Решение № 5259 от 12.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5259 гр. София, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

П. Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря П. В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100508646 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 10218/30.05.2024 г. по гр.д. № 48280/2023 г. на Софийски районен съд, 53-ти състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу П. Б. П., ЕГН:

**********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за сумата в общ размер от 4421,27 лв., от които 3907,20 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2020 г. до м.04.2022 г., 440,55 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 10.04.2023 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 61,84 лева - главница за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г. и 11,68 лева - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. до 10.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 25.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.05.2023 г. по ч.гр.д. № 21514/2023 г. по описа на СРС, 53 състав.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението. Сочи се, че неправилно СРС е приел, че ответникът няма качеството на клиент на топлинна енергия, тъй като по делото са налице доказателства, че същият е собственик на топлоснабдения имот, като е подал и молба за откриване на 1 партида от 25.02.2010 г. за същия имот. Обръща се внимание, че по отношение на учреденото вещно право на ползване върху имота в полза на Б.З. и Е.З. е налице отказ от право, обективиран в декларация от 10.05.2018 г., която е представена по делото. Сочи се, че процесният период е след датата на въпросната декларация, поради което в качеството си на собственик П. Б. П. отговоря за задълженията за потребена топлинна енергия. По тези съображения е отправено искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна П. Б. П. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на постановеното съдебно решение. В отговора се поддържа, че ответникът не е ползвател, а „гол собственик“ на имота, тъй като за имота има учредено вещно право на ползване в полза на трети лица и поради това същите дължат заплащането на топлинната енергия. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението съдът намира следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар. 1, т. 42 на ЗЕ в качеството си на собственик на процесния имот, като за процесния период е консумирал топлинна енергия на процесната стойност.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника П. Б. П., с който се оспорва между страните да е налице облигационно правоотношение, доколкото с договора за дарение, по силата на който ответникът е придобил собствеността върху имота, дарителите са си запазили вещното право на ползване върху имота. Сочи се, че ищецът не е легитимиран да претендира таксата за дялово разпределение, тъй като същата се дължи на фирмата за дялово разпределение. Оспорва се настъпването на забава за задълженията, тъй като не е налице публикуване на процесните фактури на интернет страницата на ищеца, а също така се изтъква, че следва да е налице покана за плащане, защото общите фактури са издадени след изтичане на срока за плащане, предвиден в общите условия на ищеца. Заявено е, че не се оспорват фактите, за които е необходимо назначаването на експертиза по делото. Направено е възражение за изтекла погасителна давност за процесните вземания.

2

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ). С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай от приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 133 от 14.12.2006 г., том III, рег. № 11883, дело № 485/2006 г. по описа на нотариус В.А., рег. № 262 при НК, се установява, че П. Б. П. е придобила правото на собственост върху апартамент № 105, находящ се в гр.

София, ж.к. „Дианабад“, бивш ж.к. ****, като дарителите Б.Т.З. и Е.И.З. са си запазили правото на ползване върху имота до края на своя живот. От приетото удостоверение от ГИС-София се установява, че адресът гр. София, ж.к. **** е идентичен с настоящ адрес гр. София, ж.к. Дианабад, бл. ****.

Основателно е оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички релевантни за възникването на облигационното правоотношение доказателства, с оглед което е достигнал до погрешен извод, че задължени лица по договора за доставка на топлинна енергия в случая се явяват титулярите на вещното право на ползване върху имота. От декларация за отказ от вещно право на ползване акт № 82, том I, рег. № 63241/10.05.2018 г. се установява, че на 10.05.2018 г. Б.Т.З. и Е.И.З. са се отказали от запазеното в тяхна полза вещно право на ползване, с което е отпаднало основанието, по силата на което същите са били обвързани от облигационно правоотношение с ищцовото дружество. При това положение за процесния по настоящото дело 3 период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., задължена за заплащане на цената на доставената в имота топлинна енергия се явява ответницата П. Б. П., тъй като същата е собственик на имота.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-техническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договор за извършването й, както и от представените от третото лице-помагач отчетни документи и индивидуални справки за дялово разпределение. От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота е имало три броя отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители (ИРРО), щранг-лира в банята без индивидуален разпределител и 2 бр. водомери за топла вода. Топлинната енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване е начислена по реален отчет на разпределителите и водомера, за което са представени протоколи за отчет от третото лице – помагач. Топлинната енергия отдадена от щранг-лирата без индивидуален разпределител е начислена по реда на т. 6.5 от Приложението към Наредба 16-334 за топлоснабдяването и Наредба Е-РД-04-1 за топлоснабдяването, приложими през процесния период. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислена по реда на т. 6.1.1 от приложението към двете наредби въз основа на инсталираната отоплителна мощност и денградусите за периода. Установено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия напълно съответства на отчетената по общия топломер. Вещото лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото дружество. Установено е, че общият топломер в абонатната станция е преминал периодични метрологични проверки на 25.03.2019 г. и 31.03.2021 г. и съответства на одобрения тип.

Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот се установява от събраните по делото доказателства.

Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на представените от фирмата за дялово разпределение отчетни документи и индивидуални справки за дялово разпределение, както и на извършените от вещото лице изчисления при разпределението на енергията за сградна инсталация, а не единствено на счетоводните записи на ищеца. От експертното заключение по СТЕ се установява, че след отчитане на изравнителните резултати, за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имота е доставена топлинна енергия на стойност 3998,54 лева, което е повече от претендирания от ищеца размер от 3907,20 лева, който обвързва съда съобразно принципа на диспозитивното начало. Доколкото не се твърди и 4 не се доказва тази сума да е платена, същата е дължима в пълен размер и следователно предявеният иск за главница за топлинна енергия се явява изцяло доказан по основание и размер.

На следващо място, от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Техем Сървисис“ ЕООД, като видно от представените от третото лице-помагач документи – индивидуални справки за дялово разпределение и протоколи за отчет, услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са публикувани във в. Монитор, а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване.