Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 685 от 09.06.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 604/2021
Вид
Определение № 685
Подписан
09.06.2021
В сила
09.06.2021

Цитирани разпоредби

  • чл.155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.156 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.215, ал. 2, т. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 36 · Наказателен кодекс
  • чл. 70 · Наказателен кодекс
  • чл.70, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 345 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 440, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 685 гр. София , 09.06.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен Дацов

Димитър Фикиин

Светла Букова като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно наказателно дело № 20211000600604 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК.

Образувано е по частна жалба от Ж.Д. чрез адв. М. Т., която е на мнение, че осъденият Д. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ и че са налице достатъчно доказателства за неговото поправяне, поради което моли да бъде отменено обжалваното определение на Софийски градски съд и постановено друго, с което да бъде условно предсрочно освободен от ефективното изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата, атакувания съдебен акт и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалбата, по която е образувано настоящето въззивно производство, е процесуално допустима с оглед процесуална легитимация, спазване на срока и съответност.

При преценката по същество, въззивният съд намира, че същата е неоснователна, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

С протоколно определение от 25.05.2021 год. СГС, НО - 23 състав, по НЧД№ 1858/2021 год., е оставил без уважение молбата на Ж. В. Д. за условно предсрочно освобождаване (УПО).

Първоинстанционният съд задълбочено е изследвал материалите по делото, като е съобразил всички доказателства и е взел становище по наведените доводи.

1

От една страна, правилно и законосъобразно СГС е констатирал, че е налице първата предвидена предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК, тъй като към 25.05.2021 год. Д. фактически е изтърпял 2 години, 7 месеца и 18 дни, а от работа 05 месеца и 19 дни, или всичко 03 години, 1 месец и 07 дни във връзка с наложеното му наказание от 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ за извършено престъпление по чл.215, ал. 2, т. 1 НК, тоест 1/2 от това наказание.

От друга страна, по отношение на втората кумулативна предпоставка - наличие на достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект върху осъдения Д., въззивната инстанция констатира следното:

Правилно първоинстанционният съд е посочил, че институтът на условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложено наказание „лишаване от свобода“ се явява изключение от принципа, че всеки деец следва да изтърпи изцяло наложеното му наказание.

Именно в изключителни случаи, когато освен формалното изтичане на половината от наложеното му наказание деецът е дал доказателства за своето поправяне, които да сочат, че целите на наказанието са изпълнени чрез пребиваването му в пенитенциарното заведение, е възможно същият да бъде условно предсрочно освободен. В никакъв случай обаче законодателят не е имал предвид, че следва да се приема като автоматична възможност за приложението му, ако са налице само някои положителни тенденции в развитието и поправянето на едно изтърпяващо наказание лице, а още по-малко минимални, както е в процесния случай. За да се приеме, че съществуват предпоставките за такова УПО, лишеният от свобода следва да е доказал не формално, а реално, че е претърпял толкова сериозен поправителен ефект, който да е довел до безспорен извод за ресоциализацията му в обществото като личност, зачитаща в бъдеще установените социални и законови критерии.

Така че поведението в местата за лишаване от свобода на съответното лице, следва да е надхвърлящо обичайното добро такова и каквото се изисква по ЗИНЗС, за да може да се приеме, че същият е с трайно изградени позитивни навици, привички и мислене, каквито следва да има всеки един гражданин. В тази връзка и законодателят строго е конкретизирал в чл.439а НПК доказателствата за поправяне на осъдения, които от своя страна се установяват от оценката му, залегнала в чл.155 ЗИНЗС и работата по индивидуалния план по изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС.

В случая, първоинстанционният съд е съобразил, че действително е налице положителна насока в поправянето на личността на дееца, свързана с полагането на труд в част от периода от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и съответно изпълнение на трудовите му задължения като санитар. Съдът правилно е стигнал и до заключението, че фактът на трудова ангажираност на осъдения сам по себе си не води до извод, че същият се е поправил. В тази насока съдът на първо място е съобразил обстоятелството, че многократните осъждания на Д. датират от далечната 1984 год. и настоящото му пребиваване съвсем не е първо такова в пенитенциарно заведение. На второ място съдът е отчел и съобразил данните от представения по делото доклад за осъдения Д., където при 2 първоначално констатирани 67 точки риск от рецидив, към настоящия момент същите са снижени едва на 64 точки. Освен това констатираните дефицитни зони са немалко и провежданата корекционна работа с осъдения до момента не установява промяна по отношение на риска от вреди за обществото, оставащ в средните стойности и дефиниран с оглед характера и тежестта на извършеното деяние.

В този смисъл и базирайки се на оценката на затворническата администрация, предвид обстоятелство, че съдът не е орган, който може да придобие преки впечатления от личността, съответно поведението на осъдения, правилно първоинстанционният съд е приел, че целите на наказанието по чл. 36 от НК все още не са постигнати. Обосновано съдът е стигнал до извода, че въпреки поведението на осъдения в рамките на пенитенциарното заведение при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ да е съответно на неговото положение, то не налага извода, че Д. се е поправил до степен, която да обезсмисля по нататъшното продължаване на изпълнението на наказанието. Осъденият не е преминал все още и етапите на „прогресивната система“ – не е преместен в затворническо заведение от открит тип на общ или лек режим, не е пребивавал на работа вън от МЛС без охрана. В тази връзка възражението в жалбата, че същият е награждаван и е полагал обществено полезен труд не се споделя от съда, който приема становището на администрацията за затвора, че що се отнася до доброто поведение на осъдения Д., то е формално спазване режима в пенитенциарното заведение, каквото всъщност е и законово дължимо поведение на лишения от свобода. Изложеното не се променя съществено и от факта на награждаването на осъдения, защото спазването на режимните изисквания и съвестното изпълнение на възложените му задачи са дължими по закон, като в противен случай възможността му за полагане на труд ще бъде отнета, което обстоятелство би оказало негативно отражение върху срока на остатъка от търпяното от осъдения наказание „лишаване от свобода“.

С оглед на всичко изложено настоящият състав намира, че не са налице убедителни доказателства за поправянето на осъдения, а следователно и за наличието на втората кумулативно предвидена предпоставка по чл. 70 НК, което налага да се продължат работата и усилията по нейното изпълнение.

С оглед на всичко отбелязано частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното протоколно определение потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 25.05.2021 год. по описа на СГС, НО-23 3 състав по НЧД №1858/2021 година.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4