Решение № 254 от 17.05.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Ямбол, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20232300500254 по описа за 2023 година

Производството е по чл.436, вр. с чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЗК „Уника“ АД- длъжник по изпълнително дело № 20238780400445 по описа на частен съдебен изпълнител И.Х., с рег. № 878 по описа на КЧСИ, чрез пълномощник- юрисконсулт, срещу постановление от 11.04.2023г., с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят поддържа, че определения размер на разноските за адвокатско възнаграждение от 1630.00 лева е неоправдано висок и прекомерно завишен, с оглед извършените действия по изпълнението, обема на оказаната правна помощ и фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. В конкретния случай, освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ и която е с бланкетен характер, процесуалният представител на взискателя не е извършил други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, поради което и предвиденото възнаграждение, съгласно чл.10 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 200.00 лева.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК взискателят П. К. К., чрез пълномощника си адв.

И. Г. от АК- Ямбол, е подал възражение, с което оспорва жалбата като неоснователна.

Счита, че сумата от 200.00 лева адвокатско възнаграждение би се дължала само в случай, че правната помощ се изчерпва единствено с подаване на молба по чл.436 от ГПК, какъвто не е настоящия случай. Позовава се на приложеното към изпълнителното дело пълномощно, 1 съгласно което взискателя е упълномощил адвоката да осъществява процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане до приключване на делото. При това положение се дължи възнаграждение, чийто размер, съобразно материалния интерес, следва да се определи по реда на чл.10, т.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи се, че вземането на взискателя по изпълнителното дело е в размер на 27 244.96 лева, при което минималния размер на адвокатското възнаграждение е общо в размер на 1626.02 лева /200.00 лева за образуване на изпълнителното дело по чл.10, т.1 и 1426.02 лева по чл.10, т.2 от Наредбата/. Заплатеното адвокатско възнаграждение, съгласно договора за правна помощ е в размер на 1600.00 лева, като е заплатено от взискателя в началото на изпълнителния процес, при липса на яснота относно развитието, възможните усложнения и продължителността му. Сочи се, че към момента по изпълнителното дело от взискателя е заплатена част от дължимата сума и то след налагане на запор върху банковите сметки на длъжника по инициатива на пълномощника- адвокат на взискателя. Към момента принудителното изпълнение не е приключило и движението по същото е обусловено изцяло от по- нататъшното активно поведение на пълномощника на взискателя. По изложените съображения счита искането за намаляване на разноските за неоснователно и се моли за оставяне на жалбата без уважение.

В постъпилите по делото обяснения по реда на чл. 436, ал.3 от ГПК ЧСИ изразява становище за неоснователност на жалбата.

Ямболският окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

По делото са представени заверени преписи от книжата по изпълнително дело № 20238780400445 по описа на частен съдебен изпълнител И.Х., с рег. № 878 по описа на КЧСИ.

Установява се, че производството по изпълнителното дело е образувано по молба вх. № 14220 от 24.03.2023г. на П. К. К. срещу ЗК „Уника“ АД, за принудително събиране на следните суми: сумата от 10 400.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.05.2019г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 18.06.2021г. до окончателното изплащане; сумата от 12 705.26 лева- разликата над уважения размер от 10400.00 лева до пълния предявен размер от 23 105.26 лева, представляваща обезщетение да причинените на ищеца неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.05.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2021г. до окончателното изплащане и сумата от 76.93 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.05.2019г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 18.06.2021г. до окончателното изплащане, за които суми е издаден изпълнителен лис от 24.03.2023г. по гр.д. №3203/2020г. по описа на ЯРС. Молбата е депозирана чрез адв. И. Г. от АК- Ямбол, като в същата е поискано да бъдат събрани от длъжника и направените от взискателя разноски по изпълнителното дело. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и 2 съдействие серия Я №0000099274 от 24.03.2023г., сключен между взискателя П. К. К. и адв.

Г., видно от който взискателя е заплатил на 24.03.2023г. в брой на адвоката договореното възнаграждение в размер на 1630.00 лева за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване на изпълнително дело против длъжника и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането по изпълнителния лист. С молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане сумите по изпълнителния лист да се съберат чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, след извършване на справка от ЧСИ.

С поканата за доброволно изпълнение от 24.03.2023г. ЧСИ е приел за събиране в изпълнителното производство сумите по представения изпълнителен лист, както и сумата от 1630.00 лева- разноски за адвокатско възнаграждение, направени от длъжника в изпълнителното производство.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 29.03.2023г.

