Определение № 127 от 27.06.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 127 гр. Бургас, 26.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Галина Т. Канакиева

Даниел Н. Марков като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно частно наказателно дело № 20232000600127 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от осъдената Г. А. П., чрез адв. Р. В. от АКБлагоевград срещу Определение № 199/23.05.2023 год. постановено по ЧНД № 250/2023 год. по описа на ОС - Сливен, с което е оставена без уважение молбата на осъдената П. за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието по Решение №54/12.07.2022г. по ЧНД№115/2022г. по описа на ОС – Монтана, с което се признава и приема за изпълнение в Р България съдебно решение от 18.12.2012г. постановено по съкратено производство № 41/12г. на 22- ри състав на ОС – Барселона, Кралство Испания, влазло в сила на 23.05.2013г., лишаване от свобода за срок от седем години и шест месеца при първоначален строг режим с остатък към 23.05.2023 г.- 3 години, 1 месец и 20 дни. Твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като изводът, че не е налице втората кумулативно дадена предпоставка за УПО е неправилен. Навежда доводи, че осъдената има добро поведение, участва в трудови и образователни дейности, посещава курсове по интереси, подпомага друга лишена от свобода, отговорник на секция „Хигиенно- битова“ в СОЛС, като впоследствие е избрана на нейно място. Сочи, че неправилно е кредитирано безусловно становището на затворническата администрация без същото да е подложено на анализ. Намира, че дори да е налице частична и недостатъчна промяна, то би могло с налагане на подходяща пробационна мярка за срока на УПО да се 1 постигне необходимото ниво на сигурност на гаранциите за поправянето на П.. Претендира отмяна на обжалваното определение на СлОС и постановяване на ново, с което да се уважи молбата на П. за допускане на УПО от изтърпяване на остатъка на наложеното наказание.

Постъпило е възражение от ЗА Началника на затвора – Сливен, с което се твърди, че частната жалба е неоснователна, а определението на СлОС правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи, че съдът правилно се е съобразил с оценката на осъдената, плана за изпълнение на присъдата и всички приложени по делото доказателства. Твърди се, че здравословното състояние на осъденото лице и членове на семейството му не е сред доказателствата за поправянето и не е сред предпоставките за УПО, а е предмет на друга процедура. Сочи, че стойността на риска се задържа в първоначалните стойности 75 т. и няма регистрирана промяна в мисленето и нагласите. Счита за необходимо продължаването на възстановяването на личността на осъдената и приобщаването й към социално приемливи и законоустановени норми на поведение. Моли съда да отхвърли частната жалба и потвърди определението на СлОС като правилно и законосъобразно.

Представителят на Бургаска апелативна прокуратура дава писмено становище, че депозираната жалба е неоснователна, а атакуваният съдебен акт е правилен, обоснован и законосъобразен, постановен в съотвтствие с целта на закона. Сочи, че не са налице основанията за постановяване на искания съдебен акт. Твърди, че към момента е налице една от кумулативно дадените предпоставки за УПО в чл.70, ал.1, т.1 от НК, но не са изпълнени целите, свързани с необходимата личностова и поведенческа промяна.

Намира, че не са налице данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. Навежда довод, че осъдената П. не е дала убедителни доказателства за своето поправяне, като стойностите в оценката на риска от рецидив и вреди се задържат в рамките на първоначалните 75т. Обобощава, че към момента не е приключил процесът на превъзпитаване и поправяне по време на изтърпяване на наказанието, като поставените цели по първоначалния план на присъдата все още не са изпълнени. Моли съда да потвърди определението на СлОС и остави въззивната частна жалба на осъдената П. без уважение.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна

2 с изложените в жалбата оплаквания, становището на началника на Затвора - Сливен, на представителя на Бургаска апелативна прокуратура и материалите по приложеното ВЧНД, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред Сливенския окръжен съд е образувано по молба на лишената от свобода Г. А. П., на ... Същата е осъдена с Решение от 18.12.2012г. по съкратено производство № 41/2012г. на 22-ри състав на Окръжен съд Барселона за извършено престъпление по чл.368, ал.1, вр.чл.369, ал.1, т.5 от НК на Кралство Испания, съответстващо на престъпление по чл.242, ал.2, вр.ал.1 от НК на Република България, на седем години и шест месеца лишаване от свобода, което да търпи при първоначален строг режим.

Решението е влязло в сила на 23.05.2013г. С Решение № 54/12.07.2022г. по ЧНД 115/2022г. по описа на ОС - Монтана, потвърдено с Решение № 296/12.10.2022г. по ВЧНД № 884/2022г. по описа на АС София, решението на Окръжен съд Барселона е признато и прието за изпълнение в Република България, като е приспадното времето на полицейско задържане за 24 часа, 72 часа задържане с постановление на ОП - Благоевград и взетата мярка за неотклонение Задържане под стража.

Осъдената е изтърпяла в Кралство Испания 1115 дни, равняващи се на 3 години 20 дни, за времето от 11.12.2011г. до 29.12.2014г., когато е пусната в отпуск от 19.12.2014г. до 29.12.2014г., след която дата не се завърнала и е обявена за международно издирване.

