Решение № 1322 от 21.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1322 гр. София, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231000501167 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 878/22.02.2023 г., постановено по гр. д. № 9676/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 16 състав, ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е осъден да заплати на М. П. Б., на основание чл.432 КЗ, сумата от 70 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на смъртта на нейния близък Е. П. К., с когото се е намирала във фактическо съпружеско съжителство, настъпила вследствие на ПТП, реализирано на 12.05.2018 г. в гр. София, в района на кръстовището на бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Поп Груйо“, по вина на И. Ч. М., водач а лек автомобил марка „БМВ“, модел 320 Д, рег. № ********, ведно със законната лихва върху самата от 09.03.2020 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв.

Ищцата е осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ЖПК, кумата от 251, 50 лв., направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът е осъден да заплати на адв. Р. М., на основание чл.38 ЗАдв., сумата от 2 965, 20 с ДДС, както и да заплати по сметка на СГС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 2 800 лв., представляваща държавна такса.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Счита, че решаващият съд не е обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност. Поддържа, че ищцата не е материалноправно легитимирана да търси и получи обезщетение за неимуществени вреди от 1 смъртта на Е. П. К., а в условията на евентуалност - определеното обезщетение е в завишен размер, който не кореспондира с претърпените болки и страдания от страна на ищеца. В исковата молба ищцата твърд, че е живяла с пострадалия при съпружеско съжителство. Съдът е указал на ищцата, че следва да докаже това обстоятелство. Неправилно решаващият съд е приел, че това обстоятелство е доказано от ищцата въз основа на показанията на ангажираните свидетелски показания. Неправилно решаващият съд не е кредитирал показанията на свидетелката П. Е. К. като епизодични, а безкритично е кредитирал показанията на останалите свидетели, без да отчете тяхната евентуална заинтересованост от изхода на спора. От показанията на свидетелката П. Е. К. се установява, че ищцата е помагала на баща й Е. К. в домакинството, но през цялото време е била в брак със своя съпруг. Дори ищцата и пострадалия да са имали връзка, то тя не може да се приравни на създадени отношения, сходни на семейните при наличие на данни за сключен брак. Поддържа, че присъждането на застрахователно обезщетение на ищцата, при наличие на сключен граждански брак на пострадалия към момента на събитието, противоречи на морала и добрите нрави. Счита, че показанията на свидетелката П. К. се подкрепят и от показанията на свидетелката Л., съгласно които на последната не е известно защо ищцата не се е развела със съпруга си. Свидетелката В. Б. също е дала показания, че ищцата е била в брак. Счита, че въз основа на показанията на свидетеля Р. не може да се направи извод за наличие на отношения между ищцата и починалия приживе, които да се приравнят на такива между съпруг и съпруга, доколкото последната е била в брак. Отделно от това определения размер на застрахователното обезщетение не е съобразен с изискването на чл.52 ЗЗД – момента на настъпване на смъртта, възрастта на пострадалия, степента на родство и действителното съдържание на житейските отношения, обществено-икономическата конюнктура в страната и общественото разбиране за справедливост, преценени към момента на деликта, както и формираната съдебна практика по сходни случаи. Счита, че приносът на пострадалия неправилно е определен а 30 % вместо на 50 %.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск, а в условията на евентуалност – да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди, при отчитане значителния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Претендира сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата М. П. Б., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Решаващият съд е зачел задължителната сила на влязлата в сила присъда, постановена във връзка с процесното ПТП. Счита, че са обосновани изводите на съда, че между ищцата и пострадалия е била изградена особено близка връзка, основаваща се на взаимна обич, привързаност и подкрепа, като двамата са живеели в условията на съжителство на съпружески начала и са споделяли общ дом, общо домакинство, общи финанси. Значителен период от време ищцата и пострадалия са били регистрирани на един и същ административен адрес, като същите са съжителствали от 2004 г. до 12.05.2018 г. в тази насока са събраните по делото гласни доказателства. Счита, че правилно решаващият съд не е кредитирал показанията на свидетелката П. Е. К. – 2 дъщеря на пострадалия, доколкото същите противоречат на всички останали събрани по делото доказателства. Посочената свидетелка не е посещавала баща си приживе и докато е живя на семейни начала с ищцата. Единственият път, когато е посетила апартамента, в който живеел баща й, бил след неговата смърт. Същата е страна по гр. д. № 4603/2019 г. по описана СГС за заплащане на застрахователно обезщетение от същото застрахователно събитие.