Едновременно с изпращане на покана за доброволно изпълнение на длъжника, след извършена справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове, ЧСИ е наложил запор върху банкови сметки на длъжника до размера на задължението, като е изпратил на 24.03.2023г. запорни съобщения до пет банки на територията на страната.

На 31.03.2023г. длъжникът е превел по сметка на ЧСИ сумата от 31 599.17 лева, съгласно размера на задължението, посочен в ПДИ.

На същата дата- 31.03.2023г. на основание наложения от ЧСИ запор върху сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, по сметка на ЧСИ е преведена сумата от 31 654.03 лева.

С молба вх. № 16576 от 11.04.2023г. длъжникът е поискал от ЧСИ И.Х. да не се събира адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в полза на взискателя, евентуално неговия размер да бъде намален на сума в размер на 200.00 лева, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е мотивирал искането си с извършеното в срока за доброволно изпълнение плащане на задължението по изпълнителното дело, както и с липсата на доказателства за реално заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение. Възразил е по приетия размера на адвокатското възнаграждение с твърдения, че същият е неоправдано висок и прекомерно завишен с оглед фактическата и правна сложнвост на извършените процесуални действия от страна на адвоката, които са били сведени единствено до подаване на молба за образуване на изпълнително дело, която има бланкетен характер.

С Постановление от 11.04.2023г. ЧСИ е отказал да намали приетия размер на адвокатското възнаграждение от 1630.00 лева с мотив, че същия е определен под минималния размер на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в адвокатското пълномощно е отразено, че сумата е получена в брой на 24.03.2023г., което е доказателство за плащането му, както и че в молбата за образуване на изпълнителното дело от пълномощника са поискани изпълнителни действия, което е основания освен за образуване да бъде приет и адвокатски хонорар за водене на 3 изпълнителното дело.

Длъжникът е уведомен за постановения от ЧСИ отказ да намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя на 18.04.2023г. Жалбата против този отказ е подадена от длъжника чрез куриер на 21.04.2023г. и е входирана в деловодството на ЧСИ с вх. № 18445 от 24.04.2023г.

Към настоящия момент изпълнителното производство е висящо.

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния двуседмичен срок да тона по чл.436, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Според цитираната разпоредба, разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В разглеждания случай по делото няма данни преди иницииране на изпълнителното производство от длъжника по изпълнението да е било предприето действие, насочено към доброволно изпълнение на съдебно признатите парични суми, което означава, че длъжникът ще следва да понесе разноските във връзка с образуването на изпълнителното производство, тъй като плащане преди неговото образуване не е извършено. Това означава, че възнаграждение за процесуално представителство по смисъла на чл.10, ал.1 от НМРАВ в настоящия случай е дължимо.

По отношение на релевираното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК досежно досежно претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение, ЯОС намира следното:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.

36 от Закона за адвокатурата. Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл.

78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните– в този смисъл е Определение № 403/01.12.2008г. по ч.гр.д. № 1762/2008г. на ВКС, V г.о.

Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице ли са предвидените чл.

10 от Наредбата действия от страна на процесуалния представител, както и има ли такава 4 фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това възнаграждение.

С оглед разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения за образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв., а с оглед на т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания– 1/2 от съответните възнаграждения, предвидени в чл.7, ал.2.

В конкретният случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство единственото фактическо действие, което е осъществено от процесуалния представител на взискателя- адв. Г. е подаването на молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника въз основа на издаден изпълнителен лист, в която е бил посочен конкретен изпълнителен способ- запор на банкови сметки на длъжника. Настоящия съдебен състав приема, че посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело, представлява задължителен реквизит на същата– чл. 426, ал. 2 от ГПК, като непосочването на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК. Следователно за посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнително дело, не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това, дължимо за образуването на изпълнителното дело, ако след изтичане на срока за доброволно изпълнение не е било необходимо да се извършват действия по принудително събиране на дълга. В настоящия случай, два дни след получаване на поканата за доброволно изпълнение длъжникът е превел по сметка на ЧСИ цялата дължима сума по изпълнителното дело, в резултат на което ЧСИ е вдигнал наложените запори на сметки на длъжника. По делото не са налице данни да е реализиран друг изпълнителен способ за принудително събиране на вземането, а и с оглед извършеното плащане от длъжника на задължението, не е налице и необходимост от предприемането на такъв, поради което няма основание в тежест на длъжника да се възлагат разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.