Към 23.05.2023г. лишената от свобода Г. А. П. в България фактически е изтърпяла 1 година 1 месец и 17 дни, от работа 2 месеца и 3 дни, или всичко изтърпяно – 1 година 3 месеца и 20 дни, поради което е налице остатък в размер на 3 години 1 месец и 20 дни. Общият срок на фактически изтърпяното наказание към 23.05.2023г. е 4 години 2 месеца и 7 дни.

Начало на изтърпяване на наказанието в България от осъдената П. е на 06.04.2022г., постъпила в Затвора на 20.04.2022г. Лишената от свобода П. търпи наложеното наказание в група от закрит тип.

В условията на контролирана среда осъдената П. заема средно статусно ниво, самосъхранителна, предпочита да остане встрани от случващото се и да не се замесва в ситуации, които пряко не я касаят, поради което избягва нарушения и се дистанцира от конфликтогенно натоварени зони. Лишената от свобода П. не е награждавана, не е наказвана, но спрямо 3 нея са приложени корекционни мерки, свързани с предупреждения и забележки.

От началото на 2023г., осъдената П. подпомага друга лишена от свобода, която е отговорник на секция „Хигиенно-битова“ в СОЛС на групата. След освобождаването на отговорника е избрана на тази позиция, но допуска незначителни пропуски, които се отстраняват в резултат на осъществяван контрол и надзор над дейността й. От 28.11.2022г. до 19.01.2023г. работи в шивашки цех, но не е продължила поради несправяне с работата. Към момента не работи, но й е възлагана периодично обща работа – доброволен неплатен труд към дърводелска работилница и строителна бригада, където проявява непостоянство.

Включена е в учебната 2022г./2023г. като ученичка в ІХ клас.

Посещава като зрител някои от клубовете по интереси, но не постоянно.

Свободното си време предпочита да прекарва като общува с лица на сходен възрастов и етнически статус.

Лишената от свобода П. притежава необходимите изисквания за включване в програми, а именно има личностни възможности – базова грамотност, обучаема с основно образование, както и административни такива. Предвид установените високи стойности в раздел „Мисловни умения и поведение“, осъдената има възможност за включване в групова работа, насочена към подобряване на уменията в когнитивно-поведенческата сфера.

На л.св.П. са изготвени две оценки на риска, като първоначалната оценка от 04.11.2022г. е 75 точки и последващата от 27.04.2023г. е също 75 точки. Запазват се стойностите на оценката с еднакво цифрово изражение – 75 точки, като нивото на риска остава в границите на среден риск при отчетени минимални понижения и повишения в някои раздели, които не повлияват на кР.та оценка. Налице е задържане в областите „Нагласи“, „Мисловни умения и поведение“, „Образование, обучение и трудова дейност“. При л.св.П. личностовото развитие е единствено в посока външно измерими фактори и показатели, но не и във вътрешно-психичен план. Осъдената има привидно положително отношение към планираните цели и на този етап е необходимо насочване към активизиране на инициативата, самостоятелното вземане на решения и носене на лична отговорност. Лишената от свобода П. изпитва повече потребност от насочване и допълнително мотивиране за саморазвитие.

4

Изхождайки от всичко това, се формира извод, че заложените в плана цели са с различна степен на изпълнение от осъдената, наблюдава се задържане в голяма част от първоначално идентифицираните проблемни области и поправителното въздействие спрямо осъдената следва да продължи за постигане на необходимия корекционен ефект.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът е направил обосновани правни изводи.

Правилно съдът е заключил, че молбата на осъдената Г. А. П. за допускане на предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода е неоснователна и като такава я оставил без уважение. В момента тя търпи наложеното й с Решение от 18.12.2012г. по съкратено производство № 41/2012г. на 22-ри състав на Окръжен съд Барселона, влязло в сила на 23.05.2013г., седем години и шест месеца лишаване от свобода. Остатъкът от това наказание към 23.05.2023г. е 3 години 1 месец и 20 дни.

Правилно съдът е посочил, че е налице първата от кумулативно предвидените в чл.70 ал.1 т.1 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената П. от изтърпяване на останалата част от наложеното й наказание лишаване от свобода, а именно към настоящия момент осъдената е изтърпяла фактически повече от половината от наложеното наказание седем години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим.

Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че анализът на доказателствата по делото не дава основание да се направи извод, че е налице втората предпоставка, изискуема от чл.70 ал.1 от НК, а именно със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за своето поправяне.

С разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е определил като доказателства за поправянето всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Критериите за поправяне на осъденото лице се извеждат от оценката – чл.155 от ЗИНЗС и индивидуалния план – чл.156 от ЗИНЗС изготвени при изпълнение на присъдата, както и 5 всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Законосъобразно съдът е приел, че цитираният законов текст изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в пенитенциарното заведение.

Доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на лишения от свобода, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.

Съгласно съдебната практика, установена с Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/1975 г., изм. с ППлВС № 8/1987 г., констатацията за показано от осъдения примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са още изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и тези за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.

Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието, основаващи се на цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Самата промяна е сложен и динамичен силно индивидуален процес, в чиято основа стои изграждане на разбиране у личността, че тази промяна, към която се стреми е в резултат на собствената активност и инициатива, подкрепени от наличния вътрешен потенциал. По този причини и имайки предвид, че затворническата администрация е тази, която има непосредствен и пряк контакт с лишените от свобода и формира извод, относно резултатите от пенитенциарното третиране и настъпването на положителни нагласи в осъдените лица.