Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 130 от 02.06.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 98/2026
Вид
Решение № 130
Подписан
02.06.2026
В сила
02.06.2026
Състав
Росица Богданова Савова, Татяна Христова Костадинова, Йоана Николаева Такова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.429 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Кюстендил, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20261500500098 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 15397/17.12.2025 г. подадена от С. Е. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. "******" № **, чрез пълномощника адв.

Е. Й., със съдебен адрес: гр. К., ул. "*****" № **, насочена против Решение № 1321 от 04.12.2025 г., постановено от РС - Кюстендил по гр.д. № 288/2025 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт районният съд е отхвърлил предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че С. Е. Н. не дължи на "Кредит Инкасо Инвесмънтс БГ" ЕАД /със сегашно наименование „Бест Кепитъл България“ ЕАД/, следните суми: 539,84 лв., представляваща главница по Договор за потребителски заем, възнаградителна лихва в размер на 359,16 лв. за периода от 12.11.2010 г. до 27.05.2011 г., договорна лихва в размер на 72,75 лв. за периода от 03.12.2010 г. до 28.03.2012 г., както и разноски в размер на 125,00 лева, за които суми бил издаден изпълнителен лист от 16.05.2012 г. по ч.гр.д. №700/2012 г. по описа на КРС, поради изтекла погасителна давност.

Въззивницата счита обжалваното решение за неправилно, необосновано и незаконосъбразно. Смята, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като е разпределил доказателствената тежест формално. Твърди, че ответникът не е представил доказателства за съобщаване на договора за цесията и възразява като неправилни срещу изводите на решаващия състав, че не е направено оспорване на извършеното уведомяване по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжника за процесната цесия, поради което същата не е произвела действие спрямо него.

Поддържа, че въззивницата не е била уведомявана за цесията. Набляга, че задължение за ЧСИ е да установи факта на съобщаване на цесията, като навежда аргумент, че налагането на запор срещу длъжник в изпълнително производство, образувано от 1 взискател - цесионер, представлява надлежно процесуално действие едва след съобщаване на цесията на длъжника, а дотогава длъжникът не е обвързан от действието й, респ. може да прави всички възражения довели до погасяване на вземането на цедента и на новия кредитор, вкл. за факти, настъпили след цесията.

Подчертава, че процесното вземане е погасено по давност, доколкото за период над 5 години, считано от 26.06.2015 г., липсва предприето надлежно действие по принудително изпълнение по изпълнителния лист. Същевременно твърди, че по отношение на вземанията за лихва е приложима 3 годишна погасителна давност, което обстоятелство е останало необсъдено от решаващия състав. Иска отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд или отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искови претенции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Бест Кепитъл България“ ЕАД /с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната жалба и се оспорват наведените в нея оплаквания по пространно изложени съображения. Поддържа се, че без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер е установяване на надлежното уведомяване на длъжника по см. на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия. В случай, че бъде прието, че въззивникът следва да бъде уведомен за цесията, се прави искане за приемане на приложено към отговора уведомление за прехвърляне на вземания като уведомление по см. на чл. 99 ЗЗД, с аргумент, че получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника. Иска отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноските за въззивната инстанция. В условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред Районен съд – Кюстендил е образувано по предявен от С.

Е. Н. против "Кредит Инкасо Инвесмънтс БГ" ЕАД /със сегашно наименование „Бест Кепитъл България“ ЕАД/ иск да бъде признато за установено по отношение на последното, че ищцата не му дължи следните суми: 539,84 лева – главница по Договор за потребителски заем, 359,16 лева – възнаградителна лихва за периода от 12.11.2010 г. до 27.05.2011 г. и 72,75 лева договорна лихва за периода от 03.12.2010 г. до 28.03.2012 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №700/2012 г. по описа на КРС.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че процесните суми са присъдени като дължими от ищцата в полза на ответното дружество въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК; че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на датата, на която е издаден изпълнителният лист, а именно 16.05.2012 г.; че с издаването на заповедта за изпълнение е започнал да тече нов 5 годишен давностен срок за процесните вземания, с оглед приетото в чл.117, ал.2 ЗЗД. Позовал се е на приетото Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС като е отчел, че както по искане на първоначалния взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, така и на присъединения впоследствие по реда на чл.429 ГПК частен правоприемник на главния взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, са извършвани регулярни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Посочил е, че докато е траел изпълнителният процес относно процесните вземания преди обявяването на цитираното ТР давност не е текла. С оглед изложеното е приел, че вземанията по 2 издадената по ч.гр.д.№ 700/2012г. на КнРС Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не са погасени по давност, поради което е отхвърлил като неоснователни предявените искови претенции по чл. 439, ал. 1 ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо - постановено е от компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Настоящият състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че релевантната фактическата обстановка, предвид предмета на обжалване, очертан във въззивната жалба, се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. По последната всъщност страните на спорят. Решението е постановено при задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства и при напълно изяснена фактическа обстановка от районния съд, поради което въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата относими към доводите на страните по въззивната жалба и отговора по последната.

По съществото на спора, като съобрази изложеното в жалбата, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По допустимостта:

Съдът следи служебно за правният интерес от предявения отрицателен установителен иск. Ищецът основава иска си на обстоятелства, настъпили след приключване на гражданското дело, по което е издадено изпълнителното основание, следователно допустимостта на същия произтича от разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК. Длъжникът в изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния установителен иск би могъл да постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.

По отношение на основателността на иска:

Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че е налице висящо изпълнение срещу него, образувано от ответника, за процесните суми, че е налице новонастъпил /след приключване на гражданското производство/ факт с правопогасяващ ефект за задълженията по изпълнителното дело.

В случая ищецът твърди, че е налице новонастъпил юридически факт – настъпила погасителна давност за процесното вземане.

Първоинстанционният съд с доклада по чл.146 ГПК коректно е разпределил доказателствената тежест между страните, като изрично е указал на ищцата, че следва да установи правния си интерес от водене на производството, наличие на валидно възникнали парични вземания на ответника срещу нея, че за удовлетворяване на последните е образувано изпълнително дело, по което е длъжник и че по образуваното изпълнително дело не са извършвани изпълнителни действие, както и че не са правени доброволни плащания по това изпълнително дело. Указанията на първоинстанционния съд по разпределението на доказателствената тежест са пълни и съответни на предмета на доказване в производството по чл.439 ГПК, с оглед на което, изложеният 3 от въззивницата довод за тяхната формалност, не се споделя от настоящата инстанция.

Съдът не споделя и довода за липса на материалноправна легитимация на ответника да претендира вземането, доколкото последният не бил надлежно уведомен за прехвърляне на вземането. На първо място съдът държи да отбележи, че действително, както е отчел и районният съд, това възражение не е въведено от ищцата в хода на първоинстанционното производство, ето защо, направено едва с въззивната жалба, то се явява преклудирано. За пълнота на изложението съдът ще отбележи, че по делото са безспорно установени следните значими за производството факти:

Че между БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и С. Е. Н. е бил сключен Договор за кредит № ********, както и че на 16.05.2012 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №700/2012 г. по описа на КРС, въз основа на който е образувано изп.д.

№ 1079/2012 г. по описа на ЧСИ Е. Х., рег. №****.

Видно от приложения по делото изпълнителен лист от 16.05.2012 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 392 от 11.04.2012г. по ч.гр.д. № 700/2012 г. по описа на РС- Кюстендил е, че С. Е. Д. е осъдена да заплати на БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, сумите: 539,84 лева, представляваща главница по Договор за потребителски заем, 359,16 лева, представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода от 12.11.2010 г. до 27.05.2011 г., сумата от 72,75 лв., представляваща договорна лихва за периода от 03.10.2010 г. до 28.03.2012 г., законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 09.04.2012 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сторените разноски – 100,00 лева възнаграждение за процесуално представителство и 25,00 лева платена държавна такса.

Видно от приложения по изп. дело № 1079/2012г. на ЧСИ Е. Х., с рег.№ **** договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД от 15.05.2015г. процесните вземания са цедирани на ответното дружество, като последното на основание чл.429 ГПК е конституирано като взискател по образуваното ИД в качеството му на цесионер на първоначалния кредитор.