Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 553 от 17.04.2026, Административен съд - Габрово

Съд
Административен съд - Габрово
Дело
Административно дело 426/2025
Вид
Решение № 553
Подписан
17.04.2026
В сила
27.06.2026
Състав
Мариета Спасова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 146, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 45 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 43, ал. 3 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 9а · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 9б, т. 2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 9ж · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 54 · Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
  • чл. 41 · Наредба № 6 от 28 март 2016 г. за прилагане на подмярка 7.6. „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
  • чл. 10, т. 2 и т. 7 · Устройствен правилник на Държавен фонд „Земеделие“
  • чл. 10, т. 2 и т. 7 · Устройствен правилник на Държавен фонд „Земеделие“

РЕШЕНИЕ

№ 553

Габрово, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - IX Състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИЕТА СПАСОВА

При секретар МАРИЕЛА КАРАДЖОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЕТА СПАСОВА административно дело № 20257090700426 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 43, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), вр. чл. 45 от АПК.

Образувано е по жалба на Църква «Св. П. И.», гр. Севлиево, подадена чрез пълномощника адвокат К. Л. от АК – В. Търново срещу Решение № 07-2600/ 22131 от 2025 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта по т. II, с която е отказано частично изплащане на финансова помощ в размер на 13 363,57 евро (равностойност на 26 136,88 лв.) по административен договор № BG06RDNP001-7.015-0009-C01/ 03.05.2022 г.

В жалбата се твърди, че решението в оспорваната част е незаконосъобразно, тъй като липсват конкретни мотиви за издаването и административният орган не бил съобразил всички факти и обстоятелства, относими към издадения административен акт, бил нарушен материалния закон и при издаването били нарушени процесиулните правила.

Посочва се, че в решението като основание за отказа било посочено само, че в Одитен доклад 23 RD 7.6 01 с Реф. А2 Report 23 RD 7.6 01 docx по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-7.015-009 на Църква „Св. Пророк Илия“, гр. Севлиево било установено, че са одобрени общи разходи за извършване на оценка за съответствие и изготвяне на комплексен докладна инвестиционен проект, упражняване на авторски надзор. В отказа за изплащане на претендираната сума било посочено, че съгласно изискванията на т. 10 от чл. 14.2 на Условията за допустимост на разходите от УК, а именно „Съгласно чл. 9ж от ЗПЗП за разходите по т. 4 от Раздел 14.1 „Допустими разходи“, които са допустими преди подаване на проектното предложение, кандидатите трябва да са провели процедура за избор на изпълнител по реда на Постановление № 160 на Министерски съвет от 01.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключване на договори в процедурата за избор с публична покана от бенефициента на безвъзмездна финансова помощ от Европейски структурни и инвестиционни фондове (обн. В ДВ бр. 52 от 2016 г.). в случай, че кандидатите били сключили договори за тези разходи преди 06.01.2018 г. се прилага т. 8. В решението за отказ било посочено, че цитираните разходи били одобрени без да е представена процедура за избор чрез публична покана по реда на ПМС 160, т. е. без наличието на три независими и съпоставими оферти и за тези разходи не следвало да се изплаща финансова помощ поради липса на обоснованост на разходите.

При постановяване на оспорения отказ административният орган не бил съобразил, че договорът за технически проект и авторски надзор бил сключен с изпълнителя „ВизАрх“ ЕООД на 12.07.2016 г. Същият бил съобразен с изискванията на разпоредбите на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), съответно с действащата към онзи момент редакция на закона, както и с разпоредбите на ПМС № 160/ 01.07.2016 г. (в сила от 08.07.2016 г.).

В т. 10 от Раздел 14.2 от Условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Условията), който урежда възможност за утвърждаване на т. нар. допустими разходи по договори, сключени преди подаване на проектното предложение били посочени изискванията за одобряване на разходи по сключени договори преди 06.01.2018 г., като в този случай приложима била разпоредбата на т. 8 от Раздел 14.2. Заявяват, че отказаните с оспорваното решение разходи за изплащане, не попадат в категорията разходи, за които била изискуема процедурата по т. 8 от Раздел 14.2 от цитираните Условия за кандидатстване. Съответно предвид разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 2 от ЗУСЕСИФ (в редакцията към датата на сключване на договора) процедурата за избор с публична покана била неприложима към претендираните сторени законосъобразно разходи. Между страните имало валидно подписан и действащ административен договор № BG06RDNP001-7.015-009 от 03.05.2022 г., задължаващ Държавен фонд «Земеделие» да заплати извършените дейности, за които нямало твърдение, че не били извършени.

В решението си административният орган, като основание за отказа за изплащане на претендираните разходи, бил посочил разпоредбата на чл. 41 от Наредба № 6 от 28.03.2016 г. за прилагане на подмярка 7.6 «Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата» от мярка 7 «Основни услуги и обновяване на селата в селските райони» от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Основанието, на което било отказано частично плащане по сключения договор с ДФ «Земеделие» не попадал в нито едно от хипотезите на горепосочения текст. Посочват, че отказът, обективиран в Решение № Х 07-2600/ 22131 от 2025 г. в оспорваната му част не намирал опора в нормативен акт, поради което не можело да бъде направена обоснована преценка противоречи ли същият на конкретна материалноправна разпоредба. Липсвали конкретни мотиви, обосноваващи решението на административния орган. Мотивите били съществен реквизит на всеки акт и следвало да представляват единство между фактически и правни основания за издаването му. Моли съда да отмени обжалвания администравен акт Решение № Х 07-2600/ 22131 от 2025 г. на Изпълнителния директор на ДФ «Земеделие», връчен чрез ИСУН на 16.10.2025 г., с което било отказано частично изплащането на финансова помощ в размер на 13 363,57 евро (равностойност на 26 136,88 лв.), представляващи плащане за изготвяне на технически/ работен проект и авторски надзор с ДДС, като неправилен и незаконосъобразен. Претендира разноски съобразно представен списък на л. 178 от делото.

