Решение № 207 от 30.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. София, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Рени Ковачка при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20221001000614 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК , образувано по въззивна жалба от "Групова практика за първична медицинска помощ-Вигор“ ООД срещу Решение № 260338/16.05.2022год, постановено по т.д.№ 321/2021год. на СГ, В ЧАСТТА ,с която дружеството -жалбоподател е осъдено на основание чл.125, ал.3 от ТЗ да заплати на Д. Ю. Л. сумата в размер на 2 145.16 лева , ведно със законната лихва , считано от 19.02.2021год. до окончателното й изплащане, представляващо непогасен остатък от вземане за стойността на 65 дружествени дяла от капитала на дружеството, всеки от които с номинална стойност от 10 лева, възникнало с прекратяване на членственото правоотношение на наследодателя на ищеца, в частта, в която е отхвърлено възражението за прихващане за сумата от 43 303.63 лева, както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Д. Л. направени разноски в първоинстанционното производство.

В жалбата се поддържа ,че в обжалваната му част първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения . Определя се като неправилен извода на първоинстанционния съд, че получените от наследодателя на ищеца суми, постъпили в изпълнение сключения между НЗО и ГППМП-Вигор ООД плащания не съставляват служебни аванси ,които след като не са отчетени от него , подлежат на възстановяване и които неправилно били осчетоводени като такива с счетоводството на дружеството. Извод за противното се следвал от обстоятелството ,че представеният от ответното дружество междинен счетоводен баланс не бил оспорен от ищеца, съставените ГФО били приети от съдружниците , включително и от наследодателят на ищеца, както и от категоричните констатации на съдебноикономическата експертиза по делото,че счетоводните книги на дружеството са водени редовно.

При липса на оспорване на счетоводните записвания те се ползвали с доказателствена сила и съставлявали годни доказателствени средства ,в случая за установяване факта ,че получените от наследодателя на ищеца средства от дружеството средства съставляват служебни аванси.

Обстоятелството, че същите са в претендирания размер, както и че не са възстановени от наследодателя на ищеца било установено от счетоводните записвания, изисканата от ОББ информация, съставляваща банкова тайна, както и от констатациите на съдебно-икономическата 1 експертизата по делото, поради което възражението за прихващане било основателно и необосновано било отказано да бъде уважено от първоинстанционния съд.

Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно бил разсъждавал по въпроса дали предоставянето на служебни аванси съставлява скрито разпределение на печалбата по смисъла на параграф 1 , т.5 от ДР на ЗКПО, при липса на направено възражение в този смисъл. В случай ,че се приеме за допустимо произнасянето по този въпрос следвало да се приеме , че той не е изяснен от фактическа страна, при липса на установени чрез съдебно-икономическата обстоятелства, имащи значение за неговото изясняване. Оспорват се и направените от първоинстанционния съд самостоятелни изчисления на стойността на дружествения дял по чл.125, ал.3 от ТЗ при изключването на сумата от 316 603.59 лева като актив по баланса на дружеството В случай , че се приеме това за правилно се счита, че активите следва да се намалят със сумата от 31853.14лева , също съставляваща непотвърден актив , при което би се получило ,че в полза на ищеца е заплатена дори в повече сумата от 1995.78 лева , която също подлежи на връщане като недължимо платена.

По изложените съображение се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан. При уважаване на въззивната жалба се претендират разноски и за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в която е посочено, че е неоснователна. Твърди се ,че първоинстанционния съд правилно бил възприел фактическата обстановка по спора ,въз основа на която бил направил правилни и обосновани изводи.

Съобразявайки се с съдебната практика бил дал предимство на естеството и смисъла на установените по делото като извършени стопански операции , а не на тяхното ,неправилно според него счетоводно отразяване. Правилно било възприето естеството и характера на отношенията между съдружниците и дружеството и съответно на това - характера и естеството на получените от наследодателя на ищеца суми, които не били служебни аванси. След като не били такива ,то не се дължало тяхното възстановяване, а и не съставлявали скрито разпределение на печалба по см. на параграф 1 ,т.5 от ДР на ЗКПО, както правилно бил приел и първоинстанционния съд.

Извършеното от първоинстанционния съд преизчисление на стойността на дружествения дял било съобразено с данните ,съдържащи се в основната и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, изготвена по делото и при съобразяване на изложеното по-горе във връзка с неправилното отразяване на сумата от 316 603.59лева като част от активите на дружеството.

По изложените доводи се прави искане за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно ,ведно с произтичащите от това последици.

Така сезиран и за да се произнесе по депозираната въззивна жалба настоящият състав на въззивната инстанция съобрази следното :

Пред СГС е депозирана искова молба , подадена от Д. Л. с искане да бъде осъден ответника „ Групова практика за първична медицинска помощ – Вигор“ ООД на сума в размер на 25 250лева , съставляваща стойността на дружественият дял на наследодателят му - Ю. Л. В. , дължаща се предвид прекратяване участието на съдружника в дружеството му поради настъпилата му смърт на ***год., ведно със законната лихва от момента на дължимост на сумата до предявяване на иска в размер на 757.50 лева, както и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът е изложил твърдения , че баща му - д-р Ю. В. е бил съдружник ответното дружество, че е починал на ***год., че не желае да бъде съдружник , а и не би могло да бъде приет за такъв тъй като не притежава лекарска правоспособност ,поради което след смъртта на баща му за него, като единствен наследник , е възникнало правото да получи дружествения дял на своя наследодател. Сочи, че баща му е притежавал 65 дяла от капитала на дружеството , всеки на стойност от 10 лева или общо 650 лева от капитала, както и че наследеният дружествен дял възлиза на 25 250 лева, които са му дължими. Счита ,че определянето на стойността на дяловете следвало да се извърши съобразно установения към 31.10.2020год.чист актив / без собствения капитал, резервния и финансов резултат/ като при съставяне на междинния баланс, активите и пасивите следвало да се отразят по цена, съответстваща на приложимите счетоводни стандарти.

