Решение № 30 от 17.01.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. София, 14.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20211001000933 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 260848/27.05.2021год-, постановено по т.д.№ 1414/2019год. по описа на СГС ЗД „ Евроинс“ АД е осъдено на основание чл.405, ал.1 от ЗК да заплати на „Аутотехника „ ООД сумата от 20 096.93лева ,представляваща застрахователно обезщетение за настъпило на 04.10.2018год. застрахователно събитие –пожар по време на движение на л.а. „БМВ Х5“ с ДК № *** , което съставлява покрит риск по договор за имуществено застраховане,сключен със застрахователна полица № 00500100251270/17.05.2018од.,ведно със законната лихва от 19.07.2019год.до погасяването.

Със същото решение „ ЗД Евроинс“ АД е осъдено да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на „ Аутотехника“ ООД разноски в размер на 2 619.87лева , както и е осъдено „ Аутехника „ ООД да заплати на ЗК „ Евроинс“ АД на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 381.72лева.

Решението е постановено при участие на „ М Кар“ ООД, „ Ауто Бавария“ ООД и „ Домейн Менада „ ООД като помагачи по делото.

Така постановеното решение е обжалвано от ЗД „ Евроинс“ АД гр.София като неправилно – постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано. Твърди се ,че неправилно първоинстанционният съд бил приел ,че е настъпил покрит застрахователен риск в срока на действие на застрахователния договор ,както и че направените правоизключващи отговорността на застрахователя възражения не били обсъдени в пълнота.

1

Поддържа се становище ,че застраховката не покрива вреди произтичащи от дефект на детайл на застрахованото МПС и се сочи като неправилен направения от първоинстанционния съд извод за противното. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от „ Аутотехника“ ООД гр.София ,с който се оспорва жалбата и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение като постановено при спазване на разпоредбите на материалния и процесуалния закон и обосновано. Счита се, че предвид събраните по делото доказателства ,в частност констатациите на съдебно-техническата експертиза относно причините за настъпилия пожар , изслушана по делото, правилно и обосновано първоинстанционният съд бил достигнал до извод за липса на изключен от застрахователното покритие риск. Поддържа се ,че съдът законосъобразно бил изследвал основанията за изключване и намаляване на отговорността на застрахователя съобразявайки се с императивния и ограничен характер на нормите на чл. 408 от КЗ и чл. 395 от КЗ.

Писмен отговор на въззивната жалба е подаден от третите лица – „ М КАР“ ООД и „ Домейн Менада“ ЕООД , в който се излагат и поддържат аналогични на изложените от въззиваемата страна доводи за потвърждаване на обжалвания съдебен акт като правилен и обоснован и се прави искане за потвърждаването му.

Писмен отговор не е подаден от „Ауто-Бавария“ ООД, конституиран като трето лице – помагач по делото на страна на „ Аутотехника“ ООД гр. София.

Пред СГС са предявени искове от „ Аутотехника „ ООД гр. София против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД гр. София за заплащане на сумата от 29 358.82лева с вкл. ДДС, представляваща останалата незаплатена от застрахователя сума на действително причинени щети по отношение на застрахован автомобил –БМВ , модел Х5,модификация 2.5,година на производство-2015 с ДК № ***, ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ищецът е твърдял, че на 17.05.2018год. между него и ответното дружество бил сключен застрахователен договор за застраховка КАСКО № 00500100251270 за МПС–БМВ ,модел Х5,модификация 2.5,година на производство-2015 с ДК № *** със срок от 00:00ч. на 18.06.2018год. до 24 часа на 17.06.2019год. , съгласно който застрахователят –ответник се задължавал да обезщети застрахования при условията на клауза А-пълно каско съгласно Общите условия за застраховка „Каско на МПС“ всички материални вреди по отношение на застрахованото имущество при договорен максимален лимит на отговорността от 48 139.99лева .Твърдял е също така ,че при действието на застрахователния договор –на 04.10.2018год. и в следствие на възникнал по време на движение пожар на упоменатия лек автомобил били причинени щети, изразяващи се в цялостно изгаряне на ходовата част на автомобила , възлизащи на сумата от 33 563.22лева с ДДС. Посочено е също така ,че лекият автомобил е бил преместен от мястото на пожара в оторизиран сервиз на БМВ , а именно- „ М Кар“ ООД ,където били констатирани нанесените от пожара щети, както и били 2 остойностени разходите за тяхното отстраняване , възлизащи на цитираната по-горе сума.

Сочено е, че на 08.10.2018год. застрахователят и бил уведомен за инцидента ,че била заведена щета № ТЕМПО ***,че били извършени огледи и че въпреки заявеното с покана вх.№ 003-749/06.06.2018год. искане за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на действително причинени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие щети е било заплатено такова от застрахователя в размер на 4 204.40лева , а заплащането на разликата –отказана. Според ищеца така изплатеният размер на застрахователно обезщетение не е достатъчен да го обезщети за действително причинени вреди на автомобила му, а отказът за заплащане на разликата от застрахователянеоснователен , поради което е претендирал присъждането на тази разлика по съдебен ред.

Ответното застрахователно дружество е оспорило наличието на валидно застрахователно правоотношение с ищеца, твърдейки че пожарът се дължи на дефект на детайл на автомобила и при условията на евентуалност-в резултат на неспазване на предписанията за експлоатация на автомобила. В този смисъл е налице позоваване на чл.6,ал.1 ,т.20 от Общите условия .Твърдяно е също така ,че пожарът се дължи на неправилно извършвани ремонтни дейности и конструктивни изменения на автомобила ,които също съставлявали изключен от покритието застрахователен рисксъгласночл.6, ал.1 ,т.21 от Общите услови.