Поддържа, че ищцата е надлежно легитимирана по предявения иск, съгласно ППВС № 4/1961 и ППВС 5/1969 г. Излага съображения, че определеният размер на дължимото застрахователно обезщетение е справедлив и съобразен с формираната съдебна практика за подобни случаи. Съгласно експертното заключение на автотехническата експертиза водачът на лекия автомобил марка „БМВ“, модел 320 Д е имал достатъчно време – 11 секунди, да възприеме пешеходеца и да предприеме мерки, за да не допусне настъпването на произшествието. Същият е навлязъл в кръстовището на мигащ зелен светофар, т. е. в края на светофарната фаза, разрешаваща преминаването на леки автомобили, идващи от посоката на движение на БМВ. Счита, че навлизането на пешеходеца на платното за движение не е причина за настъпване на произшествието. То е причинено от избраната скорост на водача на автомобила – 90 км/ч. и решението му да навлезе в кръстовището в края на разрешения зелен сигнал на светофарната уредба, като е имал възможност да възприеме, че в този момент на платното за движение се намира пешеходец, тъй като участъкът е ясно осветен от уличното осветление. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Претендира сторените по делото разноски.

С определение от 27.04.2023 г., постановено по реда на чл.267 ГПК, на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК, въззивният съд е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към 12.05.2018 г. ищцата е била в граждански брак с О. Й. Б..

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ. Ищцата твърди, че на 12.05.2018 г. в гр. София, водачът И. Ч. М. управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел 320 Д, рег. № ********, движейки се по бул.

„Владимир Вазов“, с посока от ул. „Витиня“ към ул. „Станислав Доспевски“, в района на кръстовището, образувано с ул. „Поп Груйо“ е ударил пешеходеца Е. П. К. и реализирал ПТП, в резултат на което пешеходецът е починал. С влязла в сила присъда е ангажирана наказателната отговорност на виновният водач за процесното ПТП. Твърди, че починалият е неин фактически съпруг и е съжителствал с нея на семейни начала. Ищцата изключително тежко понесла неговата загуба. Ищцата и пострадалият били силно привързани един към друг, имали изградена силна емоционална връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство. Ищцата дарявала пострадалия с много любов и грижа те били задружно и сплотено семейство. Изключително тежко понасяла загубата на своя фактически съпруг. Починалият споделял всичко с ищцата, срещал разбиране в нея.

Грижели се един за друг и във всеки един момент показвали обичта си един към друг. Ищцата изградила изключителна духовна връзка с Е. К.. Ищцата разчитала за всичко на фактическия си съпруг и получавала от него обич и 3 внимание. След смъртта му ищцата изцяло се променила. Не можела да свикне с мисълта, че го няма вече. Затворила се в себе си, трудно влизала в контакт с други хора, общувала само с най-близките си хора. Загубила смисъл на живота си, била апатична и разсеяна. Към момента на ПТП за лек автомобил марка „БМВ“, модел 320 Д, рег. № ******** е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника със срок на действие от 14.08.2017 г. до 13.08.2018 г. Предявила претенция пред застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение. Същият не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заведената щета.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 100 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с причинената смърт на фактическия й съпруг Е. П. К., починал при ПТП от 12.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 09.03.2020 г., до датата на окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.367, ал.1 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по основание и размер.

Оспорва материалната легитимация на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди, тъй като възможността за обезщетяване на лица, извън изброените в ППВС № 4/1991 г. и ППВС № 5/1969 г., се допуска като изключение, когато болките и страданията от смъртта на близкия родственик надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Счита, че от ангажираните с исковата молба доказателства не може да се обоснове в достатъчна степен основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС 4/1961 г. и ППВС 5/1969 г.

Твърди, че пострадалият не е живял на семейни начала с ищцата, не са живели в едно домакинство и не са поддържали отношения през последните две години преди смъртта на пострадалия, не са създали отношения, сходни на семейните. Оспорва съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и пострадалия. Оспорва ищцата да е претърпяла сериозни като интензитет и продължителност морални болки, за установяването на които не са представени доказателства по делото.

Поддържа възражението си за съпричиняване на ПТП от страна на Е. К., който е предприел пресичане на забранен за пешеходците сигнал. Това обстоятелство е констатирано в мотивите на постановената присъда, която на основание чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд. Твърди, че пострадалият е навлязъл на пътното платно на червен светофар, внезапно и неочаквано, като е представлявал за водача на МПС внезапно възникнала опасност, не е съобразил разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и тяхната скорост на движение. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. В случай, че приеме същия за основателен, да уважи заявеното възражение за съпричиняане, като приеме, че приносът на пострадалия е 50 %. Претендира сторените по делото разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

С присъда № 137 от 22.05.2019 г., постановена по НОХД № 366/2019 г. по описа на СГС, НО, 34 състав, влязла в сила на 07.06.2019 г., И. Ч. М. е признат за виновен в това, че на 12.05.2018 г., около 21.00 ч., в гр. София, на бул. „Владимир Вазов“, при управление на МПС – лек автомобил марка 4