В подаден писмен отговор ответното дружество оспорва иска по основание и размер.

Твърди, че през периода от 01.01.2010год. до 03.11.2020год. наследодателят на ищеца бил получил „служебен аванс „ в размер на 45 999.72 лева, които не били отчетени в дружеството , нито за тях 2 бил съставян протокол за разпределение на печалба, поради което същите подлежали на възстановяване. С оглед на това прави възражение за прихващане с исковата сума. Част от нея, а именно сумата от 2 696.09 лева била платена на 03.11.2020 год. на ищеца като ликвидационен дял, от което следвало че част от претендираната от ищеца сума била погасена чрез плащане. В писмения отговор е разяснено, че ответното дружество е лечебно заведение по смисъла на чл.8, ал.1, б.“ Б“ от Закона за лечебните заведения, че по сключен с НЗОК договор дружеството е получавало месечни суми, които дружеството е разпределяло между всички лекари-съдружници като „служебни аванси“, които били осчетоводявани в сметка 4221 „подотчетни лицасъдружници“.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба ,с която е оспорил твърденията на ответника и е изразил становище за неоснователност на възраженията му. В условията на евентуалност , ако възражението за прихващане се приеме за основателно, е направил възражение за погасяването му давност.

В допълнителен писмен отговор ответното дружество разяснява отношенията си с НЗОК преди и след 01.01.2020год. Посочва че след 01.01.2020год.лекарите-съдружници в дружеството сами са отчитали пред НЗОК извършените от тях дейности във връзка със сключения с дружеството договор с НЗОК, като след проверка на НЗОК и издаване на фактура се осъществявало плащане към дружеството. Уточнява, че към всеки от съдружниците- лекари дружеството превеждало периодично служебни аванси за задоволяване на нуждите на всеки кабинет като всички признати приети разходи били отразени в счетоводството на дружеството, а неотчетените такива-без подадени за тях отчети, фактури и бележки подлежали на възстановявани.

Пояснява също така ,че през периода от 01.01.2010год. до 01.09.2011год. по искане на наследодателя на ищеца служебните му аванси били превеждани по банкова сметка на втората му съпруга. Предоставянето на служебния аванс по банков път било извършвано със съгласието на всички съдружници и било отразявано в сметка 4221 „ Подотчетни лица-съдружници“. Оспорва възражението за погасяване на претенцията за връщане на получените аванси като се представя и изготвен междинен счетоводен баланс към 31.10.2020год., спрямо който се поддържа, че следва да бъде определена стойността на процесния дружествен дял.

По така предявените искове ,квалифицирани по чл.125, ал.3 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД първоинстанционния съд е постановил решение, с което го е уважил частично за сума от 2 145.16 лева, ведно със законната лихва считано от 19.02.2021год. до окончателното й изплащане като до пълния предявен размер на исковата претенция от 25 250 лева и претенцията за мораторна лихва е отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Предмет на въззивно обжалване е частта на първоинстанционното решение, с което иска е уважен. В останалата си част, решението е влязло в сила като необжалвано.

Решението на първоинстанционния съд , в частта му, с което исковите претенции са уважени е правилно .

Липсва спор между страните, а и се установява от представените доказателства и от данните в Търговският регистър, че Ю. Л. В. е бил съдружник във "Групова практика за първична специализирана медицинска помощ-Вигор „ООД, като е притежавал 65 дяла с номинална стойност по 10 лв или на стойност 650 лева. В дружеството има още 11 съдружника като притежатели на различен брой дялове от капитала на дружеството или както следва : Б. Ж. Ж.-с 50 дяла от капитала на стойност 500лева, А. И. П.-с 70 дяла от капитала на стойност 700лева, К. Б. Ц.-с 50 дяла на стойност 500лева , А. Г. В.- с 50 дяла на стойност 500лева , К. Й. Г.- с 60 дяла на стойност 600лева, Е. К. Д. с 15 дяла на стойност 150лева, М. А. Й. –с 10 дяла на стойност 100лева , С. А. С.с 25 дяла на стойност 250 лева , К. А. П.-с 40 дяла на стойност 400лева , Т. Г. Т.-с 50дяла на стойност 500лева и М. И. А.-с 15 дяла на стойност 150лева.

Не е спорно по делото че съдружникът В. е починал на ***год. като е оставил като единствен наследник Д. Ю. Л.. Настъпилото наследствено правоприемство по отношение на ищеца се установява и от представеното Удостоверение за наследници изх.№ РСЛ20-УГ01-9565 от 02.11.2020год.

По повод смъртта на съдружника в ответното дружество и претенциите на наследника за заплащане на равностойността на дружествения дял на Ю. Л. В. е бил съставен междинен счетоводен баланс към 30.10.2020год. , представен по делото с писмения отговор на ответното дружество.

3

От представения междинен баланс е видно ,че отразените в него стойности на актива и пасива са равни – 411 138 лева. В пасива по баланса , в група А –собствен капитал е записана сума в размер на 381 583 лева ,формирана от следните суми- 5000 лева записан капитал, 372 376 леванеразпределена печалба и 4 207 лева- текуща печалба /загуба /, а в актива по баланса-в раздел текущи/ краткотрайни активи/,група „Вземания“ и група „ парични средства“ е записана обща сума в размер на 398 138 лева .