Въведени са доводи че автомобилът не бил преминал годишен технически преглед , което също съставлявало основание да се откаже обезщетение за претърпените вреди. Искът е оспорен и по размер с твърдения ,че стойността на щетите следва да се определи с прилагане на коефициент на овехтяване , като при установяване че стойността на щетите надхвърля 70% е направено възражение за наличие на тотална щета по смисъла на чл. 390 от КЗ. В тази връзка е направено възражение за недължимост на лихвите ,които са оспорени и по размер.

В допълнителна искова молба са оспорени възраженията на застрахователя за липса на валидно застрахователно правоотношение ,предвид наличието на валидно сключен между тях застрахователен договор, възникнало по време на действието на този договор застрахователно събитие , надлежно уведомяване на застрахователя и изправност на застрахования като страна по застрахователния договор .Оспорени са сочените от ответника-застраховател като вероятни причини за възникване на пожара ,заявявайки че автомобилът бил изцяло и напълно обслужван от оторизиран сервиз на марка „ БМВ“ –„ М кар“ ООД и че от извършените прегледи е видно, че същият е бил в отговарящо на изискванията техническо състояние. Изложени са факти ,установяващи че непосредствено след закупуването процесния автомобил е бил отдаден под наем на „Домейн Менада“ООД ,чийто служител го е ползвал и управлявал в момента на възникване на пожара , независимо от което автомобилът е бил редовно и обслужван и в съответстваща на техническите изисквания изправност. Дори и да се приемело противното се поддържа ,че то не е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпване на процесното застрахователно събитие ,респ. възникване на пожара. Заключава се ,че липсват основанията на чл.408 от КЗ застрахователят да откаже заплащане на застрахователното обезщетение, като се поддържа 3 дължимост на претендираната законна лихва .

С допълнителната искова молба и на основание чл. 219, ал.1 от ГПК е направено искане за конституиране на „ М-кар „ ООД, „ Ауто Бавария“ ООД и „Домейн Менада“ ЕООД като трети лица –помагачи .

С допълнителен отговор „ ЗД Евроинс“ АД е уточнено, че твърдението е за дефектирал филтър за твърди частици като причина за възникване на пожара.

С Определение от 16.01.2021год. „ М Кар“ООД, „Ауто Бавария „ ООД и „Домейн Менада „ ООД са конституирани като трети лица помагачи на страната на ищеца.

Третото лице помагач „ Домейн Менада „ ООД е изразило становище процесният автомобил е надлежно ползван по създаденото с „Аутотехника „ ООД наемно правоотношение- Управляван бил от Ц. Д. ,служител на дружеството-наемател ,който го е управлявал и поддържал с необходимата и дължаща се грижа. По автомобила не били извършвани нерегламентирани конструктивни промени, бил обслужван в оторизираните сервизи и били следени показанията на бордовия компютър . Изложени са твърдения, че непосредствено преди инцидента, автомобилът е бил обслужен обстойно и цялостно и че неговият водач е действал адекватно и е положил необходимата грижа за ограничаване на щетите по автомобила.

По така предявените искове е постановено решение от Софийски градски съд , с което в полза на „ Аутотехника „ ООД е присъдено застрахователно обезщетение за настъпилото на 04.10.2018год. застрахователно събитие в размер на 20 096.93 лева , ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на иска- 19.07.2019год. до окончателното изплащане на сумата. За да се уважи иска по чл.405 от ЗК е прието, че между страните валидно е възникнало застрахователно правоотношение въз основа на влязъл в сила застрахователен договор за имуществено застраховане ,че в срока на застрахователното покритие по процесния застрахователен договор е настъпило застрахователно събитиепожар на МПС по време на движение , което се явява покрит по застраховката риск. Прието е също така , че не са налице основания на чл.408 от ЗК , поради което дължи заплащане на застрахователно обезщетение , съответстваща на средната пазарна цена на ремонта със включен ДДС , което и след приспадане на доброволно заплатената сума от 4 204.40лева остава дължима в размер на 20 096.93 лева с ДДС.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК Апелативен съд-София, в настоящият си състав, намира атакуваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо тъй като е постановено по процесуално допустими искове с правно основание чл.

405, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД. Въпреки констатираната липса на отхвърлителен диспозитив за част от сумата, предмет на исковата претенция / 9 261.89 лева/ ,съдът намира , че не съществува процесуална пречка за осъществяване на въззивен контрол относно законосъобразността му спрямо частта, срещу която е която е въззивна жалба. Относно законосъобразността му по същество на спора, следва да се извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна 4 страна:

От фактическа страна:

От представените по делото Договор за покупко-продажба от 12.06.2015год. и свидетелство за регистрация се установява ,че въззиваемото дружество „ Аутотехника“ ООД е закупило и е било собственик през 2018год. на лек автомобил БМВ Х5 , КS21 с ДК ***.

Процесният автомобил е бил застрахован при жалбоподателя по застрахователна полица "Каско на МПС № 00500100251270/ /17.05.2018 г., при застрахователна сума от 48 139.99 лева за периода 00:00ч на 18.06.2018год. до 24:00ч на 17.06.2019год. срещу застрахователна премия в размер на 1 829.32лева, платима на 12 месечни вноски от по 155.49лева на следните падежни дати, а именно : 17.06.2018год., 18.07.2018год., 18.08.2018год.,18.09.2018год.,18.10.2018год.,18.11.2019год,18.12.2018год.,18.01.2019год.,18.02.2019го и 18.05.2019год.По делото са налице писмени документи , установяващи заплащане на всички вноски по полицата, като това обстоятелство не е и спорно между страните. Като безспорно е прието и обстоятелството ,че процесният застрахователен договор е подписан от страните по делото.