Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 632 от 23.05.2019, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2623/2018
Вид
Решение № 632
Подписан
23.05.2019
Състав
НИКОЛА ДОЙЧИНОВ ДОЙЧЕВ, ИРЕНА НИКОЛОВА ПЕТКОВА, НАТАЛИЯ ПАНАЙОТОВА НЕДЕЛЧЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108 · Закон за собствеността

Р Е Ш Е Н И Е № гр. Варна, …………………2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА

ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

Мл.с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ при секретар ГАЛИНА СЛАВОВА като разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев в.гр. дело №

2623 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е въззивна жалба с вх. 4028/24.07.2018г. от М.Х.М., уточнена с молба вх. № 1652/18.01.2019г., срещу решение № 119/03.07.2018г. по гр.д. № 289/2017г. на Районен съд – гр. Девня, поправено с решение № 147/11.10.2018г., с което:

1) е прието за установено, на основание чл. 108 от ЗС, че Х.М.С. е собственик на 5/8 ид.ч. от следния недвижим имот: УПИ XIII-563 с площ 1270 кв.м., кв.56 по РП план на с. Чернево, обл. Варна, одобрен със Заповед №1196 от 13.03.1965 г., ведно с изградени в имота жилищна сграда с площ 56 кв.м и второстепенна постройка с площ 25 кв.м. и второстепенна постройка с площ 60 кв.м., при граници: улица, УПИ XII-564 и УПИ XIV-562;

2) е осъден, на основание чл. 108 от ЗС, М.Х.М. да предаде на Х.М.С. владението върху собствените на Х.М.С. 5/8 ид. части върху гореописания недвижим имот;

3) е отхвърлен предявения насрещен иск за собственост с правно основание чл. 124 от ГПК, за приемане на установено спрямо Х.М.С., че М.Х.М. е собственик въз основа на придобивно давностно владение, осъществявано в периода от началото на 1995 г. до м. декември 2016 г., на гореописания недвижим имот;

Във въззивната жалба се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неоснователно, необосновано и недопустимо. Посочва се, че фактическите изводи на районния съд не съответстват на събраните доказателства. В тази връзка се твърди, че от свидетелските показания се установява, че М.Х.М. владее непрекъснато и необезпокоявано процесния имот от 1995г. до настоящия момент и се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост. Навеждат се доводи, че собственици на имота първоначално са били неговите баба и дядо, които са починали и никога не са разполагали с документ за собственост на имота. Посочва се, че ищецът Х.М.С. никога не е живял в имота и не е полага грижи за него. Моли се за отмяна на решението изцяло – както по първоначалния иск, така и по насрещния иск и постановяване на решение, с което искът с правно основание чл. 108 от ЗС бъде отхвърлен, а предявеният насрещен иск за собственост с правно основание чл. 124 от ЗС да бъде уважен, респ. М.Х.М. да бъде признат за собственик въз основа на придобивно давностно владение, осъществено в периода от началото на 1995г. до м. декември 2016г.

ВОС остави без движение въззивната жалба с указания въззивникът да уточни в коя част обжалва първоинстанционното решение – в частта относно уважения ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС, в частта относно отхърления насрещен иск за собственост, или решението се обжалва и в двете части. В изпълнение на указанията въззивникът уточни, че обжалва решението изцяло, както по първоначалния, така и по насрещния иск.

В срока по чл. 263 от ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна.

В открито съдебно заседание въззивникът М.М. не се явява и не се представлява. Въззиваемият Х.С. се явява лично. Оспорва въззивната жалба. Моли за потвърждаване на решението на районния съд.

По така предявените искове:

Х.М.С. е предявил ревандикационен иск с правно основание чл.108