Решение № 15386 от 08.08.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15386 гр. София, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело № 20231110168573 по описа за 2023 година

Предявен е от Д. П. У. срещу „Б...“ АД установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за сумата от 782.33 лв., представляваща обезщетение за отменен на 16.04.2020 г. полет над 1500 км., предвиден за изпълнение по разписание на 17.04.2020 г., по направление - Летище „София", България - Летище „Хийтроу", Лондон, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 19247/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в.

Ищцата Д. П. У. твърди, че на 18.01.2020 г., чрез платформата lastminute.com, М.В. – фактически съжител на ищцата, е резервирал четири самолетни билета за полет, изпълняван от въздушния превозвач „Б...“ АД, предвиден за изпълнение по разписание на 17.04.2020 г., по маршрут от летище „София“, гр. София, България, до летище „Хийтроу", гр. Лондон, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия. Резервацията е била приета и регистрирана от въздушния превозвач с код VJE7TX и на ищеца и неговото семейство са били издадени четири електронни билета (e-ticket).

1

Поддържа се, че на 16.04.2020 г. М.В. – фактически съжител на ищцата е получил електронно писмо на своя имейл адрес .... от имейл адреса на кол центъра на ответното „Б..." АД - ... Писмото е било с тема „VJE7TX", която съвпада с кода на резервацията по - горе. С това писмо превозвачът за пръв път е уведомил, че директният полет до Лондон на следващия ден е анулиран и фактическият съжител на ищцата е поканен да отговори на въпросното писмо или да се свърже с кол центъра на ответника за повече информация и опции. В деня, в който ответното дружество е уведомило, че полетът до Лондон е анулиран, ответната страна не е предложила премаршрутиране, което да позволи на ищцата да замине не по-късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигне крайния пункт за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание.

На 17.04.2020 г. ответната страна е изпратила чрез своя кол център електронно писмо, с което е уведомила фактическия съжител на ищцата, че могат да бъдат прехвърлени за полет, който ще бъде изпълнен на 18.04.2020 г. или за друг полет на 20.04.2020 г.

Сочи се, че размерът на дължимото от опериращият въздушен превозвач обезщетение в случай на отмяна на полет е поставен в зависимост от разстоянието на полетите. Разстоянието между летищата „София“ и „Хийтроу“ измерено по метода на дъгата на големия кръг е повече от 1500 км и по - малко от 3500 км. Чл. 7, § 1, б. „б" от Регламент 261 / 2004 определя сумата от 400 евро, като размер на обезщетението, при полет между 1500 и 3500 км.

Ищецът навежда подробни доводи, че неоснователно „Б...“ АД не е заплатило претендираното обезщетение.

В следствие на гореизложеното ищецът в настоящото производство е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и в негова полза е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 19247/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в. за сумата от 782.33 лв., представляваща обезщетение за отменен полет. „Б...“ АД оспорва издадената заповед с възражение по чл. 414 ГПК, вследствие на което и след дадени указания от заповедния съд е предявена настоящата искова молба. Претендира разноски от заповедното и исковото производства.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от ответника „Б...“ АД е постъпил 2 писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Сочи, че в конкретния случай по отношение на процесния полет са били налице извънредни обстоятелства, които освобождават авиопревозвача от отговорност, а именно: извънредната по своя характер и непредвидима в разпространението си пандемия от „COVID- 19“, както са предвидени в съображение 14 и 15 от Регламент (ЕО) 261/2004.

Изложени са подробни съображения защо пандемията и бързото разпространение на COVID-19 представляват извънредно обстоятелство. Сочи се, че процесният полет FB581 е планиран за дата 17.04.2020 г., към който момент е действала Заповед № РД-01- 143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, е която на територията на страната са организирани контролно-пропусквателни пунктове на входно-изходните пътища на областните центрове, като органите на Министерство на вътешните работи са осъществявали контрол по целта на пътуването на гражданите. Посочената заповед е отменена на 14.05.2020 г., коята дата е след планираната дата на полет FB581. Това обстоятелство по своя смисъл представлява акт на публичните държавни органи, който драстично ограничава движението на хора, по начин, който акт фактически е извън контрола на превозвача, но пряко се отразява на пътникопотока. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

По иска с правно основание чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е налице валиден договор за превоз на пътници, по който е изправна страна, отмяна на полета, както и разстоянието на полета е над 1 500 км., поради което и дължимото обезщетение е в размера по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета, както и авансовото заплащане на възнагражденията за услугата, настъпването на всички други имуществени и неимуществени вреди, чиято стойност се претендира, включително и техния размер.

