Решение № 191 от 11.10.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Ямбол, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20222300500384 по описа за 2022 година

Производството е по чл.435 от ГПК.

Депозирана е жалба вх.№ 4266/19.09.2022 г. от М. В. Я., длъжник по и.д.№ 86/2015 г. по описа на ЧСИ рег.№ 878 И.Х. против отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Жалбоподателката счита, че е налице прекратително основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК - изтекъл двугодишен срок, считано от датата на последното изпълнително действие, изразяващо се в налагане на запори върху вземания по банкови сметки. Извършените справки, както и изпращането и връчването на ПДИ не са изпълнителни действия по смисъла на TP № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, като в т.10 изрично и изчерпателно са изброени, кои действия са изпълнителни и прекъсват давността и кои не са такива и съответно не я прекъсват. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Отделно от това, вземането на взискателя се счита погасено по давност на основание чл. 110 от ЗЗД като жалбоподателката отново се позовава на константната съдебна практика изразяваща се в т.10 и т.14 от TP № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС.

В законоустановения срок взискателят „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София е депозирал 1 становище по жалбата за това, че същата е неоснователна и се желае да бъде оставена без уважение. Взискателят счита, че тъй като през годините са извършвани многобройни изпълнителни действия, удостоверяващи активната роля на взискателите в търсенето на имущество, реализирана е публична продан, а към момента по делото са наложени обезпечителни мерки върху активи, собственост на задълженото лице, от които взискателят може да удовлетвори вземанията си, не са налице основанията на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело. Иска се присъждане на направените по делото разноски.

На основание чл.436 ал.3 пр.последно от ГПК, ЧСИ И.Х. е изложила своите съображения за постановения отказ за прекратяване на изпълнителното производство.

Според ЧСИ, видно от изпълнителното дело в срока по чл. 433 т. 8 от ГПК са налагани запор и/възбрани, насрочвани са публични продани на недвижими имоти, собственост на длъжника и от взискателя са подавани молби, с които е прекъсвана перемпцията, поради което не е налице основание за прекратяване на изпълнението.

Съдът след като се запозна с жалбата, становището на взискателя и на ЧСИ.Х., както и със самото и.д. № 86/2015 г., приема за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирано лице съобразно чл.435 ал.2 т.6 от ГПК. Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Процесното и.д. № 86/2015 г. е образувано по молба на „ОББ“ АД въз основа на изпълнителен лист издаден на 19.12.2014 г. по ч.гр.д. № 3339/2014 от ЯPC, като вземането е прехвърлено с договор за цесия на настоящия взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и същото е насочено срещу длъжника М. В. Я. от гр.****. Както и ЧСИ посочва от началото на изпълнителното производство са извършени множество изпълнителни действия - налагани запор и/възбрани, насрочвани и провеждани публични продани на недвижими имоти, собственост на длъжника.

С молба вх.№ 14675/18.05.2018 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е представило договор за цесия от 31.01.2018 г., по който вземането на „ОББ“ АД против Я. е било прехвърлено и на 18.07.2018 г. ЧСИ е конституирал дружеството като взискател по делото. Тъй като към този момент са били предприети действия по провеждане на публична продан на идеални части от три недвижими имота, публичната продан е била извършена на 24.08.2018 г. Продадени са били идеалните части на два от обявените три недвижим имота, като за третия проданта е обявена за нестанала. Последвало е възлагане на 11.09.2018 г. на купувача на продадените два имота. Извършено е на 10.10.2018 г. разпределение на получената сума. След тези действия, на 30.07.2020 г. взискателят е поискал от ЧСИ да бъде извършена справка относно трудовите договори на Я., декларирано недвижимо имущество, притежавани дружествени дялове, банкови сметки и при установяване на такива да бъдат наложени съответните запори и възбрани. С молба от 23.09.2020 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкова сметка на Я. и такъв е бил наложен от ЧСИ на 29.10.2020 г., а с молба от 25.07.2022 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкова сметка на Я. в друга банка.

2

С възражение вх.№ 19222/31.05.2022 г. длъжникът Я. е поискала от ЧСИ прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и поради погасяване на вземането по давност. На 24.06.2022 г. ЧСИ е постановил отказ за прекратяване на изпълнителното дело, обективиран в съобщение до Я., което е обжалвано в срок /на 13.07.2022 г./, след получаването му на 4.07.2022 г.

Съгласно чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В случая последното поискано от взискателя действие е от 25.07.2022 г. за налагане на запор върху сметка на длъжника. Към 31.05.2022 г., когато длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство и към 24.06.2022 г., когато ЧСИ е отказал да го прекрати не е изтекъл двугодишния срок съобразно чл.433 т.8 от ГПК.

Неоснователни са съображенията на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство поради погасяване на вземането по давност на основание чл.110 от ЗЗД.

Въпросът за това дали вземането предмет на изпълнително производство е погасено по давност следва да бъде разрешен в отделно исково производство по реда на чл.439 от ГПК и не може ЧСИ в изпълнителното производство да се произнася по този въпрос. Едва с представянето пред ЧСИ на влязло в сила съдебно решение, с което е уважен искът по чл.439 от ГПК би била налице предпоставката на чл.433 ал.1 т.7 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.

Предвид изложеното съдът приема, че жалбата е неоснователна, тъй като не е незаконосъобразен постановения на 24.06.2022 г. от ЧСИ И.Х. отказ да прекрати изпълнителното производство – не е налице перемпция, съгласно чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и не е представено влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл.439 от ГПК, съгласно чл.433 ал.1 т.7 от ГПК.

При този изход на делото длъжникът следва да бъде осъден да заплати на взискателя разноските в настоящото производство – юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.25 от НЗПП.

На основание изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 4266/19.09.2022 г. от М. В. Я., длъжник по и.д.№ 86/2015 г. по описа на ЧСИ рег.№ 878 И.Х. против отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство.

ОСЪЖДА М. В. Я., ЕГН ********** от гр.******** да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.25 от НЗПП.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4