от застрахователна медицинска комисия при „ДЗИ-ОЗ" ЕАД, която е определила застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. С оглед изплащане на определеното от дружеството застрахователно обезщетение с писмо от 01.04.24 г. е поканена пострадалата да предостави банкова сметка, като е уведомена, че дружеството е определило застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и има готовност да го изплати, но данни за банкова сметка не са били предоставени. С оглед на това поддържа, че искът за законна лихва е неоснователен, т.к. от една страна, дружеството се е произнесло в срок по предявената извънсъдебна претенция, а от друга, ищцата не е представила данни за банкова сметка, поради което по отношение на нея следва да бъдат приложени последиците на забава на кредитора.

4

Оспорва претенцията за разноски, т.к. дружеството не е дало повод за завеждане на делото.

Ищцата поддържа иска си и в съдебно заседание, чрез адвокат Г. Й., който моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Същият моли на него да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 9000лв. за оказана безплатна правна помощ.

Ответното дружество моли да му бъдат присъдени направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното :

Съдът намира, че исковата молба е редовна. Същата е предявена от активнолегитимирана страна, имаща правен интерес. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяването на иска - ищцата е предявила две писмени молби /писмени застрахователни претенции по смисъла на чл. 432, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 380 ТЗ/ да й бъде изплатено обезщетение от увреждането, както за неимуществени вреди в размер на 60000лв., така и за имуществени вреди в размер на 1545лв. По делото не се спори, че на ищцата не й е било изплатено никакво обезщетение. Спори се за причините за това незаплащане.

Следователно не са налице данни за наличие на отрицателни процесуални предпоставки, нито за липса на положителни процесуални предпоставки, водещи до погасяване правото на иск. Касае е се за спор, между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти, който е подведомствен на Пернишкия окръжен съд и същият се явява родово и местно компетентен да го разгледа. Исковата молба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Свидетелят Е.Р. и ищцата А. М. живеят заедно в общия смисъл на думата, включително и към настоящия моминт. На ***, около 13:50ч. свидетелят Е.В.Р. управлявал л.а. /джип/ „Ленд Ровър Рейндж Ровър Ивоук“, с рег. № ***, а на предната дясна седалка до него седяла ищцата, която била с поставен обезопасителен колан. Водачът искал да паркира на паркинг, находящ се на ул. „***“ в ***, за да отидат при неговия баща, който бил 5 настанен в намиращия се там дом за възрастни хора. Теренът в близост до паркинга бил с денивелация повече от 2м. по - ниска височина от тази на паркинга. Водачът форсирал повече джипа, не се успял да го овладее и по този начин вместо да спре, той навил рязко волана вдясно, при което джипът избил металната ограда на паркинга и паднал от повече от 2 метра височина, като с предницата си ударил челно земята, а задната част от джипа останала подпряна на подпорната бетонна стена. Вследствие на удара се задействали всичките въздушни възглавници.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства, от свидетелските показания на Е.Р. – кореспондиращи помежду си и се признава от страна на ответното дружество.

След процесното ПТП А. М. била много стресирана и имала болки най вече в областта на гърдите. Притекли се служители от дома за възрастни хора и тя била отведена там, където я положили да легне. Тя казала, че вече изпитва много сериозна болка. Повикала по телефона сина си и той пристигнал сравнително бързо от*** със своя автомобил. Там й били направени изследвания в ДКЦ „***“, след което двамата със свидетелят Р. се прибрали в къщи. Тогава тя се оплакала, че вече болките са най – големи. На 22. 11. 2023г. й бил направен ядреномагнитен резонанс, при който се установило компресионно счупване /когато силата на удара е по остта на гръбначния стълб – от падането на предницата на джипа челно на земята/ на 4-ти поясен прешлен – Л4, който се и деформирал. Била установена и контузия в областта на гръдния й кош. Била насочена за лечение, извършено в КОТ – отделение по гръбначна хирургия, при Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия „***“ ЕАД гр. София /***/, изразяващо се във вертебропластика на счупения прешлен – съвремен начин на лечение, изразяващ се в поставяне на пълна упойка на ищцата и вкарване чрез спринцовка с игла на костен цимент в счупения прешлен, за неговото запълване. От компресионното счупване на прешлена, тя получила и дисков бълджинг – увреждане на диска под прешлена и намиращите се там нервни окончания също понесли част от травмата. Всички тези увреждания са в пряка и непосредствена последица от процесното ПТП. Остеопорозата, спондилоартрозата, дисковата херния и дисковата протрузия /шипове/ на ищцата, нямат връзка с претъпяното ПТП, а те се дължат на дегенеративни 6 процеси с оглед възрастта на пострадалата. След операцията била на домашно лечение, при което носила обездвижващ лумбален корсет на кръста два месеца. Била на щадящ постелен режим. Можела да става и да ходи до тоалетната само с човек, който й помага да става и да се придвижва и това се изпълнявало от свидетеля Р. Можела да се храни самостоятелно, но не можела да готви и да извършва каквато и да било домакинска работа. Периодично трябвало да става, за да се промени положението на гръбначния стълб и по този начин да се облекчи болката. През периода на лечение, тя е търпяла болки и страдания, като първите два месеца, след инцидента и оперативното лечение, болките са били с по – голям интензитет. За тези болки тя е приемала болкоуспокояващи медикаменти. В момента на прегледа от вещото лице, се оплаква от болка и ограничени движения в лумбален отделна ниво Л4-/15, Л5СТ, като оплакванията са от години, но те са се засилили след претърпяното ПТП на ***