Ответникът – Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" София, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Б. М. в писмена молба оспорва жалбата. Излага съображения, че безспорно разходите за технически проект и авторски надзор били пряко свързани с изпълнението на строително – монтажни работи и било необходимо за обосноваването им да бъдат представени три съпоставими оферти (раздел 14.1, т. 1, б. «а» от УК). Не можело да има разходи, които не били обосновани. Претендира юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 144, вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК прави възражение за евентуална прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от процесуалния представител на дружеството в настоящото производство.

Настоящият състав на съда, след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното :

Между жалбоподателя Църква «Св. П. И.» и Държавен фонд «Земеделие» е сключен административен договор по подмярка 7.6 «Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони " от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. с № BG06RDNP001-7.015-0009-C01/ 03.05.2022 г., изменен с анекс от 13.07.2022 г., анекс от 10.11.2023 г. и анекс от 16.06.2025 г. Видно от чл. 2 от договора предмет на същия е одобрена обща стойност на допустимите за финансиране разходи в изпълнение на проекта, въз основа на представените от бенефициента на етапа на кандидатстване по подмярка 7.6 документи и извършени проверки по чл. 29, ал. 2 от ЗУСЕСИФ в размер на 575 920,48 лева и включва одобрените инвестиционни разходи по позиции съгласно Приложение № 2. Договорено е, че бъзвъзмездната финансова помощ е в максимален размер от 575 920,48 лева и представлява 100 % от стойността на одобрените и извършени от бенефициента разходи по изпълнение на одобрения проект. В т. 3 и 4 от Приложение № 2 са посочени авторски надзор на стойност 5 257,84 лв. и изготвяне на тех/работен проект на стойност 21 031,36 лв., от които е одобрена субсидия на обща стойност 26 178,20 лв. Като изпълнител на одобрените разходи е вписано «ВизАрх НГ» ЕООД. По делото е представен и приет като доказателство договор за проектиране и авторски надзор, сключен на 12.07.2016 г. в гр. Севлиево между Църква «Св. П. И.» и «ВизАрх НГ» ЕООД. В чл. 5 от същия е договорена обща цена от 26 289,20 лв. с ДДС, от които 21 031,36 лв. с ДДС за изработване на технически проект с работно заглавие «Основен ремонт, реконструкция, реставрация и подобряване на прилежащото простроство на Църква «Св. П. И.», гр. Севлиево и 5257,84 лв. с ДДС за всички разходи, необходими за упражняване на авторския надзор при изпълнение на СМР на описания проект.

От жалбоподателя било подадено Искане за окончателно плащане от 07.07.2025 г., като с обжалваното Решение за изплащане на финансова помощ № 07-2600/ 22131 от 15.10.2025 г. по т. II е отказано плащане за сумата 26 136,88 лв. Като основание е посочено, че във връзка с проведен одитен ангажимент и констатирани обстоятелства, посочени в одитен доклад 23 RD 7.6 01 с Реф. А2 Report 23 RD 7.6. 01.docx било установено, че били одобрени общи разходи (изготвяне на технически проект и авторски надзор) без да са представени процедури за избор чрез публична покана по реда на ПМС 160 (съответно три независими съпоставими оферти) и за тези разходи следвало да не се изплаща финансова помощ поради липса на обоснованост на разходите (липса на три независими и съпоставими оферти и др.). Решението е връчено на жалбоподателя чрез ИСУН на 16.10.2025 г. и в срок против посочената част е подадена жалба до Административен съд Габрово. Изрично в жалбата е посочено, че се оспорва единствено т. II от Решението за отказ за сумата от 26 136,88 лева.

По делото е приет като доказателство Одитен доклад 23 RD 7.6 01 с Реф. А2 Report 23 RD 7.6. 01.docx с дата на издаване май 2023 г., в т. 2.7, от който е констатирано, че е допуснато одобрение на общи разходи без да са представени процедури за избор чрез публична покана по реда на ПМС 160, съответно три независими съпоставими оферти, установено за проектно предложение № BG06 RDNP001-7.015-009. Като вероятна причина са посочени различните изисквания за допустимост и основателност на общите разходи в УК, в зависимост от датата на подписване на договора с избрания изпълнител, некоректна инструкция към документалната проверка на етап ОАСД, както и липсата на проверка за разделяне на предмета на възлагане с цел заобикаляне на прилагането на процедура за избор на изпълнители с публична покана.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу индивидуален административен акт, който има негативно действие за жалбоподателя, което съответно поражда правен интерес от оспорване, в преклузивния срок по чл. 149, ал. 2 от АПК.

Оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган, тъй като съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП и чл. 10, т. 2 и т. 7 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие", изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция и съответно, организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и я представлява, като разполага и с правомощието за вземане на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Видно от решение от заседание на УС на ДФЗ от 07.05.2024 г. по протокол № 228 И. И. е избрана за изпълнителен директор на ДФ «Земеделие». Ето защо не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Съдът приема, че оспореният акт е издаден в изискуемата съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма, но същият е немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност – основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК, поради което направеното възражение в жалбата е основателно. Съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да бъде мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да се разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение както за адресата на акта, тъй като гарантират ефективно упражняване правото му на жалба, така и за съда, доколкото осигуряват възможност за съдебен контрол за спазване на материалния закон, като тяхната липса възпрепятства този контрол и представлява достатъчно основание за отмяна на издадения административен акт.