Решение № 240 от 02.10.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. С., 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20252200500231 по описа за 2025 година Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

Делото е образувано във връзка с депозирана на 15.04.2025г. жалба от адв.Д. от ВАК, пълномощник на Н. И. И., ЕГН 900115772 от гр.С. против действията на ЧСИ Г. Г. по изп.д. № 122882025г. изразяващи се в налагане на запори на банкови сметки на жалбоподателя.

В жалбата се твърди, че наложените запори са незаконосъобразни, тъй като касаят несеквестируемо имущество и липсва контрол върху неравноправните клаузи на потребителските договори. Моли се наложените запори да бъдат отменени.

В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК – ЧСИ Г. е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна. Подробно е изложена както фактическата обстановка, така и аргументите на ЧСИ за предприетите от него действия.

Взискателят по изпълнителното дело „Агенция за контрол на 1 просрочени задължения „АД в писмено становище посочва, че депозираната жалба е неоснователна. Действително по делото били наложени запори на банкови сметки на жалбоподателя, както и запор на трудовото и възнаграждение. При извършения превод на запорираното трудово възнаграждение, работодателят на длъжника бил съобразил изискванията на закона за несеквестируеми доходи и превел само част от трудовото възнаграждение, а не цялото. На разположение на длъжника останало трудово възнаграждение в размер на МРЗ. По отношение твърдението за неравноправни клаузи в договорите за кредит, по които е задлъжнял жалбоподателят, страната посочва, че такъв контрол се извършва от съда издал изпълнителния лист.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа обстановка:

Изпълнителното дело 122/2025г. е било образувано на 22.01.2025г. по молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД за събиране на сумата от 739.77лв. – главница, 38.22лв. - договорна лихва, 304.78лв. – възнаграждение по гаранционна сделка, 111.31лв. – мораторна лихва и 125.00лв. – разноски по делото. С молбата за образуване на изпълнителното дело било поискано ЦСИ да събере и разноските по изп.производство.

На 05.02.2025г. на жалбоподателя било изпратено съобщение за образуваното изпълнително дело. На същата дата бил наложен запор на трудовото и възнаграждение до секвестируемия размер, получавано от длъжника. Изрично в запорното съобщение било указано на работодателя при извършване на удръжката от трудовото възнаграждение да съобрази разпоредбата на чл.446 от ГПК - за размера на несеквистируеми доходи. На 10.06.2025г. от запорираната сметка постъпила сумата от 411.55лв. минималната РЗ към този момент е била 1077.00лв. (1/3 е 359.00лв.).

Жалбоподателят не е предоставил информация, какво е било бруто трудовото му възнаграждение за м.05.2025г.

На 09.04.2025г. била депозирана настоящата жалба.

Съдът намира депозираната частна жалба за допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

2

Действията извършвани от СИ, които могат да бъдат обжалвани от длъжника по изпълнителното производство са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 435 ал.2 от ГПК. В чл.435, ал.2, т. 6 от ГПК е посочено, че длъжникът може да обжалва 1.постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението. Обжалването на действия/бездействия на СИ извън посочените е недопустимо.

Както посочихме по – горе в настоящата жалба се съдържат твърдения за насочване на принудителното изпълнение против несеквестируемо имущество. Такова не беше установено. Един от основните способи за събиране на задълженията е чрез налагане на запор н трудовото възнаграждение на длъжника. Този способ е реализиран в настоящето производство. ЧСИ е изпълнило задължението си да уведоми третото задължено лице – работодател на длъжника, че при извършване на удръжката по запора следва да съобрази разпоредбата на чл.446 от ГПК, която урежда различни хипотези на несеквестируемо имущество. След като преводът е направен от третото лице ( и то в почти минимален размер), следва че той е бил съобразен със законовите изисквания. Жалбоподателят не е представил доказателства, които да опровергават този извод на съда. Неговите твърдения са общи, неконкретни, неподкрепени с доказателства.

Предвид изложеното настоящата жалба се явява неоснователна.

За пълнота следва само да се посочи, че СИ извършва действия по принудително събиране на задълженията, за които е издаден изпълнителен лист. Дали са били налице обстоятелства изключващи отговорността на длъжника (неравноправни клаузи) е обстоятелство, което не може и не се проверява от СИ, а от съда издал ИЛ, за което съществува отделна, подробно разписана законодателна процедура.

Ръководен от гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба депозирана от Н. И. И., ЕГН 900115772 от гр.С. против действията на ЧСИ Г. Г. по изп.д. № 122882025г. изразяващи се в налагане на запори на банкови сметки.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4