В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже плащането на обезщетение в претендирания размер, както и наведените с отговора на исковата молба правоизключващи възражения.

С определение от 22.05.2024 г., в което е обективиран изготвеният по 3 делото писмен доклад, съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че между разстоянието между Летище „София", България - Летище „Хийтроу", Лондон, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, измерено по метода на дъгата на големия кръг е повече от 1500 км и по - малко от 3500 км.

Не се спори, а и се установява от представената по делото фактура, че М.В. е закупил електронен билет с № 6233356852083. Освен собствения си билет той е закупил и такИ. с номера както следва: 6233356852084, издаден на Д. У., 6233356852085, издаден на В.В и 6233356852086, издаден на С.В..

Заплатена е обща цена от 278.98 евро, поради което съдът приема за установено, че между страните е сключен договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът се е задължил на 17.04.2020 г. да изпълни полет VJE7TX от Летище „София", България до Летище „Хийтроу", Лондон, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия.

По делото е представена и електронна комуникация между М.В. и ответното дружество, видно от която на 16.04.2020 г. представител на ответника Г.Д. заявява: „Здравейте, Бихме искали да Ви информираме, че директният ни полет за Лондон за утре е анулиран. Моля свържете се с нас за повече информация и опции, на тел. ***, или отговорете на този имейл“. М.В. е отговорил: „Какви са опциите оттук нататък“ и съответно е получил отговор на 17.04.2020 г. „Здравейте може да Ви прехвърлим за утре или за 20.04“. М.В. е заявил, че датите не го устройват и е поискал връщане на цената на билетите.

Съгласно чл. 5, т. 1, б. „в ” от Регламента, при отмяна на полет съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7, освен ако не са: i) информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание; или ii) информирани за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание; или iii) информирани за отмяната помалко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е 4 предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание.

В т. 4 е предвидено, че тежестта на доказване във връзка с въпроса дали и кога пътникът е бил информиран за отмяната на полета лежи върху опериращия въздушен превозвач. В чл. 7 от Регламента е регламентирано право на обезщетение, като съгласно т. 1, б. „б.“, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра.

Съгласно чл. 5, т. 3 опериращият превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети необходимите мерки.

Доколкото в конкретния случай съдът приема за установено, че ищецът е бил уведомен за отмяната на полета по-малко от 7 дни преди началото му по разписание, а именно - един ден по-рано, приложение би могло да намери третото предвидено в Регламента изключение, при което превозвачът се освобождава от отговорност, за наличието на което обаче ответникът не ангажира доказателства.

Съгласно чл. 5, § 3 от Регламента опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. С понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламента, което трябва да се тълкува стриктно, се обозначават събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да бъде предмет на преценка във всеки отделен случай.

С известие на Европейската комисия са дадени Тълкувателни насоки относно регламентите относно правата на пътниците в ЕС в контекста на развИ.щата се ситуация с Covid-19 (2020/C 89 I/01). Според Комисията, когато 5 публичните органи предприемат мерки за овладяване на пандемията от Covid - 19, тези мерки по своето естество и произход не са присъщи на нормалното извършване на дейността на превозвачите и са извън техния контрол. С оглед на това се приема, че чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. се прилага, ако въпросната отмяна „е причинена“ от извънредни обстоятелства, които не е било възможно да бъдат избегнати, дори ако са били взети всички разумни мерки. Това условие следва да се счита за изпълнено, когато публичните органи или изцяло забраняват определени полети, или забраняват движението на хора по начин, който фактически изключва възможността въпросният полет да бъде извършен. Посочва се, че това условие може да бъде изпълнено също така, когато отмяната на полета настъпва при обстоятелства, при които съответното движение на хора не е изцяло забранено, но е ограничено до лица, ползващи се с дерогации (например граждани на съответната държава или постоянно пребИ.ващи в нея). Отбелязва се, че когато авиокомпания реши да отмени даден полет и докаже, че това решение е мотивирано със съображения за защита на здравето на екипажа, тази отмяна също следва да се счита за "причинена" от извънредни обстоятелства. Изрично се посочва, че така дадените насоки не са и не могат да бъдат изчерпателни, тъй като други специфични обстоятелства във връзка с Covid-19 също могат да попадат в обхвата на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.